избързала с няколко секунди. Ала не започна да я утешава, а делово заяви:
— Справила си се отлично, полицай. Това ли е шофьорът?
Пийбоди продължи да се взира в мокрия асфалт и отговори с лишен от емоции глас:
— Да, лейтенант.
— Погрижи се автомобилът му да бъде взет за анализ, после се консултирай с медиците дали човекът е в състояние да даде показания.
— Слушам. — Пийбоди сви дланите си в юмруци и заговори тихо, но гласът й вибрираше от потиснатите чувства. — Преди по-малко от час седяхте с тази жена на една маса. Нима не изпитвате абсолютно нищо?
Ив безмълвно изчака, докато сътрудничката й се обърна, сетне се върна, наведе се над трупа на Алис и промълви:
— Грешиш, драга. И това е най-големият ми проблем.
Отвори чантичката с принадлежности и се захвана за работа.
Тъй като не ставаше въпрос за убийство, след рапорта на Пийбоди и показанията на шофьора Ив би трябвало да прехвърли случая на отдел „Пътнотранспортни произшествия“. Ала докато наблюдаваше как натоварват тялото на Алис във фургона на моргата, тя реши, че лично ще поеме разследването.
За последен път огледа местопроизшествието. Ръмеше слаб дъжд, който не можеше да измие кръвта от уличното платно. Зяпачите вече се разотиваха и един след друг изчезваха сред мъглата.
Служителите от пътната полиция прикачваха катастрофиралото такси към влекач, който да го закара в управлението.
Някой би казал, че катастрофите се случваха прекалено често.
— Не си мигнала цяла нощ. Прибирай се вкъщи.
— Предпочитам да остана, лейтенант, и да довърша работата си.
— Няма да ми бъдеш от помощ, ако не погледнеш обективно на случилото се.
— Мога да изпълнявам задълженията си, лейтенант. А какво чувствам си е лично моя работа.
Ив преметна през рамо чантичката с принадлежностите, втренчи се изпитателно в Пийбоди и отговори:
— Имаш право. Но не позволявай на чувствата си да попречат на моята работа. — Извади от чантичката записващото устройство и го включи. — Полицай Пийбоди, заедно с теб ще огледаме жилището на жертвата.
— Възнамерявате ли да уведомите роднините на загиналата?
— Ще го сторим след като приключим с огледа.
Двете се запътиха обратно към сградата, където беше живяла Алис. „Не е стигнала далеч“ — помисли си Ив, питайки се какво е накарало девойката да излезе и да се хвърли под таксито.
Апартаментът на момичето се намираше в красива триетажна сграда от началото на миналия век. Входната врата беше от матирано стъкло, върху което бяха гравирани пауни. Камерата на системата за сигурност работеше, а ключалките бяха приспособени за отваряне чрез притискане на дланта към специална пластина. Ив изключи охранителната система с шперцовия си код и с Пийбоди влязоха в малко, идеално чисто фоайе с под от изкуствен мрамор. Асансьорът с излъскани до блясък бронзови орнаменти безшумно се понесе нагоре.
Ив си каза, че Алис е имала изискан вкус и финансови възможности да го задоволява. На третия етаж имаше три апартамента и тя отново използва кодовото си устройство. После продиктува в микрофона:
— Лейтенант Ив Далас и полицай Дилия Пийбоди влизат в жилището на жертвата за стандартен оглед. — После нареди на осветлението да се включи и се намръщи, когато стаята продължи да тъне в мрак.
Пийбоди протегна ръка и натисна бутона до вратата, като отбеляза:
— Навярно е предпочитала да включва осветлението по този начин.
Помещението беше претрупано с вещи, но беше необикновено живописно. Красиви шалове бяха нахвърляни върху столовете и масите. На стените бяха окачени огромни гоблени, върху които бяха избродирани голи жени и мъже и митологични чудовища. По масите, полиците и на пода бяха поставени свещи, купички с разноцветни камъни, с билки и с изсушени цветни листчета, както и различни по размер и форма кристали.
Устройството за повишаване на настроението работеше, на екрана се виждаше тучна ливада, обраснала с полски цветя, които се полюшваха под лекия ветрец. От аудиосистемата се разнасяше чуруликане на птици.
— Харесвала е красивите неща — отбеляза Ив. Погледна към контролното табло на уреда и кимна, сякаш видяното там потвърждаваше думите й. — Включила го е веднага щом се е прибрала. Предполагам, че е искала да отпусне нервите си.
Тя влезе в съседното помещение, което се оказа спалня — малка, уютна и също претрупана с предмети. Кувертюрата на тясното легло беше избродирана със звезди и лунни сърпове. Над леглото бяха окачени стъклени висулки, изобразяващи феи, които издаваха мелодични звуци под полъха на вятъра, идващ от отворения прозорец.
— Навярно това е прозорецът, който си видяла да свети — обърна се тя към Пийбоди, която я беше последвала.
— Да, лейтенант.
— Алис се е прибрала, включила е уреда за подобряване на настроението и е влязла направо в спалнята. Може би е искала да съблече влажната си рокля, но не го е сторила. — Ив стъпи на кръглия килим, върху който беше изобразено усмихнато слънце. — Всички вещи са по местата си, няма следи от борба.
— От борба ли?
— Самата ти каза, че Алис била възбудена и дори плачела, когато излязла от дома си. Следователно програмата с ливадата не й е подействала успокояващо или пък не е останала достатъчно под въздействието й.
— Дори не си е направила труд да го изключи.
— Да. Това ме навежда на мисълта, че когато се е прибрала, е заварила някого в апартамента си. Някой, който я е разтревожил или изплашил. Ще прегледаме записите на охранителната камера. — Отвори някаква врата, която предполагаше, че е на килер, и тихо подсвирна. — Погледни! Превърнала е килера в стая. Забележи, че тук цари идеален ред. Заснеми това помещение.
Пийбоди се приближи и насочи камерата към стаичката с бели стени. На дървения под беше изрисуван бял пентаграм, който беше заобиколен с бели свещи. Върху масичка бяха подредени кристална топка, купа, огледало и нож с черна дръжка и късо острие.
Ив подуши въздуха, но не долови миризма на дим или на разтопен восък.
— За какво ли е използвала това помещение? — попита тя.
— Според мен това е ритуална зала за медитиране или за правене на магии.
— Господи! — Ив поклати глава и се върна в спалнята. — Първо ще проверим записите на видеотелефона й. Ако апартаментът е бил празен, може би някой й се е обадил и това я е изплашило до смърт. Влязла е направо в спалнята — замислено промълви тя и се приближи до видеотелефона върху нощното шкафче. — Може би е възнамерявала да отиде в онази стая, след като се преоблече и се поуспокои. Ръцете й са били празни, когато е излязла от сградата. Следователно не се е прибрала само да вземе нещо.
Включи видеотелефона и поиска да чуе последното обаждане. Разнесе се монотонно, ритмично припяване.
— По дяволите, какво е това?
— Нямам представа. — Видимо обезпокоена, Пийбоди се приближи до нея.
— Повторение на записа — нареди Ив.
„Чуй имената им. Чуй имената им и се страхувай от тях. Локи, Велзевул, Бафомет. Аз съм унищожение. Аз съм мъст. In nomine Dei nostri Satanas Luciferi excelsi. Възмездие за теб, която се отклони от Закона. Чуй
