научават все повече за вселената и нейните обитатели. Мнозина прочути учени вярват, че всички хора по рождение притежават шесто чувство. Някои го развиват, други го потискат. Повечето хора го запазват до известна степен. Наричаме го инстинкт, предчувствие, интуиция. Самата ти понякога се уповаваш на шестото си чувство.
— Грешиш. Разчитам единствено на веществените доказателства и на фактите.
— Не отричай, че понякога се ръководиш от интуицията си. Същото се отнася и за Рурк. — Тя се усмихна, когато Ив свъси вежди. — Прекалено млад е, за да постигне такъв невероятен успех, което означава, че се доверява на инстинкта си. Шестото чувство му подсказва какво да предприеме в даден момент. Магията, ако използваме по-романтичен термин, действително съществува.
— Нима искаш да ме убедиш, че вярваш в четене на мисли и в омагьосване?
— Ще ти кажа какво мислиш в момента. — Психиатърката се усмихна и отмести празната си чаша. — Мислиш си, че доктор Майра дрънка врели-некипели.
Ив колебливо се усмихна.
— Близо си до истината.
— Позволи ми да ти обясня още нещо, защото смятам, че ще ти бъде от полза. Бялата и черната магия съществуват още от най-ранните дни на човечеството. Властта, могъществото имат две страни — добра и лоша. Въпреки че сме постигнали чудеса в областта на науката и технологиите, все още не можем да унищожим злото без да навредим на доброто. Властта, както и вярванията трябва да се поддържат, затова са въведени церемониите и ритуалите. Те ни носят утеха в трудни мигове, нуждаем се от тяхната тайнственост.
— Нямам нищо против церемониите и ритуалите, стига да не излизат извън рамките на закона.
— Но законите също се променят, за да бъдат в крак с действителността.
— Убийството си е убийство, независимо дали е извършено с копие или с лазерно оръжие. — Очите й бяха потъмнели и напрегнати. — Или пък чрез дим и огледала. Ще открия виновника и най-великият магьосник на света не може да ми попречи.
— Така е. — Сърцето на Майра се сви от странно предчувствие. — Ти си силна жена, Ив, и не се боиш да влезеш в двубой със силите на злото. — Скръсти ръце и добави: — Ще се опитам да ти помогна с подробни описания на сатанизма и на уика.
— Благодаря. Точно това ми е необходимо. Можеш ли да опишеш типичните последователи на двете течения в магьосничеството?
— Невъзможно е да се говори за типични последователи. Все едно да кажем, че католиците и поклонниците на будизма са съвършено различни хора. Все пак ще се постарая да те осведомя какъв тип личности проявяват интерес към окултизма. Преди малко спомена, че девойката избягала при някаква последователка на уика. Тя заподозряна ли е?
— Имам основание да я подозирам. Отмъщението е мотив за извършване на много от убийствата. Някой е забил ритуален нож в слабините на младия сатанист, което предполага отмъщение. Но доколкото познавам тази жена, по-вероятно би било да прокълне враговете си.
— Прегледай ноктите и косата на мъртъвците. Ако над жертвите тегне проклятие, ноктите и косите им ще бъдат подрязани.
— Така ли? Ще те послушам. — Ив стана. — Благодаря за помощта.
— Утре ще ти изпратя необходимата информация.
— Чудесно. — Тя тръгна към вратата, спря и се обърна. — Учудвам се, че знаеш толкова много подробности. Да не би психиатрите да изучават принципите на магьосничеството?
— Имам причина да се занимавам по-обстойно с тази материя. — Майра леко се усмихна. — Дъщеря ми е последователка на уика.
Ив зяпна от изумление. Питаше се какво да каже. След няколко секунди смотолеви:
— Ясно. — Пъхна ръце в джобовете си и попита: — В Ню Йорк ли живее?
— Не, в Ню Орлиънс. Твърди, че там се чувства по-свободна. Може би ще ме помислиш за предубедена, ала съм сигурна, че ще бъдеш възхитена от принципите на уика.
— Сигурно. Утре вечер ще присъствам на събрание на уикани.
— Искам да чуя мнението ти за тях. Ако не мога да отговоря на някои твои въпроси, сигурна съм, че дъщеря ми с удоволствие ще го стори.
— Непременно ще ти се обадя. — Ив излезе от кабинета и тежко въздъхна. Докато вървеше към асансьора, си помисли:
Подкара колата обратно към управлението. Възнамеряваше да вземе Пийбоди и заедно да огледат къщата на Уайнбърг. Подозираше, че педантичният банкер положително има списък на членовете на братството и на жилищата, където са извършвани церемониите.
„Метачите“ вече бяха извършили задължителния обиск и не бяха открили нищо подозрително. Ала Ив тайно се надяваше, че ще намери улика, която колегите й са пропуснали.
Влезе в общата зала и без да спира, нареди на Пийбоди:
— След петнайсет минути те чакам пред колата. Искам да проверя съобщенията по секретаря и да се обадя на няколко души.
— Слушам. Лейтенант, искам да…
— Не сега! — рязко отвърна Ив и в бързината не забеляза, че сътрудничката й загрижено смръщи чело.
Ако беше видяла гримасата й, щеше да бъде подготвена за „изненадата“, която я очакваше в кабинета й.
— Здравей, Фийни. — Тя свали якето си и го захвърли на стола. — Сигурно си решил да заминеш за Мексико. Свържи се с Рурк, за да уточните подробностите. Предполагам, че ще го намериш в…
Думите замряха на устните й, когато ирландецът стана и затвори вратата. Тя втренчено го изгледа и разбра, че е научил истината.
— През цялото време си ме лъгала! — Гласът му трепереше не само от обида, но и от гняв. Очите му бяха студени, безмилостни. — Измами ме, а аз ти повярвах като глупак. Разследвала си Франк зад гърба ми. За теб няма нищо свято, готова си да очерниш дори един мъртвец.
Ив знаеше, че няма смисъл да отрича, нито да го разпитва как е разбрал. Предварително знаеше, че Фийни ще научи за нейното предателство. Сведе поглед и промърмори:
— Франк беше заподозрян от службата по вътрешна безопасност. Уитни ме помоли да докажа невинността на нашия колега, което и направих.
— Я не ме баламосвай! Репутацията на Франк беше безупречна.
— Знам. Бях…
— Все пак си се съгласила да го разследваш, и то зад гърба ми.
— Така ми наредиха.
— Нямаш ли капчица срам? Забрави ли кой те обучи? Навярно още щеше да бъдеш редови полицай, ако не те бях назначил в отдела. А ти ми заби нож в гърба! — Пристъпи към нея и тя забеляза, че ръцете му са стиснати в юмруци. В този момент би предпочела да я удари, вместо да я обсипва с упреци.
— Подозирала си, че Алис е убита, но не си го споделила с мен. Забрави ли, че съм й кръстник? Помисли ли, че ще искам да узная, ако някакъв мръсник я е погубил? Не само че ме отстрани от разследването, ами ме гледаше в очите и ме лъжеше.
Сърцето й сякаш се беше превърнало в буца лед. Тя едва промълви:
— Да.
— Подозирала си, че са я дрогирали, изнасилвали, че са я убили, но не си го споделила с мен.
Ив разбра, че се е добрал до информацията в компютъра й. Файловете бяха закодирани, ала това не е представлявало проблем за него. Навярно беше заподозрял нещо нередно снощи, след убийството на Уайнбърг.
— Дори да не изпълнявах заповедите на командира, пак нямаше да ти се доверя — заяви тя с престорено равнодушен глас. — Реших, че няма да бъдеш безпристрастен, щом става въпрос за човек, близък на твоето семейство.
— По дяволите, само не ми говори за семейство, след като никога не си го имала!
