служителка?
— Не познавам достатъчно добре Джерад. Ако трябва да избираме между Нейпълс и Хайнрих, бих заложил на първия. Хайнрих е джентълмен и щеше да намери друг начин да запуши устата на Уинифрид.
— Много ми е приятно, че може би ще имам работа с галантен престъпник.
Рурк се затвори в кабинета си, за да изпълни задачата, която Ив му беше поставила, а тя се настани пред компютъра в своя кабинет. Съпостави информацията от файловете на Стоу с тази, която се съдържаше в нейните файлове, нареди на компютъра да провери каква е вероятността някой от тримата заподозрени да е възложил на Йост мократа поръчка.
Знаеше, че престъпникът няма да чака дълго, докато нанесе следващия удар. Нямаше представа коя е следващата му жертва, предстоеше й още много работа, докато разкрие новата му самоличност.
Скоро някой щеше да умре, а тя не можеше да попречи на убиеца.
Отново прегледа сведенията за жертвите.
Дарлийн Френч — млада жена, която води скромен живот и пред която се е простирало светло бъдеще. Място на убийството — хотел „Палас“, който е собственост на Рурк.
Джоуна Талбът — човек, надарен с блестящ ум и с успешна кариера, който със сигурност е щял да се издигне в служебната йерархия. Място на убийството — къща, която е собственост на Рурк.
И двамата бяха работили за Рурк. И двамата бяха загинали от ръката на убиеца в хотел и в къща, притежавани от Рурк.
Той не познаваше Френч, за него тя бе само една от камериерките в многобройните му хотели. Ала с Талбът са били приятели.
Третата жертва щеше да бъде човек, който е още по-близък с Рурк.
Възможно ли е на убиеца да е наредено да отстрани самата нея? Мисълта, че е набелязана, не я плашеше, но съдейки по действията на престъпника, третата жертва щеше да бъде сътрудник и близък приятел на съпруга й.
Твърде възможно бе това да е неговата секретарка Каро, затова Ив беше използвала връзките си и бе уредила тя да бъде под непрекъснато наблюдение.
Но за нея бе непосилно да организира денонощната закрила на всички висши служители в нюйоркските предприятия на Рурк.
Ако пък Йост вече е заминал за друг град, ако е набелязал някого от безбройните заводи и научноизследователски институти, които работят за него в цялата страна, то броят на потенциалните жертви ставаше астрономически.
Всеки друг на мястото на Ив би се отказал, но тя работеше упорито, опитвайки се открие истината сред планините от данни, които й беше дал Рурк. Единственият резултат от упорството й бе ужасно главоболие. Питаше се как е възможно един човек да притежава толкова много корпорации, заводи, хотели, сгради и какво ли не още. Какво го мотивира да купува все нови и нови имоти и предприятия? И как успява да води сметка за всичко, което е негова собственост?
Реши да преустанови ровенето във файловете с информация за имуществото на съпруга си. Ако той не бе в състояние да предположи коя е следващата жертва, то нейната задача бе още по-непосилна.
Реши да изпие чаша кафе, за да се ободри. Докато отиваше към кухнята, продължаваше да размишлява кой би имал полза да навреди на Рурк.
Ако някой иска да му отмъсти, защо не плати на престъпника да убие именно него или поне някого от по-близките му хора?
Значи не става въпрос за лично отмъщение, а за делови интереси. Кой е най-значимият проект, по който в момента работи Рурк?
Тя отново седна пред компютъра и замасажира пулсиращите си слепоочия, опитвайки се да прогони болката. Изглежда, съпругът й се занимаваше лично с поне няколко дузини важни проекти. Зави й се свят, докато четеше информацията на монитора.
„И все пак вниманието му е насочено най-вече към «Олимп»“ — помисли си тя. Курортът, който се намираше на една съседна планета, бе плод на най-фантастичните видения на съпруга й. Там вече бяха изградени хотели, казина, жилищни блокове, къщи, санаториуми, курортни селища, паркове, и то без да се пестят средства.
Спомни си сградите, които беше видяла по време на посещенията си на „Олимп“. Някои бяха предназначени за курортисти, дошли да прекарат отпуската си в разкошна обстановка, други — за хора, които са се пенсионирали и могат да си позволят да живеят в лукс. Вили, разкошни къщи, прекрасни жилищни блокове с мезонети и просторни апартаменти, подходящи за човек, разполагащ с почти неограничени средства.
За някого като Йост.
Тя тръгна към кабинета на Рурк, отвори вратата, но не влезе веднага, а в продължение на няколко секунди си позволи да съзерцава съпруга си.
Той седеше зад подковообразното бюро, сякаш бе капитан на кораб, здраво хванал руля. Завързал беше на опашка дългата си черна коса, а очите му бяха станали още по-сини, както се случваше винаги, когато умът му беше напрегнат.
Свалил беше сакото си, яката на ризата му беше разкопчана, ръкавите — навити. Дъхът й спираше винаги, когато го видеше така небрежно облечен и погълнат от работата си.
Можеше да го наблюдава часове наред и да не си отговори на въпроса как е възможно този мъж да й принадлежи.
„Някой иска да ти причини зло — помисли си. — Но аз няма да го позволя!“
В този момент Рурк вдигна глава — както обикновено беше доловил аромата й или бе усетил присъствието й. За миг очите им се срещнаха и макар двамата да не проговориха нито дума, погледите им бяха изпълнени с хиляди послания. Накрая Рурк промълви:
— Няма да работиш пълноценно, ако се тревожиш за мен.
— Кой ти каза, че се безпокоя?
Той безмълвно протегна ръка.
Ив бързо прекоси кабинета и сграбчи дланта на съпруга си.
— Когато се запознах с теб — каза, като внимателно подбираше думите си, — не исках да влезеш в живота ми. Казвах си, че нямам нужда от неприятности. Всеки път, когато те погледнех, чуех гласа ти или само си помислех за теб, се забърквах във все по-сериозни неприятности.
— И сега ли е същото?
— Сега ти си моят живот! — Отново стисна дланта му и пусна ръката му. — Достатъчно сантименталности, много се разнежихме. Какво ще кажеш за „Олимп“?
— Не разбирам какво е общото между курорта и твоето разследване.
— Нали притежаваш недвижимо имущество на тази планета? Например къщи, сгради с шикозни апартаменти и така нататък.
— В рекламните материали предлаганите имоти са описани с по-ярки краски, но наистина притежавам нещичко. О, разбрах! — възкликна, преди Ив да проговори. — Може би Силвестър Йост ще предпочете самостоятелна къща на друга планета, където ще се чувства в относителна безопасност.
— Не е зле да проучиш въпроса. През последните две години е започнал да работи повече — вероятно събира пари, за да се „пенсионира“ и да си купи жилище, което отговаря на неговите стандарти за лукс и удобство. Нищо чудно при покупката да е използвал псевдонима Мартин Роулс. Това не е отговор на загадката, но все пак е брънка от веригата.
Тя се приближи до бюрото и седна на ръба с лице към съпруга си:
— Помисли си кой от твоите съдружници и инвеститорите в проекта „Олимп“ би могъл да ти завижда, задето ще получиш най-голям дял от печалбата?
— Разбира се, от време на време имаме разногласия, но работата по изграждането на последните обекти върви гладко и по график. Естествено е след като поех най-големия финансов риск да получа най- голямата печалба, но съдружниците ми са доволни. Възвръщането на инвестициите вече надмина очакванията.
