— Навярно говориш от опит. За съжаление аз съм израснала съвсем сама. — Тя включи двигателя и си помисли, че би дала мило и драго за чаша кафе. — Къде живееш, Пийбоди?
— Защо питате?
— Ще те откарам до дома ти. Гледай да поспиш. Искам те в управлението в единайсет.
— И вие ли ще си отидете вкъщи, за да се наспите?
— Да. — Ив си каза, че това е благородна лъжа. — Накъде да карам?
— Живея в „Хюстън“.
Ив се постара да прикрие неприятната си изненада, после се засмя.
— Е, няма как. Сама влязох в капана с необмисленото си предложение. — Потегли на юг и добави: — Никога не съм предполагала, че си бохемка, която живее в „Хюстън“.
— Братовчедка ми беше взела апартамента под наем. Когато реши да замине за Колорадо да тъче килими, аз се нанесох в жилището й.
— Историята изглежда правдоподобна. Но подозирам, че прекарваш свободното си време в барове, където млади поети четат произведенията си, или в клубовете за модерни изкуства.
— Всъщност предпочитам заведенията, където се срещат ергени и неомъжени жени. Кухнята им е за предпочитане.
— Може би по-лесно ще си намериш приятел, ако мисълта ти не е непрекъснато заета с това.
— Опитала съм и този номер. — Пийбоди широко се прозина. — Извинете.
— Няма нищо. Слушай, първата ти работа днес ще бъде да вземеш данните от аутопсията. Искам да се убедя, че Алис не е била под въздействието на алкохол. Хей, не забравяй да свалиш тази идиотска рокля.
Пийбоди неловко се размърда на седалката.
— Мисля че не е толкова лоша. Стори ми се, че неколцина младежи в клуба я харесаха. Рурк дори ми направи комплимент.
— Да, сподели, че си изглеждала много добре.
Младата жена смаяно я изгледа.
— Нима? Не ме ли заблуждавате?
— Каза, че си много привлекателна. А пък аз го ударих. За всеки случай.
— Привлекателна, а? Господи! — Пийбоди притисна ръка до сърцето си. — Още днес ще изровя от гардероба всички рокли, ушити от майка ми. — Тя въздъхна. — Питам се дали Рурк случайно няма братя, братовчеди или поне някой чичо?
— Доколкото знам, той е единствено дете и няма роднини. Бих казала, че е уникален.
Откри уникалния си съпруг задрямал на канапето в кабинета му. Щом прекрачи прага, той отвори очи.
— Имала си дълга и тежка нощ, лейтенант. Прав ли съм? — Протегна ръка да я привлече към себе си. — Ела тук.
— Ще взема душ и ще изпия чаша кафе. После трябва да проведа няколко разговора.
Рурк се беше прикачил към полицейския скенер и вече знаеше какво се е случило.
— Ела тук — повтори и стисна ръцете й, когато тя колебливо се подчини. — Ще бъде ли фатално, ако проведеш разговорите след час?
— Не, но…
Рурк я придърпа до себе си, макар тя да направи опит да се съпротивлява. Прегърна я и я целуна по главата, сетне й прошепна:
— Гледай да заспиш. Няма смисъл да се изтощаваш до смърт.
— Алис беше толкова млада, почти дете.
— Знам. Моля те, опитай се да забравиш всичко… поне замалко.
— Ами данните от протоколите на Франк? Откри ли нещо?
— Ще поговорим за това, след като се наспиш.
— Ще подремна един час. Само един. — Тя вплете пръсти в неговите и потъна в тъмната бездна на съня.
Пета глава
Когато се събуди, се почувства напълно отпочинала. Взе горещ душ, а щом подуши аромата на храната, поръчана от Рурк, настроението й леко се повиши. Докато се тъпчеше с бъркани яйца, Ив гледаше към монитора, където се изписваше информацията, която съпругът й беше открил.
— Повече прилича на дневник, отколкото на записки, които се водят по време на разследването на даден случай — заяви тя. — Забелязвам много забележки от личен характер, очевидно Франк се е тревожил за Алис.
— Да. Информацията беше закодирана и защитена с парола. Навярно не е искал жена му случайно да се натъкне на нея.
— Тогава как си успял да получиш достъп до данните?
Рурк извади цигара от някаква гравирана кутийка и се втренчи в нея, сетне промълви:
— Сигурен съм, че не държиш да получиш отговор на този въпрос, лейтенант.
— Прав си. — Ив набоде на вилицата си нова огромна хапка. — Но ми се струва, че дневникът на Франк няма да ми помогне. Необходимо ми е да науча какво е открил и докъде е напреднало „частното му разследване“.
— Има още някои подробности. — Рурк натисна клавиш и на монитора се появи нова информация. — Тук той споменава Селина Крос и дава имената на неколцина нейни… сътрудници.
— Липсват конкретни факти, Франк подозира, че Селина е наркопласьорка. Убеден е, че тя извършва странни церемонии в своя клуб и може би в дома си. Споменава, че е забелязал в заведението да се навъртат съмнителни типове, ала не посочва конкретни имена. Личи си, че отдавна не се е занимавал с истинско проследяване. — Тя отмести празната чиния и се изправи. — По дяволите! Разбирам, че не е искал да въвлича колеги в разследването си, но поне е трябвало да наеме частен детектив за черната работа… Това пък какво е?
Тя смръщи чело и се приведе към монитора.
Струва ми се, че онази жена ме накара да постъпя по този начин. Не съм сигурен, но мисля, че сега тя определя поведението ми, сякаш съм кукла на конци. Скоро ще трябва да предприема нещо. Алис е ужасена, моли ме да се пазя от Крос и от самата нея. Бедното дете прекарва прекалено дълго време в компанията на онази Изида, която може би е безобидна чудачка, но оказва лошо влияние върху Алис. Излъгах Сали, че довечера ще работя до късно. Ще отида в дома на Крос. Знам, че всеки четвъртък тя прекарва нощта в клуба. Ако успея да се промъкна в апартамента й и да открия каквото и да било доказателство в подкрепа на твърдението на Алис, че там е било убито дете, ще изпратя анонимен рапорт до Уитни. Мръсницата ще плати за онова, което с противния си любовник са сторили на момиченцето ми. Да, по един или друг начин ще ми плати.
— Господи, само това липсваше. Един полицай да влиза с взлом в чуждо жилище и да извършва обиск без разрешително! — Ив нервно прекара пръсти през косата си. — По дяволите, как е възможно да е бил толкова наивен? Би трябвало да знае, че каквото и да открие, не би му послужило в съда. По този начин никога не би могъл да докаже вината на Селина и съучастника й.
— Имам чувството, че изобщо не го е било грижа за съда, Ив. Искал е възмездие.
— Но сега е мъртъв. Алис също. Покажи ми останалото.
Рурк отново натисна клавиша.
