— Тя беше дете, объркано дете. Обичаш да примамваш млади хора, нали? Те са далеч по-интересни от надути пуяци като Уайнбърг. Харесваш гъвкавите им, мускулести тела, харесва ти да влияеш върху неоформеното им съзнание. Господа като Уайнбърг и тук присъстващия велик адвокат са ти необходими, защото парите им ти осигуряват живот сред разкош. А девойки като Алис са толкова нежни, толкова съблазнителни.
Селина лукаво я изгледа изпод гъстите си тъмни мигли, сетне промълви:
— Действително беше съблазнителна. Отдаваше се и се наслаждаваше на плътската любов. Изобщо не съм я примамвала, Далас. Тя сама дойде при мен.
— А сега е мъртва. За кратко време загинаха трима души. Членовете на сектата ти май започват да се изнервят. — Ив ехидно се усмихна на адвоката. — На тяхно място аз също бих се страхувала.
— Историята познава много мъченици, Далас. Векове наред хора са били убивани заради религиозните им убеждения. Ала вярата винаги е успявала да възтържествува. Рано или късно ние също ще победим враговете ни.
Ив извади нова фотография и я подхвърли на масата с думите:
— За този младеж вече няма надежда.
Обезобразеното тяло на Лобар беше осветено от силните прожектори, които полицаите използваха на местопрестъплението. Огромната рана на шията му зееше като уста на крещящ човек.
Ив наблюдаваше Тривейн и видя как той смаяно премигна, сетне лицето му се изкриви от ужас. Пребледня като мъртвец и задиша на пресекулки.
— Той никога няма да тържествува, нали, Селина?
— Лобар загина в името на вярата си и никога няма да бъде забравен.
— Имаш ли в дома си атаме?
— Разбира се, притежавам няколко ритуални ножове.
— Като този ли? — Ив извади нова фотография, на която в едър план беше заснето оръжието, забито в слабините на Лобар. Острието беше покрито със засъхнала кръв.
— Притежавам няколко ножове — повтори магьосницата. — Естествено някои са подобни на този. Но точно това оръжие не ми е познато.
— В кръвта на младежа бяха открити халюциногени. Знам, че използвате опиати по време на ритуалите.
— Да, но повечето са на билкова основа, а синтетичните са напълно безобидни.
— Не всички наркотици, открити в кръвта на Лобар, са разрешени от закона.
— Не отговарям за постъпките на други хора.
— Били сте заедно в нощта, когато е бил убит. Какво беше пил?
— Вино, което е традиционно при извършване на ритуал. Ако е взел нещо друго, то го е сторил тайно от мен.
— Осъждана си за търговия с наркотици.
— Да. Смятам, че съм платила дълга си към тъй нареченото общество. Нямаш никакви улики срещу мен, лейтенант.
— Имам трима убити, които са принадлежали към сектата ти. Сигурна съм, че са виновна за гибелта им, както и за смъртта на моя колега Франк. Кръгът около теб постепенно се затваря, Селина.
— Не си пъхай носа в моите работи.
— Какво, ако го сторя?
— Знаеш ли що е нетърпима болка, Далас? — Селина беше снишила глас и почти шепнеше. — Познаваш ли болката, която изгаря стомаха ти като киселина? Би дала всичко на света за миг да престане, но тя не спира. Превръща се в агония, напомняща удоволствие. Накрая болката става толкова нетърпима, че ако в ръката ти попадне нож сама би разпорила корема си, за да се избавиш от нея.
— Нима? — попита с леден тон Ив. — Сигурна ли си?
— Ще ти причиня тази болка.
Ив се усмихна, но очите й останаха сериозни.
— Приемам думите ти като заплаха, отправена към полицай. Което означава, че ще прекараш известно време в ареста, докато господин адвокатът те освободи под гаранция.
— Мръсница такава! — Селина скочи на крака. Беше вбесена, че така лесно е попаднала в клопка. — Нямаш право да ме задържиш.
— Имам и ще го упражня. Селина Крос, арестувам ви по обвинение, че заплашвате да нанесете телесна повреда на полицейски служител.
Магьосницата реагира мигновено, ала Ив имаше отлични рефлекси. Успя да блокира първия й удар, сетне Селина впи дългите си нокти в гърлото й. Ив долови миризмата на собствената си кръв и изпита неописуемо удоволствие, когато заби лакътя си в брадичката на Крос.
Черните очи на магьосницата се изцъклиха.
— Прибавям още едно обвинение: оказване на съпротива при арест. През следващите два часа ще имаш доста работа, господин адвокат.
Ала Тривейн дори не помръдна. Седеше неподвижно и се взираше в снимките на мъртвеца. Фийни се появи, последван от полицай. Ив нареди на униформения:
— Арестувайте тази жена. Обвинена е в заплашване на полицейски служител и в оказване на съпротива. — Изправи Селина на крака и я предаде на униформения. Магьосницата залитна, сетне погледът й се проясни и тя втренчи в Ив изпълнените си с омраза очи. Заговори едва чуто и монотонно, сякаш припяваше. Докато полицаят я извеждаше, Селина обърна глава и продължи да наблюдава Ив. Младата жена докосна шията си и потръпна, когато видя окървавените си пръсти.
— Разбра ли какво бърбореше? — попита тя Фийни.
Ирландецът й подаде носната си кърпа, сетне отвърна:
— Стори ми се, че говори на развален латински. Почти съм сигурен, защото като малък съм изучавал този език. Майка ми мечтаеше да ме направи свещеник.
— Прослушай записа и виж дали ще разбереш нещо. Може би ще успеем да й лепнем още едно обвинение… По дяволите, здравата ме е издраскала. — Внезапно се досети, че не е изключила записващото устройство и добави: — Разпитът е приключен. — Обозначи часа и датата, сетне се обърна към адвоката: — Тривейн, искаш ли да поговорим?
— Моля? — сепна се той, преглътна и поклати глава. — Ще се срещна с клиентката си веднага щом издадете заповедите за арест. Сигурен съм, че обвиненията срещу нея ще отпаднат.
Ив заяви:
— Не бъди толкова сигурен. Погледни, Лоуис. — Приближи се до него и му показа окървавените си пръсти. — Може би ти ще бъдеш следващата жертва.
— Ще отида при клиентката си, — повтори адвокатът и побърза да излезе. Ив забеляза, че все още беше блед като платно.
— Тази жена е напълно откачена — заяви Фийни.
— Не ми казваш нищо ново.
— Мрази те в червата — добави ирландецът и се почувства щастлив, че отново работят заедно. — Предполагам, че и това ти е известно. Ненапразно ти направи магия.
— Какво?
— Прокле те. Нали ще ми кажеш, ако те заболи стомахът… Шегата настрана, Ив, но ми се струва, че започваш да й действаш на нервите.
— Едва ли ще я пречупя скоро. Адвокатът е много по-лесен. Предлагам денонощно да го следим. Не искам да го убият преди да ни е казал всичко, което знае. Направи ми впечатление как гледаше снимката на Лобар. Отначало беше потресен, сетне позна кой е мъртвецът. Не бива да го изпуснем. — Тя погледна часовника си и възкликна: — Приключихме точно на време за моето интервю с Надин.
— Погрижи се за раната на шията ти. Изглежда доста дълбока.
— По-късно — заяви тя и забърза към канцеларията си. Знаеше, че зоркият поглед на репортерката няма да пропусне дълбоките драскотини на шията й. Всъщност камерата щеше да покаже нараняванията й на милиони зрители из цялата страна.
