Ритуал в смъртта

— По дяволите, какво искаш? Да не би да обикаляш бедните квартали с благотворителна цел?

— Мисля, че бедните хора не живеят в подобни сгради.

— Блокът ни изглежда като коптор в сравнение с твоя дворец.

— Ако ще обсъждаме плюсовете и минусите на жилищата ни, предлагам да ме поканиш у вас.

— Попитах те какво искаш.

— Много добре знаеш защо съм тук. — Той арогантно повдигна вежда, за да раздразни още повече ирландеца. — Нали не те е страх от мен?

Думите му имаха желания ефект, Фийни рязко отвори вратата и войнствено застана на прага. Лицето му беше пламнало от гняв.

— Не си пъхай носа където не ти е работа! — извика той.

Рурк не помръдна от мястото си и спокойно отвърна:

— Грешиш, приятелю. Това засяга и мен. — Огледа се, сетне добави: — Но не и съседите ти.

Фийни стисна зъби и отстъпи една крачка.

— Влез. Бързо казвай какво си намислил, после веднага се разкарай. — Той затръшна вратата.

— Жена ти вкъщи ли е?

— Не, тази вечер е на някаква дамска сбирка. — Ирландецът наведе глава като бик, който се готви да нападне. — Ако си дошъл да се бием, давай! С голямо удоволствие ще смажа красивото ти лице.

— Господи, с Ив си приличате като две капки вода. — Рурк поклати глава и огледа всекидневната. Беше непретенциозно обзаведена и доста разхвърляна. По телевизията предаваха бейзболен мач, но звукът беше изключен. Един от играчите замахна с бухалката и топката полетя сред пълно мълчание. — Какъв е резултатът?

— „Янките“ водят. — Фийни замалко щеше да предложи бира на неканения гост, но в последния момент се осъзна и заядливо изрече: — Казала ти е всичко, нали?

— Не й беше забранено да ми се довери. Смяташе, че мога да й помогна.

„Можел да й помогне — с горчивина си помисли Фийни. — Потърсила е помощ от богатия си съпруг, не от човека, който я е обучавал. Не от човека, който цели десет години работеше рамо до рамо с нея, гордееше се с постиженията й и я обичаше.“

— Ти дори не познаваше Франк — промълви и притвори уморените си очи.

— Но Ив го познаваше и го уважаваше.

— С Франк бяхме не само колеги, но и приятели, почти роднини. Ив нямаше право да го разследва тайно от мен. Казах й го право в очите.

— Сигурен съм. — Рурк извърна поглед от екрана на телевизора и се втренчи във Фийни. — Но знам, че онова, което си й казал, разби сърцето й.

— Ами, просто самолюбието й е засегнато. — Ирландецът отвори хладилника и взе бутилка бира, която вече беше преполовена. Въпреки че при разговора с Ив съзнанието му беше замъглено от гнева, все пак беше забелязал съкрушеното й изражение, когато се беше нахвърлил върху нея. — Ще й мине. — Отпи голяма глътка бира, макар да знаеше, че няма да премахне отвратителния вкус в устата му. — Ще продължи да си върши работата. Но вече няма да съм до нея.

— Слушай, Фийни, ти действително разби сърцето й. Откога я познаваш? — Гласът на Рурк стана суров и ирландецът изненадано го погледна. — Предполагам от десет, единайсет години. Колко пъти си я виждал безпомощна и объркана? Вероятно можеш да ги преброиш на пръстите на едната си ръка. Тази вечер тя не беше на себе си. — Той дълбоко си пое въздух, опитвайки да се овладее. Знаеше, че ако избухне, мисията му е обречена на провал. — Знай, че ако си искал да я смажеш, успехът ти е пълен.

— Казах й само, че не съм глупак — промърмори Фийни. Започваше да се чувства виновен и за да се прикрие, гневно трясна бутилката на масата. — За мен постъпката й е предателска. Ченгетата трябва да се подкрепят взаимно, да си имат доверие. Ив е разследвала Франк, а трябваше да се обърне към мен.

— Нима си я учил да постъпва така? Нима си искал да бъде недисциплинирана? Знаеш ли какво означава да изпълняваш заповеди? — продължи Рурк без да даде възможност на Фийни да му възрази. — И да страдаш, защото знаеш, че ще наскърбиш най-верния си приятел.

— Не, не знам. — Фийни тежко въздъхна и отново изпита горчивина при мисълта, че Уитни го беше пренебрегнал. Сетне засили звука на телевизора и се втренчи в екрана.

„Инатлив, дебелоглав ирландец“ — раздразнено си каза Рурк, но едновременно изпита съчувствие към него. Докосна го по рамото и каза:

— Никога няма да забравя, че преди време ти ми направи услуга. Когато още не бях опознал Ив, жестоко я нараних поради едно недоразумение. Тогава ти ми помогна, ето защо реших да ти върна услугата.

— Не искам нищо от теб.

— И все пак ще ти помогна. — Рурк се настани по-удобно на стола и посегна към почти празната бутилка. — Какво знаеш за бащата на Ив?

— Моля? — Ирландецът рязко извърна глава и смаяно го изгледа. — Какво общо има баща й с тази история?

— Изслушай ме до край. Известно ли ти е, че до осмата й годишнина той я е пребивал, измъчвал и изнасилвал?

Фийни отново се обърна към екрана и намали звука. Рурк забеляза как едно мускулче на челюстта му нервно потръпва. Знаеше, че Ив Далас е била открита на улицата. Научил беше ужасяващите подробности от досието й, тъй като винаги проверяваше официалната информация за сътрудниците си. Подозираше, че момиченцето е било изнасилвано от собствения му баща, ала едва сега предположението му се потвърждаваше. Усети, че се задушава и здраво стисна юмруци.

— Съжалявам, не знаех. Тя никога не го е споменавала.

— Доскоро Ив изобщо не си спомняше за случилото се. Или по-точно несъзнателно блокираше спомена. Още сънува кошмари, свързани с миналото й.

— Защо ми разказваш всичко това?

— Предполагам, че и тя ще ти го каже, но предпочитам да чуеш истината от мен. Безпризорното момиченце успя да стане добър полицай с твоя помощ. Знаеш, че Ив е готова да жертва живота си за теб.

— Ченгетата се подкрепят взаимно. Това е неписан закон в нашата работа.

— Не говоря за служебните ви отношения. Тя те обича, въпреки че не се привързва лесно. Мисля, че не го осъзнава, пък и не умее да изразява чувствата си. Мисля, че дълбоко в душата си се страхува от предателство и че винаги очаква съкрушителен удар. Цели десет години си й бил като баща, Фийни. Ив не заслужава да изживее повторно горчиво разочарование.

Рурк стана и си излезе без да каже нито дума повече.

Фийни прекара длани по лицето си, машинално разроши червеникавата си коса, сетне уморено отпусна ръце в скута си.

Ив се събуди малко след шест и премигна срещу светлината, идваща от прозорците. Рурк обичаше да вижда слънцето, щом се събудеше. Тя почти никога не успяваше да спусне предпазните щори.

Чувстваше се като пребита, но реши, че е спала прекалено дълго и понечи да стане.

Без да отваря очи, Рурк протегна ръка и я притегли към себе си, като промърмори:

— Остани още малко в леглото.

— След като вече съм будна, предпочитам да се захвана за работа. Осъзнавам, че съм прекарала в леглото цели девет часа. Не мога да заспя отново.

Рурк отвори очи и забеляза, че съпругата му действително изглежда отпочинала. Прегърна я и прошепна:

— Обзалагам се, че ако извършиш разследване, ще установиш невероятен факт: в леглото могат да се вършат и други неща, освен да се спи. — Претърколи се върху нея и усмихнат добави: — Позволи ми да ти го демонстрирам.

Ив изобщо не се учуди, че тялото й мигновено реагира на думите му. Рурк проникна дълбоко в нея и видя как потъмнелите й от съня очи постепенно се избистриха.