Не ги обвиняваше. На тяхно място би постъпил по същия начин. Ала неговите специалисти винаги правеха най-подробни проучвания и откриваха всички слабости.
Подписа се на всички копия, постави датата и подаде документите на секретарката си да ги подпише като свидетел. После тя изпрати договорите по лазерен факс. След секунди те бяха подписани от собственика на „Скан Еър“.
— Сключихме добра сделка, господин Вандерли — учтиво се обърна към него Рурк, щом получи обратно документите. — Разбрах, че се пенсионирате. Желая ви всичко най-хубаво.
Вандерли намръщено кимна и произнесе кратка реч. Холограмите изчезнаха.
Рурк се облегна на стола и каза на секретарката си:
— Хората не винаги са благодарни, когато получават огромни суми, нали, Каро?
— Прав сте, сър. — Секретарката беше ефектна жена с побеляла, грижливо фризирана коса. Носеше елегантен костюм и когато стана, късата й пола откри красивите й крака. — Ще бъдат още по-недоволни, когато само след година „Скан Еър“ ще бъде печеливша компания.
— Не след година, а след десет месеца — поправи я той и се обърна към преводача: — Благодаря, Петров. Както винаги беше безупречен.
— За мен беше удоволствие, сър. — Петров беше дроид, създаден в една от компаниите на Рурк. Беше слаб мъж, облечен в елегантен тъмен костюм. Създателите му го бяха „надарили“ с привлекателно лице, което не се набиваше на очи. Изглеждаше на средна възраст, с цел да вдъхва по-голямо доверие. Неколцина дроиди от неговата партида работеха в Обединените нации.
Рурк отново заговори на секретарката си:
— Насрочи следващото съвещание за след час. Трябва да уредя един личен въпрос.
— Напомням ви, че в един ще обядвате с шефовете на „Скай Уейз“, за да обсъдите присъединяването на „Скан Еър“ и рекламната кампания.
— Тук ли ще обядваме или навън.
— Тук, сър, в официалната зала. Още миналата седмица вие одобрихте менюто. — Тя се усмихна. — Навярно сте предчувствал, че ще купите компанията.
— Да, сега си спомних. Ще бъда там навреме. — Премина по коридора и влезе в частния си кабинет. Преди да се приближи до бюрото, грижливо заключи вратата, въпреки че не беше необходимо. Каро никога не си позволяваше да влиза тук без специална покана. Все пак се налагаше да бъде особено предпазлив, тъй като се канеше да извърши нещо незаконно. Предпочиташе да използва домашния си компютър, ала нямаше излишно време. Ив също нямаше време за губене.
Седна пред компютъра и включи специалния уред, за да не бъде засечен от службата по охрана. Наказанието за незаконно проникване в полицейския компютър беше доста строго.
— Компютър, искам списък на членовете на нюйоркския клон на Църквата на Сатаната, ръководен от Селина Крос.
РАБОТИ… ИНФОРМАЦИЯТА Е ПОВЕРИТЕЛНА СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА СВОБОДА НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА. ИСКАНИТЕ СВЕДЕНИЯ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДОСТАВЕНИ.
Рурк се усмихна. Обичаше предизвикателствата.
— Добре, приятел, ще видим дали няма да размислиш. — Свали сакото си, запретна ръкави и се залови за работа.
Ив неспокойно крачеше из кабинета на доктор Майра. Макар че помещението беше проектирано и обзаведено така, че да действа успокояващо, тя никога не можеше да се отпусне напълно, винаги беше смятала Майра за изключително способен психиатър, а напоследък беше започнала да й се доверява, доколкото беше възможно. И все пак се чувстваше напрегната.
Майра знаеше за нея повече, отколкото всеки друг. Познаваше я по-добре, отколкото младата жена познаваше себе си. Навярно затова Ив не успяваше да се отпусне, когато бяха заедно.
Напомни си, че не е дошла тук по личен въпрос, а да търси помощ при издирването на убиец.
Майра влезе в кабинета и топло се усмихна. Ив си каза, че психиатърката винаги изглежда толкова… съвършена. Вместо обичайния костюм днес носеше елегантна бежова рокля и едноредно палто. Тъмнобежовите й обувки бяха с тънки като пирони токчета. Ив се запита как е възможно една жена доброволно да се обрече на подобно мъчение.
Майра спонтанно й подаде ръце — жест, който смути младата жена и едновременно й достави удоволствие.
— Радвам се, че отново си във форма, Ив. Коляното вече не те боли, нали?
— Коляното ли? — Ив смаяно я изгледа, сетне разбра, че Майра говори за контузията, която беше получила, докато се опитваше да обезвреди някакъв терорист. — О, не ме боли. Лекарите свършиха добра работа. Дори бях забравила за нараняването.
— Страничен ефект от твоята професия. — Майра се настани на едно от дълбоките кресла. — Същото се получава и при раждането на дете.
— Не разбирам за какво говориш.
— За способността да забравиш душевната и физическата травма и отново да направиш онова, което ти е причинило болка. Винаги съм твърдяла, че жените стават добри полицаи и лекарки именно поради това им качество. Заповядай, седни. Предлагам да изпием по чаша чай и да ми кажеш с какво мога да ти помогна.
— Първо искам да ти благодаря, че ме прие, въпреки натоварения график. — Ив седна, но като на тръни. Кой знае защо винаги, когато попаднеше в този кабинет, изпитваше желание да се изповяда пред доктор Майра. — Необходима ми е помощта ти във връзка със случая, по който работя сега. За съжаление не мога да ти съобщя много подробности; така е наредил командирът.
— Ясно. — Майра програмира автоготвача да приготви чай. — Кажи ми каквото можеш.
— Става въпрос за осемнайсетгодишно момиче, много умно и много чувствително.
— Младежите на тази възраст са жадни за нови открития. — Майра взе чашките от фин китайски порцелан, от които се вдигаше ароматна пара, и подаде едната на посетителката.
Ив отпи от чая, въпреки че не го харесваше и продължи:
— Девойката има голямо семейство — баба и дядо, братовчеди. Въпреки че родителите й са разведени, тя никога не е била самотна.
Психиатърката кимна и си каза, че за разлика от непознатото момиче Ив през целия си живот е била съвсем самотна.
— Интересувала се е от древни религии и култури, изучавала ги е в университета. През последната година се била увлякла от окултните науки.
— Разбирам. Това също е типично за младите хора. Често изучават различни религии, за да открият в какво вярват. Окултизмът е обгърнат с мистика и предоставя неограничени възможности, поради което е изключително привлекателен.
— Момичето се е забъркало със сатанистите.
— Забъркало ли се е или само е проявявало интерес?
Ив озадачено се намръщи. Беше очаквала Майра да се изненада или да изрази неодобрението си, ала тя преспокойно отпиваше от чая си и дори леко се усмихваше.
— Според мен не е била безучастна наблюдателка.
— Била ли е приета чрез специален ритуал?
— Какъв е той?
— Всяка секта прилага един и същ ритуал с малки изменения. Посвещаването включва изчаквателен период и полагане на клетва както и поставяне на отличителен знак върху или близо до половите органи. Посветеният бива приет в братството със специална церемония. Присъстващите заобикалят „олтара“, който в повечето случаи е жена, легнала върху нещо като подиум, и падат на колене, докато призовават принцовете на ада. Символите на сатанистите са пламък, дим, камбанен звън и пръст от гроб, за предпочитане от гроб на невръстно дете. След това на членовете на братството поднасят вода или вино, смесено с урина, а върховният жрец или жрица белязват с церемониален нож новоприетия член.
