светлинки между дърветата и възкликна: — Слава Богу, че не сме се загубили. Изглежда, че купонът вече е започнал.
— Не се отнасяй подигравателно към ритуалите им. Ще обидиш хората, които ни поканиха.
— Няма — обеща тя, въпреки че още отсега я напушваше смях. — От теб искам да наблюдаваш не само Форт, но и всички присъстващи. Незабавно ми кажи, ако видиш познато лице. — Ив извади от чантата си някакъв малък уред и го пъхна в джоба си.
— Не беше ли това миниатюрно записващо устройство — невинно попита Рурк. — Смятам, че използването му е противозаконно и е проява на неуважение към хората, които са ни поканили.
— Не знам за какво говориш.
— Пък и не ще се наложи да влезе в употреба — добави той. Натисна някакво копче на ръчния си часовник и продължи: — Това е много по-ефикасно. Знам каква е разликата, защото и двете устройства се произвеждат в моите заводи. — Колата спря край някаква полянка и Рурк се усмихна. — Мисля, че пристигнахме.
Ив най-напред забеляза Изида — прозрачната бяла роба на магьосницата сякаш проблясваше в мрака като лунен лъч. Дългата й коса беше разпусната и падаше върху раменете й. Главата й беше опасана със златен обръч, обсипан с цветни скъпоценни камъни. Стъпалата й бяха боси.
— Бъдете благословени — промълви тя и за огромна изненада на Ив я разцелува. Поздрави и Рурк по същия начин, сетне отново се обърна към съпругата му. — Някой те е наранил. — Преди Ив да отговори, Изида докосна дълбоките драскотини и промълви: — Отрова…
— Отрова ли? — Младата жена си помисли, че дългите нокти на Селина са били намазани с бавно действаща отрова, която постепенно прониква в тялото чрез кръвта.
— Не се безпокой, имах предвид отрова в преносния смисъл. Усещам се така, сякаш Селина е тук. — Без да откъсва очи от лицето на Ив, тя сложи ръка на рамото й. — Не бива да ви плаша. Мириам, посрещни нашите гости — обърна се тя към дребна, тъмноока жена, когато таратайката на Фийни се приближи по шосето. — Час ще се погрижи за раната ти, Ив.
— Още утре ще отида на лекар.
— Едва ли ще бъде необходимо. Моля, последвай ме. Не искам около себе си дори следа от Селина.
Тя поведе новодошлите през поляната. Ив забеляза широка окръжност, очертана от запалени бели свещи. Присъстващите стояха извън кръга и разговаряха, сякаш бяха на съвсем обикновено празненство. Носеха различни облекла — роби, костюми, дълги и къси поли.
Ив преброи общо двайсет души на възраст от осемнайсет до осемдесет години, от различни раси и полове. Наблизо бяха оставени термоси, от които членовете на групата си наливаха напитки. Разговорите бяха приглушени, от време на време се разнасяше смях.
Час, който стоеше до сгъваемата масичка, се обърна, Щом новодошлите се приближиха. Носеше син гащеризон и платнени обувки в същия цвят. Усмихна се като забеляза с какво подозрение Ив оглежда вещите върху масичката, после поясни:
— Принадлежности, без които магьосниците не могат.
Върху масичката имаше червени шнурове и нож с бяла дръжка, който Ив разпозна — беше атаме. Видя още свещи, малък меден гонг, камшик, блестящ сребърен меч, разноцветни шишенца, купички и чаши.
— Интересно — промълви тя.
— Ритуалът е древен и за изпълнението му са необходими специфични оръдия… О, виждам, че някой ви е наранил. — Час пристъпи към нея и понечи да докосне дълбоките драскотини, ала Ив ледено го изгледа. Той отпусна ръка и промълви: — Извинете. Струва ми се, че изпитвате болка.
— Час е лечител. — Изида предизвикателно се усмихна. — Приеми, че е демонстрирал способностите си. Та нали си тук, за да ни наблюдаваш. Освен това съпругът ти носи нещо, което ще ви предпазва от злото.
„Аз също“ — помисли си младата жена и тайно докосна оръжието си.
— Хайде, покажи какво можеш. — Тя отметна глава, за да даде възможност на Час да огледа раните й.
Усети пръстите му върху шията си и с изненада установи, че от докосването му болката веднага намаля. Наблюдаваше очите му и видя как в тях проблеснаха странни пламъчета, после Час промълви:
— Провървяло ви е. Онзи, който ви е наранил, е имал много по-лоши намерения, отколкото само да ви издраска. Освободете съзнанието си от всякакви мисли. — Той впери поглед в лицето й, сетне произнесе с мелодичния си глас: — Съзнанието и тялото са едно цяло — мисълта ни напътства, но може и да лекува. Позволете ми да облекча болката ви.
Ив почувства, че сякаш от пръстите му се излъчваше топлина, която се разпростря по цялото й тяло. Усети, че всеки момент ще заспи, тръсна глава и забеляза кротката усмивка на Час, който прошепна:
— Няма да ви причиня нищо лошо. — Обърна се, взе кехлибарено шишенце и изля в шепата си някаква прозрачна течност с аромат на полски цветя. — Това е балсам, приготвен по много стара рецепта. — Заразтрива шията на Ив, като пръстите му се движеха по дълбоките бразди от ноктите на Селина. — Ще ви предпази от инфекция и ви гарантирам, че не ще изпитвате болки.
— Разбираш от химия, а?
— Балсамът е приготвен на билкова основа. — Час извади от джоба си кърпа и избърса ръцете си. — Но действително съм запознат с въздействието на много медикаменти.
— Точно за това искам да поговорим. — Ив изчака секунда и наблюдавайки реакцията му, добави: — Както и за баща ти.
Видя, че думите й са постигнали желания ефект, тъй като зениците му се разшириха. В този момент се появи Изида. Очевидно беше чула всичко, лицето й беше разкривено от гняв.
— Ти си наша гостенка, това място е свято. Нямаш право да…
— Успокой се, скъпа. — Час докосна ръката й. — Както всеки от нас младата жена има определена мисия. — Погледна към Ив, овладя се и промълви: — Ще разговарям с вас, когато пожелаете. Ала не бива да пренасяме злото и отчаянието тук, на това свято място. Церемонията ще започне всеки момент.
— Няма да ви попречим.
— Удобно ли ще ви бъде да поговорим утре сутрин в „Спирит Куест“. Да речем в девет часа.
— Съгласна съм.
— Винаги ли причиняваш болка на хората, които са били добри към теб? — гневно прошепна Изида, когато Час се отдалечи. После поклати глава и многозначително погледна към Рурк. — Разрешаваме на теб и на партньора ти да наблюдавате нашия ритуал. Надявам се да проявите уважение към вярванията ни. Напомням ви, че нямате право да престъпвате границите на магическия кръг.
Тя се отдалечи с гордо вдигната глава, а Ив пъхна ръце в джобовете си и заяви:
— Добре се наредих. Навлякох си омразата на две магьосници. — Вдигна поглед, когато Пийбоди се приближи.
— Днес ще приемат нов член на братството — прошепна сътрудничката й. — Научих го от онзи красавец с италианския костюм. — Тя се усмихна на изключително привлекателния мъж със златиста коса, който й отвърна със сияйна усмивка.
— Стегни се, Пийбоди. — Ив кимна на ирландеца, който също се беше приближил.
— Ако знаеше къде съм попаднал тази вечер, милата ми майчица щеше да каже поне половин дузина молитви — опита се да се пошегува Фийни, за да не издаде колко е нервен. — Доста кошмарно място. Наоколо е пустош, сякаш сме на края на света.
Рурк въздъхна, прегърна Ив през кръста и промърмори:
— С моята съпруга сте от един дол дренки. — После се обърна да наблюдава ритуала.
Младата жена на име Мириам застана извън окръжността, очертана от запалените свещи. Двама мъже я завързаха и поставиха превръзка на очите й. Всички присъстващи, освен наблюдателите, вече бяха голи. Под лунната светлина проблясваха тъмни, бели и бронзови тела. Откъм вековната гора долитаха крясъците на нощни птици.
Ив машинално докосна оръжието си.
Червеният шнур беше използван за завързване на Мириам, а единият му край висеше като повод. Когато мъжете привързаха глезените на младата жена, Час проговори:
— Краката ти не са завързани, но не са и свободни. — В гласа му се долавяше радост и
