— Сигурно ще разговаряте с Изида.
— Да. Много ми е интересно за какво са се карали с Лобар. Слушай, отваряй си очите на четири. Джейми е умно момче. Щом е успял да се изплъзне от човека на Рурк, нищо чудно да заблуди и теб.
— Мисля, че съм способна да проследя едно хлапе — обидено заяви Пийбоди.
Ив се надяваше сътрудничката й да не позволи на Джейми да извърши нещо глупаво. Въздъхна, обърна се и влезе в „Спирит Куест“. Въздухът в магазина беше натежал от миризмата на тамян и на разтопен восък. Въпреки че лъчите на яркото октомврийско слънце проникваха през витрината и се отразяваха през призмите, висящи от тавана, в залата горяха няколко дузини свещи.
Изида забеляза Ив и се намръщи, сетне процеди:
— Свърши ли с Час, лейтенант?
— Засега. Моля да ми отделиш няколко минути.
В този момент към Изида се приближи някаква клиентка с молба да й обясни как да приготви билките, които опресняваха паметта.
— Варите сместа в продължение на пет минути, после я прецеждате. Препоръчвам да пиете отварата всеки ден в продължение на една седмица. Уведомете ме, ако не получите желания резултат — обясни Изида и се обърна към Ив: — Както виждаш, моментът е неподходящ.
— Няма да те задържам. Интересувам се защо Лобар те е посетил няколко дни преди да прережат гърлото му.
Говореше тихо, но с поведението си даваше да се разбере, че е твърдо решена да получи отговор на въпроса си. Изида трябваше да прецени дали да останат в търговската зала или да се скрият от очите на любопитните клиенти.
— Започвам да мисля че съм сгрешила в преценката си за теб. — Амазонката направи знак на млада жена, която Ив беше видяла по време на церемонията, и се запъти към помещението в дъното на магазина. — Джейн ще обслужва магазина, но не искам да я оставям задълго сама, тъй като съвсем отскоро е при нас.
— Ясно — взела си я на мястото на Алис.
— Никой не ще може да замени Алис! — В очите на Изида проблеснаха гневни пламъчета.
Влязоха в помещение, което беше едновременно кабинет и склад. Върху подсилени пластмасови полици бяха подредени скулптури на невиждани чудовища, свещи, запечатани кутии със сушени билки, шишенца, пълни с различно цветни течности.
Върху бюрото стояха компютър и свръхмодерна комуникационна система.
— Великолепна техника — отбеляза Ив. — Не предполагах, че магьосниците се нуждаят от компютри.
— Не сме старомодни и нямаме нищо против да се възползваме от чудесата на напредналите технологии. — Покани гостенката да седне в кресло с висока облегалка с дърворезба, а тя се настани в друго, на което облегалките за ръцете имаха форма на криле. — Дано да спазиш обещанието си и да не ме бавиш. Ала първо искам да разбера възнамеряваш ли да оставиш Час на спокойствие?
— Задачата ми е да разследвам няколко убийства, не да се грижа за душевния комфорт на един заподозрян.
— Как е възможно да го подозираш? — Амазонката здраво стисна облегалките и се приведе. — Ти по- добре от всички знаеш какво е преживял.
— Ако вземеш предвид миналото му…
— Какво ще кажеш за твоето минало? — прекъсна я Изида. — Дали кошмарното ти детство ти се е отразило отрицателно или ти е помогнало да станеш по-добра и по-човечна?
— Не говори за миналото ми, което не познаваш — с привидно безразличие изрече Ив.
— Виденията, които ми се явяват, понякога са откъслечни и замъглени, в други случаи са ясни като бял ден. Знам, че си страдала незаслужено, също като Час. Знам, че не можеш да забравиш душевната травма и често си недоверчива към хората, които те обичат. Час изпитва същите чувства. Знам, че правиш усилия да се помириш с миналото… Виждам някаква стая… — Гласът й стана по-плътен, очите й потъмняха. — Малка, неприветлива стая, окъпана в мътночервена светлина. В ъгъла е сгушено пребито и окървавено дете. Болката му е неописуема. Виждам и някакъв мъж. Дрехите му са подгизнали от кръв. Лицето му е…
— Престани! — извика Ив. Сърцето й биеше до пръсване, тя се задушаваше. За миг се бе превърнала в хленчещото, свито в ъгъла момиченце с окървавени ръце. — Върви по дяволите!
— Извинявай. — Изида притисна треперещата си ръка до сърцето си. — Много извинявай. Никога не съм постъпвала така. Поддадох се на гнева… — Тя стисна клепачи и отново прошепна: — Моля те да ми простиш.
Седемнайсета глава
Ив скочи от стола. В тясното помещение едва можеше да се обърне, камо ли да крачи напред-назад, за да се поуспокои и да прогони кошмарния спомен.
— Разбирам — започна тя с леден тон, — че притежаваш ясновидски способности. Психиатрите все още не са наясно какво представляват медиумите. Признавам таланта ти, но ти забранявам да проникваш в съзнанието ми.
— Никога повече няма да го сторя — просълзено промълви Изида и изпита неописуемо съжаление към младата жена; беше видяла повече, отколкото очакваше. — Отново моля да ме извиниш. Признавам, че нещо ме подтикваше да те засегна, да те наскърбя. Не успях да се овладея, позволих на злото в мен да надделее.
— Навярно е трудно да се контролираш, когато си разгневен или пък те заплашват. Когато забележиш някаква слабост и имаш възможност да се възползваш от нея.
Изида въздъхна и не отговори веднага. Още беше потресена от онова, което беше видяла, както и от постъпката си. След секунди прошепна:
— Никога не съм го правила. Нашата вяра ни учи да помагаме на ближния и никога да не му причиняваме страдание. — Избърса сълзите си с ръка и добави: — Готова съм да отговоря на въпросите ти. Какво искаше да знаеш за Лобар?
— Ден преди гибелта на Алис са ви видели да се карате тук, в магазина.
— Нима? — Амазонката най-сетне беше успяла да се овладее и лицето й беше безизразно. — Човек трябва да има едно наум, че може би някой тайно го наблюдава. Да, той беше тук и действително се скарахме.
— Защо?
— Най-вече заради Алис. Лобар беше заблуден младеж, който беше доста опасен, тъй като си въобразяваше, че е велик и всемогъщ.
— През този ден Алис не е била на работа, така ли?
— Не. Поощрявах я да прекарва повече време със семейството си; смятах, че смъртта на дядо й отново ще я сближи с майка й и с брат й. Може би не ще ми повярваш, но именно аз я посъветвах да се отдели от мен и да заживее сама. Когато дядо й почина, й предложих няколко дни да не идва на работа. Лобар очакваше да я завари тук. Мисля, че никой не го беше изпратил, че бе дошъл по собствена инициатива. Може би за да докаже, че е недосегаем.
— Скарали сте се. Защо?
— Вече ти казах — заради Алис. Малкият нахалник се развика, че не мога да я крия вечно, че тя ще си получи заслуженото. Заяви още, че заради измяната си щяла да бъде наказана с мъчения и смърт.
— Не вярвам на ушите си! Заплашвал е да я убие, а ти изобщо не го спомена при първия ни разговор.
— Да, не ти го казах. Мислех, че Лобар само ме предизвиква. Знаех, че е само една пионка. Не ми бяха нужни ясновидски способности, за да го проумея. Сигурна бях, че иска да ме нервира, да покаже своето превъзходство. Затова описа най-подробно как се гаврил сексуално с Алис. Каза ми още, че съм му била обещана. Че когато сломят волята ми и ме лишат от свръхестествените ми способности, той пръв щял да ме има. Описа какво щял да направи с мен и какво удоволствие щял да ми достави. Предложи ми да го изпробвам още сега и да се убедя в мъжествеността му. А пък аз му се изсмях в лицето.
