Ритуал в смъртта

— Удари ли те?

— Блъсна ме. Беше силно разгневен. Точно това и целях — беше попаднал в капана ми. После му направих магия, която датира отпреди векове. Наричат я „заклинанието на бумеранга“ или „заклинанието на огледалото“. Цялата му жестокост и омраза към мен рефлектира върху него. — Тя леко се усмихна. Лобар си тръгна като подплашен заек и повече не се появи.

— А ти не се ли изплаши?

— Разбира се.

— Обадила си се на Форт.

— Той е моят любим. — Амазонката вирна брадичката си. — Нямам тайни от него, осланям се на съветите му.

— Навярно е бил разгневен.

— Не. По-скоро беше загрижен за мен. После извършихме ритуал за предпазване от злите сили и за пречистване. Бях като заслепена — продължи тя с горчивина. — Трябваше да се досетя, че истинската им цел е Алис. Ала гордостта ми изигра лоша шега — вярвах, че хората на Крос са набелязали мен, че няма да докоснат момичето, докато е под мое покровителство. Излъгах те, Далас. Ако не беше тщеславието ми, Алис сигурно щеше да бъде жива.

Докато шофираше към улицата, където я очакваше Пийбоди, Ив си помисли, че Изида е завладяна от чувството за вина. А подобно чувство може да предизвика желание за отмъщение, Франк и Алис бяха убити по различен начин от Лобар и Уайнбърг. Сигурна беше, че между убийствата на четиримата има нещо общо, но това в никакъв случай не означаваше, че са извършени от един и същ човек.

Изгаряше от желание да се върне в управлението и да поиска от компютъра изчисление на вероятностите. Вече разполагаше с достатъчно данни. И ако информацията потвърдеше подозренията й, Уитни положително щеше да й отпусне хора, които да държат под непрекъснато наблюдение двете групи заподозрени.

Проклинаше натовареното движение и оскъдния бюджет на полицията. Необходими й бяха солидни доказателства, за да оправдае разходите. А Фийни и Пийбоди не бяха в състояние денонощно да следят всички заподозрени, включително Джейми. Хлапето си търсеше белята и със сигурност щеше да я намери.

Спря на ъгъла на Седмо авеню и Четирийсет и седма улица и Пийбоди побърза да се качи. През отворената врата на някаква зала за електронни игри се разнасяха оглушителни изстрели, идващи от компютрите. Шумът надвишаваше официално определения норматив, ала очевидно собствениците на залата бяха готови да платят няколко глоби, но да привлекат туристите и хората, отегчени от други забавления.

— Джейми вътре ли е?

— Да. — Пийбоди жално погледна към продавача на подвижния щанд за храна. Подушваше уханието на пресни соеви наденички и на пържени картофи. Наближаваше време за обяд и стомахът я свиваше от глад, ала тя с ужас си представяше помията, която сервираха в полицейската закусвалня. — Лейтенант, ще може ли да си взема нещо за хапване?

Ив нетърпеливо погледна през стъклото.

— Доколкото ми е известно, хремавите хора нямат апетит.

— Дори да съм болна, никога не губя апетит. — Пийбоди дълбоко вдъхна през носа. — Освен това хремата ми мина. Чувствам се чудесно. Чаят на Час направи истинско чудо.

— Добре, добре. Вземи си нещо, но те предупреждавам, че няма да те чакам, докато се нахраниш.

— Искате ли порция наденички? — попита Пийбоди, докато излизаше от колата.

— Не. Грабвай обяда и да тръгваме.

„Наркотици, секс, прекланяне пред Сатаната и власт — нима заради всичко това е избухнала война между поклонниците на двете религии? От незапомнени времена хората се бяха сражавали и умирали заради вярванията си. По-силните животни изтласкваха по-слабите от териториите им; хората също водеха войни за завладяване на територии. И още за да натрупат богатства или в името на убежденията си. Или пък без да имат причина. Същите мотиви тласкаха хората към извършване на убийства“ — размишляваше Ив, докато нетърпеливо чакаше сътрудничката си.

— Взех повече наденичка, ако все пак решите да обядвате — обяви Пийбоди и постави кутията между двете предни седалки. — Откажете ли се, сигурно ще изям всичко. За пръв път от два дни насам усещам вкуса на храната. — Тя отхапа от огромния си сандвич, докато началничката й чакаше възможност да се включи в движението. — Хлапето доста ме разиграва. Проследих го, докато измина десетина пресечки, после взе трамвай. Скъсах се да го гоня. Добре, че слезе на следващата спирка и тръгна към западните райони на града… Лейтенант, непрекъснато ми се подигравате заради вълчия ми апетит, но щяхте да се шашнете, ако видехте какво изяде нашето момче. От една количка на Шесто авеню си купи два гигантски хотдога, после изпи две кутийки оранжада, към която и аз проявявам голяма слабост. А преди да влезе в залата с игрите, излапа и три шоколадчета.

— Типично за подрастващ юноша — философски отбеляза Ив и се включи в движението, като замалко не предизвика катастрофа. — Докато хлапето се тъпче с боклучава храна и си играе с компютъра, няма опасност да си навлече някоя беля.

Заобиколен от оглушителен шум, Джейми насмешливо наблюдаваше холограмите на персоналния си монитор. В слушалката му се чуваше разговорът в колата на Ив, където предвидливо беше поставил миниатюрно записващо устройство и локационен апарат.

Докато разсеяно натискаше бутоните на уреда за виртуална реалност, Джейми се замисли. Монтирането на подслушвателното устройство се беше оказало по-лесно, отколкото предполагаше. Полицейската кола беше раздрънкана таратайка, а алармената й система не струваше пукната пара. Особено когато с изключването й се беше заел той, геният на електрониката.

„Сега няма да завися от Далас, за да научавам резултатите от разследването“ — каза си мрачно и унищожи холограмното изображение на нахакан хулиган. Беше твърдо решен сам да отмъсти заради дядо си и сестра си. Убиецът трябваше да умре.

Ив не беше особено доволна от получените резултати, след като пусна програмата за преценяване на възможностите. Според компютъра съществуваше деветдесет и шест процента вероятност четирите убийства да са свързани по някакъв начин, ала възможността да бъдат извършени от един и същи човек беше много по-малка.

Подозренията падаха най-вече върху Чарлс Форт и Селина Крос. Компютърът все още не можеше да й даде достатъчно информация за Олбан.

Накрая изгуби търпение и позвъни на Фийни.

— Ще ти препратя едни данни. Провери ги чрез програмата за вероятностите и ми съобщи какви цифри си получил.

Фийни вдигна вежди и попита:

— Какви ти трябват — по-малки или по-големи?

Младата жена се засмя и поклати глава.

— Необходим ми е по-висок процент, но искам да играем честно. Може би съм сгрешила някъде…

— Пращай информацията. Ще направя каквото мога.

— Задължена съм ти. А, още нещо. Непрекъснато удрям на камък, когато се опитам да открия нещо повече за онзи тип Олбан. Едва трийсетинагодишен е, но няма данни къде е учил, липсват медицинският му картон, както и сведения за родителите му. Няма досие в полицията, дори не е глобяван за неправилно паркиране. Мисля, че е накарал някого да заличи данните му от компютрите.

— За тази цел са необходими много добри електронни специалисти и доста пари. И все пак тук-там остава по нещичко.

Ив си спомни, че и за съпруга й имаше подозрително оскъдна информация. Пък и не беше никак чудно — Рурк беше компютърен гений, не му липсваха и купища пари. Подкупващо се усмихна на ирландеца и промълви: