за по-голяма опора, хвана го за лакътя и го преметна през рамото си. Дроидът мигновено скочи на крака и тя дори не опита да го притисне към пода.
Нанесе й удар с юмрук в слънчевия сплит, а Ив се задъха и беше пронизана от нетърпима болка. Без да губи нито секунда се приведе, засили се и с глава го улучи в корема, сетне с все сила, стъпи върху крака му.
Когато след десет минути Рурк влезе в гимнастическата зала, видя как любимата му съпруга прелита във въздуха и се стоварва върху тепиха. Той повдигна вежда, облегна се на вратата и се приготви да наблюдава схватката.
Дроидът връхлетя върху Ив преди да се е изправила, затова тя сграбчи глезена му и започнала го извива. Пред очите й сякаш беше паднала завеса, вече не осъзнаваше какво прави. Дишаше на пресекулки, в устата си усещаше металическия вкус на кръв.
Нахвърли се върху противника си неумолима като торнадо. Всеки удар, който нанасяше или й нанасяха, я изпъваше с ледена, примитивна ярост. Очите й помътняха, юмруците й безмилостно се стоварваха върху главата на дроида.
Рурк се намръщи и пристъпи към нея. Ив дишаше задавено, сякаш всеки миг щеше да се разридае, но не преставаше да атакува. Когато дроидът залитна и падна на колене, тя се приготви да му нанесе последния фатален удар.
— Прекъсни програмата — нареди Рурк и сграбчи съпругата си преди да е успяла да ритне наведената глава на робота. — Ще го повредиш — каза й кротко. — Не е проектиран за смъртни схватки.
Младата жена се приведе с длани върху коленете си, за да си поеме въздух. Съзнанието й беше изпълнено с червеникавата мъгла на яростта и трябваше да я изчака да се разсее. След миг промълви:
— Извинявай. Изглежда, съм се поувлякла. — Погледна към дроида, който стоеше на колене, с отворена уста и с лице, безизразно като на кукла. — Ще помоля да го поправят.
— Не се притеснявай за него. — Понечи да я обърне към себе си, но тя се изтръгна от ръцете му и прекоси залата, за да вземе хавлиена кърпа. — Май ти се е искало да натупаш някого.
— Точно така.
— Ако искаш, аз съм следващият кандидат — пошегува се Рурк, но когато Ив се обърна към него, усмивката му помръкна. Лицето й вече не беше гневно, а печално. — Какво се е случило, скъпа?
— Нищо. Имах тежък ден. — Тя захвърли кърпата и взе от хладилника бутилка минерална вода. — Ударих на камък в дома на Уайнбърг. „Метачите“ не откриха нищо и в гаража. Всъщност не се бях и надявала. С Пийбоди се опитахме да се доберем до информация за Крос и за Олбан Великолепния. Консултирах се и с доктор Майра. Ще ти кажа нещо, от което ще паднеш — дъщеря й е поклонничка на уика.
Рурк си помисли, че очите й са печални не поради преумората от натоварения ден. Познаваше я прекалено добре, затова повтори въпроса си:
— Хайде, кажи какво се е случило.
— Това не е ли достатъчно? Първо, установих, че доктор Майра не ще бъде безпристрастен консултант, след като дъщеря й е магьосница. Второ, Пийбоди взе, че се разболя. Ушите й са толкова запушени, че се налага да й повтарям всичко, за да го разбере. — Внезапно усети, че говори прекалено бързо. Думите изскачаха от устата й и сякаш не можеше да ги спре. — Само това ми липсваше — сътрудничка, която непрекъснато киха и кашля. Отгоре на всичко онези чакали — репортерите — надушиха за случилото се с Уайнбърг, а някой им е подшушнал, че и ти си бил на местопрестъплението. Вече не мога да използвам видеотелефона си заради тях. А пък Фийни е открил, че искам да го отстраня от разследването.
„Ето какво било“ — помисли си Рурк, а на глас изрече:
— Разсърди ли ти се?
— Да. И с пълно право! — Тя повиши глас и потърси избавление в гнева, за да прикрие огорчението си. — Измамих доверието му. Излъгах го най-безочливо.
— Нима имаше друг избор?
— Винаги има избор! — сопна се тя и запрати в стената полупразната бутилка, която отскочи и водата се изплиска. — Винаги има избор. Знаех чувствата на Фийни към Франк и към Алис, но го отстраних. Подчиних се на заповеди, не на гласа на сърцето си. — Усети как болката в душата й се надига и как всеки момент ще изригне като вулкан. Опита се да я потисне и продължи: — Беше прав за всичко, което ми наговори. Можеше тайно да отида при него и…
— Нима Фийни те е обучавал да нарушаваш служебния правилник?
— На него дължа успеха си — разпалено заяви Ив. — Трябваше да споделя подозренията си.
— Не. — Рурк пристъпи до нея и сложи ръце на раменете й. — Не биваше.
— Грешиш! — извика тя. — Трябваше! Бог ми е свидетел, че горчиво се разкайвам задето не му се доверих. — Риданията я задавиха. — Господи, какво ще правя сега?
Рурк нежно я прегърна. Съпругата му плачеше много рядко, затова пък когато й се случваше, почти изпадаше в истерия.
— След време ще разбере, че не е прав. Той е ченге, Ив. Сигурен съм, че донякъде осъзнава истината, но му трябва малко време, за да се примири.
— Лъжеш се. — Ив сграбчи ризата му. — Да беше видял погледа му… Загубих най-верния си приятел, Рурк. Кълна се, че бих предпочела да ме изхвърлят от полицията.
Той изчака, докато риданията й най-сетне стихнаха. Люлееше я в прегръдките си и наблюдаваше как тя свива и разпуска юмруците си. През целия си живот се бе старала да потиска чувствата си, ето защо редките й изблици го плашеха със силата си.
— По дяволите! — Младата жена тежко въздъхна. Главата й беше замаяна, гърлото я болеше. — Мразя да цивря. И без това не ми помага.
— Грешиш. — Той я погали по главата, сетне повдигна брадичката й. — Сега обаче трябва да се нахраниш и да поспиш, за да направиш необходимото.
— И какво е то?
— Да заловиш убиеца. Щом приключиш разследването, ще забравиш всичките си тревоги.
— Точно така. — Тя докосна пламналите си страни. — Най-важното е да заловя убиеца. Това ми е работата.
— Не, това е правосъдие. Съгласна ли си?
Ив го погледна. Очите й бяха зачервени и подути от плач. Помълча, сетне прошепна:
— Вече не съм сигурна.
Тя заяви, че не е гладна и Рурк не я принуди да вечеря. В живота му беше имало много мъчителни мигове и той знаеше, че не винаги храната помага. Хрумна му да накара Ив да вземе приспивателно, но се отказа като си представи реакцията й. За щастие тя заяви, че ще си легне рано. Рурк каза, че очаква важен разговор по видеотелефона. Отиде в кабинета си, включи монитора и наблюдава Ив, докато тя престана неспокойно да се мята в леглото и най-сетне заспа. Онова, което си беше наумил, нямаше да му отнеме повече от два часа. Съпругата му едва ли щеше да се събуди и да се притесни от отсъствието му.
Никога не беше посещавал Фийни. Ирландецът живееше в непретенциозен блок с отлична охранителна система. Рурк си помисли, че жилището отговаря на темперамента на обитателя си. Не искаше да рискува да не го пуснат, затова не използва звънеца и обезвреди заключващите кодове.
Когато прекоси малкото фоайе, долови слабата миризма на препарат. Очевидно наскоро бяха прочиствали сградите от насекоми. Той одобряваше тези мерки, но се дразнеше от едва забележимата миризма, която оставаше. Помисли си, че трябва да отстрани проблема.
Та нали беше собственик на сградата.
Качи се в асансьора и му нареди да спре на третия етаж. Като излезе от кабинета забеляза, че килимът, с който беше застлан коридорът, е поизносен. Ала осветлението беше добро и всички охранителни камери работеха. Стените бяха достатъчно дебели да заглушават почти всички шумове.
Все пак иззад затворените врати се дочуваше тиха музика, внезапно избухнал смях, плач на бебе. „Това е истинският живот“ — помисли си Рурк. Позвъни на вратата на Фийни и зачака, вперил поглед в екранчето, което заместваше някогашната шпионка. Не извърна очи дори когато дочу раздразнения глас на Фийни.
