— Какви са условията ти?
— Предаване на живо от дома ти. Ще го излъчим по обяд, а ти ще информираш обществеността за хода на разследването на двете убийства.
— Няма да стане. Предлагам ти интервю за вечерните новини, което ще проведем в кабинета ми в управлението.
— Първият мъртвец е бил открит в дома ти. Искам да заснема мястото.
— Намериха го на тротоара. Откажи се от идеята да проникнеш в дома ми.
Надин се намръщи, макар да знаеше, че едната й гримаса няма да накара Ив да промени решението си.
— Държа интервюто да бъде излъчено по обяд — настоя тя.
Ив погледна часовника си, замисли се, после отсече:
— Чакам те в кабинета ми в дванайсет без четвърт. Ако успея, ще бъда там. В противен случай…
— По дяволите, трябва ми повече време. Петнайсет минути не са достатъчни…
— Достатъчни са за репортер от твоята класа. Но прави му сметка, ако си ме измамила и сведенията ти са безполезни.
— А пък ти се постарай да не изглеждаш като вехтошарка — не й остана длъжна Надин. — За Бога, защо поне не се подстрижеш?
Вместо отговор Ив прекъсна връзката, нервно разроши косата си и процеди:
— Господи, какво ги е прихванало всички, та непрекъснато критикуват прическата и облеклото ми…
— Мейвис ми каза, че няколко пъти ви записва час при фризьорката, но вие не се появявате — плахо се обади Пийбоди. — Леонардо е отчаян.
— Да не би да си се сприятелила с Мейвис?
— Ходих един-два пъти в клуба. — Пийбоди кихна няколко пъти и си каза, че патентованите лекарства са пълен боклук. — Стилът й на пеене ми допада.
— Все не ми остава време за фризьор — намръщи се Ив. — Но преди няколко дни се подстригах сама.
— Личи си — усмихна се по-младата жена, ала като видя присвитите очи на началничката си, побърза да добави: — Новата прическа ви отива, лейтенант.
— Подмазвачка такава! — сопна се Ив и отново включи монитора. — Ако си приключила с критиките относно външността ми, може би ще благоволиш да осигуриш подробна информация за няколко лица.
— Някои имена са ми познати. — Пийбоди се загледа в монитора. — Лоуис Тривейн: прочут адвокат, чиито клиенти са най-големите звезди в шоубизнеса. Мариана Бингсли: богата наследница, която сменя любовниците си като носни кърпи. Карло Майчини пък е доктор по медицина и собственик на верига от клиники за пластични операции, където се приемат само свръхбогати пациенти.
— Аз също ги познавам, Пийбоди. Искам подробности за личния им живот, за физическото и финансовото им състояние, дали някога са били арестувани. Интересуват ме имената на брачните им партньори и на децата им, дори на домашните им кучета. Искам да науча кога и как са се свързали със Селина и защо са решили, че си падат по Сатаната.
— Работата ще ми отнеме поне една седмица — заяви Пийбоди и печалното й изражение напомни на Ив за Фийни. — Дори ако използвам компютъра на МИЦК.
Ив си замълча. Международният информационен център по криминалистика беше създаден от Фийни и ирландецът се гордееше с него.
— Ще ми се да привлека някого от компютърния отдел — замислено изрече сътрудничката й. — С негова помощ ще осигуря информацията само за два-три дни. — Тя вдигна рамене. — Откъде да започна?
— Имаме нещичко за Уайнбърг. Предлагам първоначално да проучиш него и Лобар. Сетне продължи с хората от началото на списъка, а аз ще се заема с онези в края му. Когато се „срещнем“, ще знаем всичко необходимо. Проверявай дали периодично са теглили от банката големи суми.
Присви очи и се замисли. Нито една банка нямаше право да й даде сведения за влоговете на сектата. Ала все пак съществуваше минимален шанс Селина Крос да е проявила непредпазливост и да е внесла големи суми по личната си сметка.
Това можеше лесно да се провери, но само Рурк можеше да го стори. От друга страна, внимателно трябваше да прецени дали получените сведения могат да послужат за уличаване на магьосницата.
Реши да изчака ден-два, докато разбере какви суми е прибирала в джоба си Селина Крос от членовете на братството.
Трудно щеше да убеди прокурора, че магьосницата е изнудвала щедрите дарители, но това все пак беше някаква отправна точка.
— След като имам доказателства за връзката между Уайнбърг и Селина, вече мога да я повикам в управлението за официален разпит. Ще го насрочим за единайсет и половина.
— Не забравяйте, че Надин ще бъде в кабинета ви в дванайсет без четвърт.
— Не съм забравила. — Ив широко се усмихна. — Имам си някаква цел.
— Нима?
— Каква вина имам, ако някоя любопитна репортерка узнае, че разпитвам Селина Крос и свърже това с факта, че разследвам две убийства?
— И ако направи известни намеци в репортажа си, който ще се излъчи в най-гледаното време.
— Сигурна съм, че някои стълбове на обществото, които са привърженици на сатанизма, доста ще се изплашат. А изплашените хора стават много разговорливи.
— Моите уважения за плана ви.
— Запази си хвалбите, докато се убедим, че сме на прав път. Използвай този компютър. Аз ще работя на някой от компютрите на Рурк. — Точно когато поиска разпечатка на списъка, вдигна поглед и видя кой стои на прага. Веднага нареди на компютъра да се изключи и се подготви за новите нападки на Фийни.
Ирландецът, чиито очи бяха зачервени от безсъние, се обърна към Пийбоди:
— Искам да поговоря насаме с Далас.
По-младата жена стана и въпросително погледна началничката си.
— Почини си, Пийбоди. Ако искаш, приготви си кафе.
— Слушам. — Преди да излезе, тя усети напрежението между двамата.
Ив остана безмълвна. Ирландецът забеляза, че е леко приведена, но не да се отбранява, а да понесе следващия удар. Изражението й беше невъзмутимо, ала ръката й трепереше. За миг Фийни впери поглед в тази нежна ръка и се засрами, че е довел любимата си ученичка до нервна криза. После смутено избърбори:
— Вашият… хм… Съмърсет ми каза да се кача направо при теб. — В помещението беше топло, но той не свали палтото си, а пъхна ръце в джобовете му. — Дойдох да ти кажа, че вчера не бях прав. Не биваше да се нахвърлям върху теб. Трябваше да се досетя, че изпълняваш заповедите на командира.
Видя как устните й потрепнаха, сякаш се канеше да му отговори. После здраво ги стисна и не каза нищо. Хрумна му, че прилича на пребито куче.
Не можеше да забрави думите на Рурк и се чувстваше още по-виновен.
— Наговорих ти какви ли не врели-некипели. — Той извади ръце от джобовете си и уморено потърка лицето си. — Извинявай, Далас.
— Искам да знам дали действително ме обвиняваш и ме мислиш за предателка? — извика тя, не успявайки да се овладее. Вдигна ръка, обърна се и се втренчи през прозореца.
— Искаше ми се да си изкарам яда върху теб. Бях вбесен. — Приближи се до нея и продължи: — Поведението ми беше непростимо. — Докосна я по рамото и като опарен отдръпна ръката си, когато младата жена потръпна. Пое си дълбоко въздух и повтори: — Поведението ми беше непростимо. Имаш право да страниш от мен. Допуснах грешка и сега ще плащам за нея.
— Знам, че никога повече не ще ми се доверяваш. — Ив засрамено избърса с опакото на дланта си сълзата, която се стичаше по страната й.
— Говориш глупости. Далас. В целия свят няма човек, на когото да имам по-голямо доверие. Знаеш ли,
