Фийни не можеше да си представи да живее в предградие и да се занимава с косене на моравата и с поливане на градината. Животът в големия град му допадаше, а когато търсеше отмора, отиваше в някой обществен парк. По дяволите, защо да не се възползва, след като тъй и тъй плаща за поддържането на парковите площи? Той неспокойно се огледа — тишината го изнервяше. Когато позвъни, самата Ана Уитни му отвори вратата. Въпреки че едва ли беше очаквала гости в този ранен час, тя беше облечена в елегантен костюм с панталон. Русата й коса беше фризирана, а лекият й грим беше безупречен. Щом видя госта, тя приветливо се усмихна. В очите й проблесна любопитство, но като съпруга на полицай Ана знаеше, че не бива да задава излишни въпроси.
— Фийни, радвам се да те видя. Заповядай в кухнята. Джак тъкмо се канеше да пие кафе, ще му правиш компания.
— Извинявай, че идвам без предупреждение, Ана. Трябва да поговоря насаме с командира.
— Моля те, не се притеснявай. Как е Шийла? — попита го, докато вървяха по коридора към кухнята.
— Благодаря, добре е.
— Последният път, когато я видях, изглеждаше прекрасно. Новият й фризьор е истински гений. — Джак, имаме гости. — Щом влязоха в кухнята, тя забеляза изненадата на съпруга си и тактично побърза да го остави насаме с Фийни. — Моля да ме извините, но имам да свърша милион задачи, Фийни, предай най- сърдечните ми поздрави на Шийла.
— Непременно. — Без да откъсва поглед от лицето на командира, ирландецът изчака вратата да се затвори, сетне избухна: — Не съм го очаквал от теб, Джак!
— Служебните въпроси се обсъждат в кабинета ми, Фийни.
— Не разговарям с теб като с началник, а като с човек, с когото се познаваме от двайсет и пет години и който познаваше Франк. Защо ме отстрани от разследването? Защо нареди на Далас да ме излъже?
— Прецених, че така е по-добре, Фийни. Исках възможно най-малко хора да знаят, че разследваме наш колега, при това вече покойник.
— И аз съм бил сред онези, които е трябвало да останат в неведение.
— Точно така. — Уитни скръсти ръце на гърдите си.
— С Франк бяхме почти роднини. Децата ни израснаха заедно, дъщеря му Алис беше моя кръщелница. С него работихме рамо до рамо цели пет години. Съпругите ни се обичат като сестри. Кой си ти, та да решаваш, че не трябва да науча за разследването?
— Аз съм твой командир — рязко изрече Уитни и отмести чашата с димящо кафе. — Отстраних те от разследването именно поради причините, които току-що изтъкна.
— Струва ми се, че решението ти вреди на работата. Много добре знаеш, че в подобни случаи не можете да се справите без хората от моя отдел. Необходима ви е била пълна информация.
— Точно в това е проблемът. В медицинския картон на Франк нямаше данни да е страдал от сърце. Липсваха каквито и да било сведения за личните му или професионални отношения с добре известна пласьорка на наркотици.
— Той никога не би се забъркал в нещо незаконно.
— Не открихме нищо — продължи Уитни. — Тогава ми хрумна, че най-близкият му приятел е компютърен гений.
Очите на Фийни се разшириха от изумление, лицето му се зачерви от ярост.
— Нима мислиш, че съм заличил информацията? Затова ли си накарал Далас да ме елиминира?
— Убеден бях, че не си го сторил, но хората от отдела по вътрешна безопасност подозираха именно теб. Ако беше на мое място, кого би избрал да извърши разследването? — попита Уитни и направи знак на Фийни да не го прекъсва. — Знаех, че няма по-съвестно ченге от лейтенант Далас; знаех още, че тя ще направи всичко възможно да снеме подозренията срещу теб и Франк. Известно ми беше, че тя има… човек, който ще й осигури достъп до необходимата информация.
Задушаван от гняв. Фийни му обърна гръб и се доближи до прозореца, откъдето се виждаше градината с великолепни есенни цветя. След няколко секунди проговори:
— Злоупотребил си с нея, Джак. Нима един командир трябва да жертва подчинените си?
— Да, понякога съм изправен пред дилема. — Уитни прокара пръсти през гъстата си прошарена коса. — Изпълнявам дълга си, макар да знам, че понякога ще страдам заради решенията си. Служителите от вътрешна безопасност ми дишаха във врата. Най-важното беше да докажа невинността на Франк и да спестя на семейството му допълнителни тревоги. Избрах Далас, защото ти си я обучавал.
— Да — прошепна ирландецът и сърцето му се сви от мъка.
— Кажи ми честно как би постъпил на мое място? Служител на полицията бил видян да купува дрога от пласьор, който е под наблюдение. Същият полицай внезапно умира и аутопсията показва, че е вземал наркотици. Шестото чувство ти подсказва, че колегата ти е невинен. Сърцето ти говори същото, спомняш си как заедно с покойния сте кръстосвали улиците на Ню Йорк като начинаещи полицаи. Ала служителите от отдела по безопасност не вярват в предчувствия и догадки, а във факти. Е, как би постъпил на мое място?
Фийни, който не беше мигнал цяла нощ и си бе задавал същия въпрос, безпомощно поклати глава.
— Нямам представа. Знам само, че за нищо на света не бих заел твоя пост.
— Вярвам ти, иначе щях да те помисля за умопобъркан. — Изражението на Уитни се поразведри. — Далас работи едва от седмица по случая и още първия ден доказа невинността ти. Благодарение на събраната от нея информация успях да приспя подозренията на момчетата от отдела по безопасност. Вбесени са, че Франк е започнал собствено разследване, но за щастие престанаха да ме подлагат на натиск.
— Слава Богу. — Фийни пъхна ръце в джобовете си и се обърна с лице към Уитни. — Далас е отлично ченге, Джак. Съжалявам, че така се нахвърлих върху нея.
Командирът свъси вежди.
— Сгрешил си. Трябваше да поискаш обяснение от мен. Лейтенантът само изпълнява заповедите ми.
— Приех постъпката й за лична обида, почувствах се предаден от нея. — Той печално въздъхна като си спомни мъртвешки бледото й лице и безизразните й очи. Познаваше това изражение — така изглеждаха хората, които са свикнали да понасят удари и не очакват нищо хубаво от живота. — Трябва да й се извиня.
— Тя ми се обади малко преди да дойдеш. Съобщи ми, че днес ще работи вкъщи.
Ирландецът кимна, сетне промълви:
— Ще ми разрешиш ли да отсъствам няколко часа от службата?
— Съгласен съм.
— Искам още нещо — да участвам в разследването.
Уитни се облегна на стола и се замисли.
— Нямам право да се бъркам в работата на Далас. Тя отговаря за случая и сама подбира сътрудниците си.
— Пийбоди, моля те, обади се — каза Ив, без да откъсва поглед от монитора. Учудваше се колко хора от списъка на Рурк познава лично. Допреди година не би й хрумнало, че е възможно да се движи в обществото на политици, банкери и сенатори, ала бракът й изцяло бе променил живота й.
— Лекари, адвокати… — промълви тя. — Господи, този сме го канили на вечеря. Ето още едно познато име. Дамата е прочута балерина. Подозирам, че е била любовница на Рурк.
— Обажда се Надин — обяви Пийбоди, питайки се дали лейтенантът говори на себе си или иска да сподели с нея пикантната информация. Изкашля се, кихна и уточни с прегракнал глас: — Надин Фарст.
— Идеално. — Ив за всеки случай изключи монитора и се обърна към видеотелефона. — Е, Надин, какво ново ще ми кажеш? Каква новина ще ми съобщиш?
— „Новината“ си ти, Далас. Двама мъртъвци в един ден. Май става опасно за всички, които те познават.
— Доколкото виждам, ти си жива и здрава.
— Поне засега. Слушай, предлагам ти сделка. Разполагам със сведения, които положително ще те заинтересуват.
