свободата да се отдаваш на плътски удоволствия, обещавал да отвори вратите на ада. Навярно повечето от жертвите му са хора, които е качил на автостоп. Поне три от тях са били лицензирани компаньонки. Проститутките са най-честите жертви на психопатите.
— Обявили са го за вменяем и едва тогава да го изправили пред съда.
— Да, издържал е тестовете. От правна гледна точка е бил нормален, но всъщност е бил напълно умопобъркан.
— Имал е семейство.
— Да, имаше нещо такова. — Фийни затвори очи и се опита да си припомни подробностите. — По онова време още работех в отдел „Убийства“ и нямаше полицай, който да не се интересува от съдбата на безмилостния психопат. Доколкото ми е известно, този тип не се е подвизавал в Ню Йорк, ала кой знае защо още си спомням съпругата му. Беше дребничка и много изнервена жена с мъртвешки бледо лице. Мисля, че го напусна още преди да се разбере за зверствата му. Конрой имаше и малък син. Спомних си нещо странно.
— Какво?
— Очите на момчето бяха черни като на баща му. Само че бяха някак… мъртви. Тогава си мислех, че рано или късно ще тръгне по стъпките на престъпния си баща. После майката и синът сякаш изчезнаха от лицето на Земята и повече никой не ги видя.
— Ще ти издам една тайна — престорено равнодушно заяви Ив. — Довечера ще видя сина на Конрой. Поканена съм да присъствам на магьосническа сбирка.
Както и очакваше, Рурк дойде да я вземе с лимузината, което раздразни Ив. Ала раздразнението й се изпари, когато забеляза, че съпругът й е заредил автоготвача с ястия от италианската кухня.
Още преди да преминат по моста „Жаклин Онасис“, тя се беше нахранила до насита. Рурк понечи да й налее чаша бургундско, но Ив го спря с думите, че не пие в работно време.
— Е, аз не съм на работа. — Той с наслада отпи от виното, после докосна шията й. — Защо не си потърсила медицинска помощ?
— Бях заета е друго.
— Дори знам с какво. — Рурк доволно се усмихна, когато видя смаяното й изражение. — Докато пътувах към полицейското управление, гледах повторение на интервюто ти. Изненадан съм, че си се оставила на Надин да те придума.
— Не ме е придумала. Сключихме сделка и аз получих своето. — Приведе се и натисна някакво копче, чрез което се задействаше преградата между тях и шофьора. — Смятам, че е по-добре да ти разкажа всичко преди да се появим на магьосническото сборище.
Описа разкритията на Надин и заключи:
— Сега подозренията падат не само върху Селина, а и върху Чарлс.
— Мислиш ли, че е генетично обременен?
— Нищо чудно.
За миг Рурк остана безмълвен. Темата беше особено болезнена и за двама им. После промърмори:
— Надявам се, че знаеш какво правиш, лейтенант. Питам се обаче дали обстоятелствата не са превърнали младежа в пълна противоположност на бащата престъпник.
— Фактите говорят, че може би е виновен. Познавал е Алис, а като човек, следвал фармация, е знаел доста за наркотиците. В кръвта на Франк бяха открити наркотици, а Алис халюцинираше. Другите двама мъртъвци са жертви на ритуални убийства, а Форт е член на секта. Не мога да пренебрегна всичко това.
— Според мен той изобщо не прилича на убиец.
Ив замислено изрече:
— Веднъж арестувах една стара дама, която изглеждаше като най-добродушната старица на света. Казваха, че прибирала вкъщи бездомни котки и черпела съседските деца със сладки, които приготвяла собственоръчно. На первазите на прозорците й имаше сандъчета с цветя. Оказа се, че докато я заловим е успяла да подмами в апартамента си шест деца и е хранела котките с вътрешностите им.
— Много забавна история. — Рурк потръпна от отвращение и пъхна чинията си в специалния процеп. — Разбрах намека ти. — Той извади от джоба си амулета, който му беше подарила Изида и го окачи на шията на Ив.
— Защо го правиш?
— Отива ти повече, отколкото на мен.
Тя присви очи и възкликна:
— Глупости! Ей Богу, не подозирах, че си суеверен.
— Не съм — излъга Рурк, обърна се към нея и заразкопчава блузата й.
— Хей, какво правиш?
— Измислих как да прекараме приятно времето. Ще пътуваме поне още час. — Опитните му ръце обгърнаха гърдите й.
— Отказвам да се любя на задната седалка като някоя тийнейджърка. Това е…
— Прекрасно — довърши той вместо нея и зацелува гърдите й.
Ив се чувстваше необичайно отпочинала, когато лимузината най-сетне зави по тясно локално шосе. От двете страни на платното се издигаха високи дървета и преплетените им клони образуваха арка. Въпреки че небето беше обсипано с ярки звезди, наоколо цареше пълен мрак. Някакво животно пробяга през шосето и Ив забеляза блестящите му златисти очи.
— Колата на Фийни и Пийбоди следва ли ни?
— Да, струва ми се. — Рурк напъха ризата в панталоните си, сетне се ухили и промълви: — Лейтенант, облякла си ризата си наопаки.
— По дяволите! — Тя обърна дрехата и отново я сложи. — Не бъди толкова самодоволен. Само се преструвах, че ласките ти ми доставят удоволствие.
— Скъпа моя! — Той целуна ръката й. — Прекалено добра си към мен.
— Знам. — Ив свали амулета и го сложи на шията му, преди Рурк да запротестира, тя обгърна лицето му с длани и настоя: — Моля те, носи го.
— Добре. И без това не вярваш във вълшебните му свойства.
— Не, но мисля, че ти си убеден в тях… Слушай, шофьорът знае ли пътя?
— Указанията на Изида са програмирани. — Той погледна часовника си и добави: — Смятам, че сме близо до местоназначението ни.
— Ако питаш мен, мисля, че сме се заблудили. — Ив се загледа през стъклото, но в мрака се виждаха само стволовете на високите дървета. — Не мога да повярвам, че само на два часа път от Ню Йорк се простира такава пустош.
— Не обичаш да напускаш големия град, нали?
— А ти?
Рурк сви рамене.
— Обичам да ходя в провинцията, но не издържам дълго там, макар тишината да ми действа успокояващо.
— А пък мен ме изнервя. — Лимузината зави по друг лъкатушещ из гората път. — Всичко ми се струва еднакво… с две думи — пълна скука. Друго си е да вървиш през Сентръл Парк — сто на сто ще те нападне крадец или наркоман. Най-малко ще налетиш на някоя проститутка или на хомосексуалисти. — Тя вдигна поглед и забеляза, че съпругът й се усмихва. — Защо се смееш?
— Животът с теб е толкова… интересен.
Ив презрително изсумтя и сложи кобура си.
— Не можеш да се оплачеш, че си живял скучно преди да се запознаем. Богаташ като теб може да има всяка жена, която си пожелае. Животът ти е бил един безкраен празник.
— Досадата беше неописуема — въздъхна той. — Навярно щях да се побъркам, ако не ти беше хрумнало да ме заподозреш в убийство.
— Щастлив е бил денят, в който си ме срещнал — иронично промълви Ив, сетне забеляза някакви
