че не бих се извинил на жена ми дори ако допрат оръжие до слепоочието ми? А ето че на теб поднасям най-искреното си извинение. — Нетърпеливо я хвана за ръката и я обърна с лице към себе си. Тя се вцепени. В очите й блестяха едва сдържани сълзи. — За Бога, Далас, само не плачи. Сърцето ми се къса като те гледам. — Повдигна брадичката си и извика: — Хайде, удари ме! Няма да те издам, че си нанесла побой на по-висш офицер.
— Не искам.
— По дяволите, изпълнявай заповедите на началството.
По устните й заигра едва забележима усмивка, Фийни изглеждаше толкова смешен, когато се ядосаше и в кротките му очи проблясваха гневни пламъчета.
— Съгласна съм да те ударя, но след като се избръснеш. Страхувам се, че четината ти ще смъкне кожата на пръстите ми.
Ирландецът почувства как тежкото бреме се смъква от плещите му, но заядливо промърмори:
— Станала си мекушава. Навярно е от разкоша, който ти е осигурил онзи богат негодник.
— Снощи буквално съсипах от бой един от най-скъпите спаринг дроиди — последно изобретение на компанията на Рурк.
— Сериозно ли говориш? — Кой знае защо Фийни се почувства горд от постъпката й.
— Съвсем. Представях си, че се бия с теб.
Той се усмихна, извади от джоба си пакетче със захаросани бадеми и го поднесе към нея, сетне заяви:
— Детективите от компютърния отдел не използват юмруците си, а умовете си.
— Но ти ме научи да използвам и двете.
— Както и да се подчиняваш на заповеди — добави Фийни и впери поглед в лицето й. — Щях да се срамувам, че си моя ученичка, ако не беше го сторила. Постъпи правилно, Далас, помогна на Франк. И на мен. — Очите й отново се наляха със сълзи и той възкликна с треперещ глас: — Недей! Да не си посмяла да се разплачеш. Заповядвам ти да престанеш!
Младата жена избърса носа си с опакото на дланта си.
— Виж, не плача.
Ирландецът изчака за миг, докато се убеди, че тя няма да избухне в ридания и да постави в неловко положение не само него, но и себе си. Когато очите й се проясниха, кимна с облекчение и одобрително заяви:
— Така те искам. — Посочи към чантата си и добави: — Ще ме вземеш ли в екипа си?
Младата жена понечи да му отговори, но замълча.
— Разговарях с Уитни — обясни Фийни, а вътрешно почувства удовлетворение — беше я обучил прекрасно. — Направо му свих сармите.
— Така ли? — Ив повдигна вежда. — Съжалявам, че не съм присъствала — гледката не е била за изпускане.
— Лошото е, че като си изкарах яда върху него, разбрах, че е прав. Избрал е най-доброто ченге за тази деликатна задача. Известно ми е какви усилия си положила да отстраниш момчетата от отдела по безопасност и да снемеш подозренията от Франк и от мен. И че се стараеш да откриеш кой е убил нашия колега и внучката му Алис. — Замълча, задавен от скръб, сетне продължи: — Искам да ти помогна, Далас. Ще бъда честен с теб — трябва да участвам в разследването, за да отмъстя за близките ми хора. Уитни каза, че ти избираш сътрудниците си.
Ив усети как напрежението я напуска. Трябваше да му прости в името на старото им приятелство.
— Да се залавяме за работа — промълви тя.
Ив беше толкова доволна от идеята си официална да призове Селина Крос в полицейското управление, че беше пропуснала важна подробност, която й достави голямо удоволствие. Оказа се, че адвокат на магьосницата е самият Доуис Тривейн. Тя влезе в помещението за разпит, закодира вратата и сияйно се усмихна на Селина и нейния защитник.
— Госпожице Крос, радвам се, че се отзовахте на повикването ми. Добър ден, господин Тривейн.
— Здравей, Ив.
— Наричайте ме лейтенант Далас — заяви тя и усмивката й помръкна. — Не се намираме на прием.
— Нима се познавате? — Селина Крос прониза с ледения си поглед адвоката.
— Вашият защитник и съпругът ми са се срещали, тъй като се движат в едно и също общество. Самата аз познавам мнозина адвокати, госпожице Крос, ала това не пречи нито на мен, нито на тях съвестно да изпълняваме задълженията си. — Включи записващото устройство, съобщи на Селина правата й, сетне се настани до масата и се обърна към магьосницата:
— Използвала сте правото си на защитник.
— Разбира се. На два пъти ме подлагаш на тормоз, Далас. Предпочитам това да бъде записано в протокола.
— Аз също. — Ив се усмихна. — Познавахте ли Робърт Матиас, известен още като Лобар?
— Предпочитам да използваш само името Лобар. Той го предпочиташе.
— Въпросният Лобар сега се намира в моргата, както и Томас Уайнбърг. Познавахте ли последния?
— Мисля, че не съм имала удоволствието да се запозная с него.
— Не може да бъде. Уайнбърг е членувал във вашата секта.
Селина вирна брадичката си и нетърпеливо отблъсна Тривейн, който се наведе да й прошепне нещо.
— Нима очакваш да знам имената на всички членове на братството, Далас? Та ние сме… — Тя разпери ръце и добави: — Ние сме стотици.
— Може би това ще опресни паметта ви. — Ив отвори някаква папка, извади една фотография и я подаде на Крос, като си помисли, че снимките на мъртъвци винаги са ужасяващи.
Селина разгледа фотографията, сетне леко се усмихна.
— Не съм сигурна, че познавам този човек. По традиция ние провеждаме сбирките си на тъмно.
— А пък аз съм сигурна. Двамата с Лобар са принадлежали към вашата секта, и двамата са били убити с нож, който използвате при ритуалите ви.
— Този нож се нарича „атаме“ — спокойно уточни магьосницата. — Ние не сме единствената религия, която го използва при церемониите си. Убедена съм, че след подобно насилие върху членовете на нашето братство полицията трябва да ни защитава, вместо да ни обвинява. Очевидно някой е решен да ни злепостави или да си разчисти сметките с нас.
— Хм, а пък аз си мислех, че сте недосегаеми. Нима вашият Господар не защитава привържениците си?
— Иронията ти издава твоето невежество.
— А пък ти си най-интелигентната, след като си правила секс с осемнайсетгодишен престъпник. — Ив не издържа и започна да й говори на „ти“, въпреки че заради протокола спазваше официалното обращение. — Правила ли си го и с Уайнбърг?
— Вече обясних, че името му ми е непознато. Но ако този човек е член на нашето братство, вероятно съм имала полов контакт с него…
— Селина! — рязко я прекъсна Тривейн. — Подвеждате клиентката ми, лейтенант. Тя заяви, че не е сигурна дали е познавала жертвата.
— И двамата сте познавали Уайнбърг. Той беше „невестулка“, което на полицейски жаргон означава доносник. — Ив стана и се приближи до Селина. — Сигурно доста си се разтревожила като си разбрала, че съм разговаряла с него. Питала си се какво ми е казал. Затова ли заповяда да го убият? Навярно си накарала някой да го проследи. — Изгледа изпод око Тривейн и добави: — Може би пускаш шпиони след всеки свой последовател.
— Всичко, което ми е необходимо, виждам в дима.
— Да, остава само да ти повярвам. Уайнбърг рискува много като дойде на поклонението. Защо ли е искал да види мъртвата Алис? Може би защото е бил в дома ти в нощта, когато девойката е била упоена и изнасилена. Позволи ли му да прави секс с нея?
— Алис беше член на братството и дойде при нас съвсем доброволно.
