едновременно порочно и невинно, от устните му, напомнящи устни на обречен поет. Мократа му гарвановочерна коса достигаше до широките му, мускулести рамене.
Когато го гледаше след кратките му отсъствия, сърцето й неизменно се свиваше от огромната й любов към него. Едва ли някога щеше да свикне с факта, че Рурк не само я желаеше, а я обичаше до умопомрачение.
Все още усмихната, тя прокара пръсти през гъстата му коса и попита:
— Всичко ли е наред на станция „Олимп“?
— Правят се последни приготовления за посрещане на първите гости. Трябваше да се справим с няколко проблема, но не бяха сериозни. — Разкошният курорт на междупланетната станция щеше да бъде открит навреме, защото Рурк не би позволил нито ден закъснение.
Той нареди на душа да спре, после загърна Ив с огромна хавлиена кърпа, въпреки че тя би предпочела да използва кабинката за изсушаване.
— Започвам да разбирам защо използваш този апартамент докато ме няма. Повярвай, че не можах да заспя в най-луксозната стая на хотела. Чувствах се прекалено самотен без теб.
За миг Ив се облегна върху него, за да почувства познатите очертания на тялото му, сетне промълви:
— Май станахме адски сантиментални.
— Не се срамувам да призная чувствата си. Ние, ирландците, сме романтични натури.
Ив иронично се усмихна, когато той се обърна да вземе хавлиите. Рурк действително говореше с напевен ирландски акцент, но едва ли някой от приятелите или враговете му би го определил като романтичен и сантиментален.
— Не забелязвам нови синини — саркастично заяви той, докато й помагаше да облече хавлията си. — Навярно това означава, че през тези три дни не си участвала в опасни акции и че работата ти е била сравнително спокойна.
— Прав си. Разследвах едно елементарно убийство. Някакъв тип се поувлякъл и удушил компаньонката си по време на половия акт. — Тя препаса колана на халата и избърса косата си. — После се уплашил и побягнал. — Вдигна рамене и влезе в кабинета си. — Само след няколко часа си наел адвокат и се предаде в полицията. Прокурорът го обвини в непредумишлено убийство. Оставих на Пийбоди да проведе разпита и да го арестува.
— Така значи. — Рурк се приближи до шкафа, монтиран в стената и наля две чаши вино. — Накратко казано, не си имала излишни емоции.
— Да. Само дето трябваше да отида на поклонението.
Той озадачено сбърчи чело, после промълви:
— О, да, спомням си, че спомена за това. Съжалявам, че не се прибрах навреме, за да те придружа.
— Фийни го понесе много тежко. Щеше да ни бъде много по-леко, ако Франк беше загинал при изпълнение на служебния си дълг.
Този път Рурк повдигна вежди.
— Нима предпочитате колегата ви да е бил убит, вместо да… да е заспал вечния си сън?
— Щях да се примиря със смъртта му, това е всичко — намръщено отговори тя и се загледа в чашата си. Предпочиташе да не казва на Рурк, че самата тя предпочита бърза и жестока смърт. — Но в цялата история има нещо странно. Запознах се с близките на Франк. Най-голямата му внучка е доста странна.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами… говореше някак особено, а после, като я проверих чрез компютъра, излезе, че била магьосница.
Той отпи от виното си и промърмори:
— Нима си си направила труда да поискаш информация за нея?
— Да. Защото ми даде ето това. — Ив отиде до бюрото, взе бележката и му я подаде.
Рурк внимателно я прочете и промълви:
— Лабиринт на Земята.
— Какво?
— Символът отдолу. Келтски е.
Ив поклати глава и се приближи до него, за да разгледа бележката отново.
— Понякога се учудвам, че знаеш невероятни неща.
— В случая няма нищо невероятно. Забравяш, че произхождам от келтите. Древният символ, изобразяващ лабиринт, е магически и свещен.
— О, ето че всичко си идва на мястото. Младата госпожица се занимава с магьосничество или с нещо подобно. Изкарала е два семестъра в Харвард, където е изучавала антропология и митология. Обаче се е отказала от университета и сега работи в някакъв магазин за кристали и магически билки.
Рурк замислено докосна символа. Беше го виждал и преди, както и много подобни на него. Когато беше малък, почитателите на различни култове бяха не по-малко от жестоките членове на различни банди или от набожните пацифисти. Разбира се всички до един бяха използвали религията като оправдание да убиват. Или да бъдат убивани.
— Навярно нямаш представа защо това момиче иска да се срещнете.
— Абсолютно никаква. Навярно ще се опита да разгадае мислите ми по аурата ми. Мейвис ми довери, че преди да я арестувам за кражба, често е играла ролята на гадателка. Сподели, че хората били готови да платят мило и драго само за да им каже това, което искали да чуят. Или пък онова, което не искали.
— Ето защо измамниците с финансовите пирамиди са имали такъв невероятен успех. — Той се усмихна и добави: — Предполагам, че ще отидеш на срещата.
— Разбира се. Много съм заинтригувана.
Рурк отново прегледа бележката и я захвърли на бюрото, сетне заяви:
— Ще дойда с теб.
— Тя иска…
— Бог знае какво. — Той отпи от виното си и Ив си помисли, че съпругът й винаги постига целта си, независимо с какви средства и на каква цена. — Няма да ти се пречкам, но непременно ще те придружа. Клуб „Акуериън“ е доста безопасно място, ала се страхувам да не се замесиш в някоя неприятна история.
— Непрекъснато се сблъсквам с неприятни истории — иронично промълви тя, сетне наклони глава и попита: — Хей, да не би случайно да си собственик на клуба?
— Не. А би ли искала?
Тя се засмя и го хвана за ръка.
— Предлагам да довършим виното си в леглото.
След изпитото вино и секса тя заспа дълбоко, притисната към Рурк. Ала само след два часа внезапно се събуди, чувствайки се съвсем бодра. Този път не беше сънувала никакви кошмари, нямаше ги ужасът и болката, тялото й не беше обляно в студена пот. Ала незнайно защо сърцето й биеше лудо.
Ив лежеше неподвижно, взираше се през огромния прозорец в тавана и се вслушваше в равномерното дишане на Рурк.
Размърда се, погледна към долната част на леглото и замалко не извика, когато видя как жълтеникави очи проблясват в мрака. Едва след това усети тежестта върху глезените си и си каза, че това е само котаракът Галахад. Навярно той я беше събудил, когато бе скочил върху леглото.
Отпусна се в постелята, обърна се на една страна и усети как Рурк я прегръща в съня си. Въздъхна, затвори очи и се притисна към него.
В просъница си помисли: „Няма нищо страшно. Беше котаракът.“
Ала беше готова да се закълне, че е дочула монотонно пеене.
Втора глава
На следващата сутрин Ив отново беше погълната от работата си в полицейското управление и напълно
