Ритуал в смъртта

— Убедена съм, че само ти можеш да откриеш неоткриваемото.

— Престани да ме четкаш. — Той й намигна. — Ще ти се обадя, щом имам резултат.

— Благодаря ти.

— Стори ми се, че разговаряш с Фийни! — възкликна Мейвис и влетя в кабинета, буквално подскачайки на въздушните си маратонки в яркожълто. — По дяволите, защо прекъсна връзката? Искаше ми се да си полафя с него.

Ив стисна устни. Мейвис беше облечена в типичния си стил. Косата й беше яркожълта като маратонките и неоновото сияние правеше очите й още по-изразителни. Панталоните й от лъскав изкуствен каучук бяха изрязани под пъпа й, в който блестеше червен камък, и плътно прилепваха към тялото й. Блузата (ако дрехата изобщо можеше да се нарече „блуза“) представляваше платнена лента в същия цвят като панталоните и едва прикриваше гърдите й. Отгоре певицата беше наметнала прозрачна пелерина.

— Нима не се опитаха да те арестуват? — възкликна Ив.

— Не. Обаче ми се струва, че дежурният сержант получи оргазъм. — Мейвис запърха със зелените си мигли и се тръсна на стола. — Тоалетът ми е жесток, нали? Един от най-новите модели на Леонардо. Да тръгваме.

— Да тръгваме ли? Къде?

— Имаме запазен час в козметичния салон. Трина успя да те смести между другите клиентки. Оставих две съобщения на телефонния ти секретар. Не се опитвай да ме излъжеш, че не си прослушала съобщенията си.

Ив си спомни, че изобщо не беше обърнала внимание на посланията на певицата. Присви очи и заяви:

— Мейвис, нямам време за глупости.

— Днес не си ползвала обедната си почивка. Попитах дежурния сержант, преди да е припаднал при вида ми — самодоволно обяви певицата. Тъкмо ще се нахраниш, докато Трина се постарае да заприличаш на човек.

— Че какво ми е сега?

— Нямаше да е толкова зле, ако не се беше подстригала сама и то два пъти. — Мейвис стана и й подаде якето. — Предлагам ти да дойдеш доброволно. Много добре знаеш, че ще те тормозя докато постигна своето. Вземи си един час почивка. Обещавам, че в един и половина отново ще бъдеш на работното си място и ще се грижиш за безопасността на нюйоркските жители.

Ив реши, че няма смисъл да спори, грабна якето от ръцете й и заяви:

— Предупреждавам те, че искам само подстригване. Няма да разреша на Трина да маже по лицето ми разни гадости.

— Далас, успокой се — промълви Мейвис, хвана я под ръка и я побутна към вратата. — Ще ти кажа нещо — истинско удоволствие е да си жена. Използвай онова, с което природата те е надарила.

Ив погледна към приятелката си, която вървеше до нея и съблазнително полюшваше стегнатото си задниче и промълви:

— Мисля, че с теб имаме различни представи за това каква трябва да бъде жената.

Ив се почувства леко замаяна от миризмите на отвари, лосиони, лакове и бои за коса, характерни за козметичните салони, и се облегна назад на специалния стол.

Още не можеше да повярва, че се е оставила да я съблекат, да намажат тялото й с балсам и да поставят на лицето й козметична маска, след което я бяха подложили на безмилостен масаж. Сетне лакираха ноктите на ръцете и на краката й и заобсъждаха дали да й направят временна татуировка или да поставят халки на зърната на гърдите й. В този момент Ив не издържа и пламенно се възпротиви. Чувстваше се като пленница, тялото и косата й бяха покрити с мазила, които според Трина имали вълшебно въздействие. Макар да не искаше да си го признае, тя се страхуваше от фризьорката и нейните щракащи ножици. Ето защо, докато Трина я подстригваше и я масажираше, Ив държеше очите си затворени. Изпитваше ужас при мисълта, че ако застане пред огледалото, ще види двойничка на Трина с розова, ситно накъдрена коса и с гърди, заострени като торпеда.

— Не си идвала при нас цяла вечност — мърмореше фризьорката. — Обясних ти, че трябва да бъдеш редовна посетителка. Имаш правилни черти и стегнато тяло, но ако не се поддържаш, ще загубиш красотата си. Ако идваше по-често, нямаше да ми отнеме толкова време да те вкарам в релси.

Ив си помисли, че не иска да я „вкарват в релси“. Единственото й желание бе да я оставят на мира. Изтръпна, когато дочу някакво бръмчене и нещо едва не докосна затворените й клепачи. Досети се, че това е уредът за оформяне на веждите и се опита да се успокои. Важното беше, че Трина не татуира върху челото й ухилено лице. Без да отваря очи, тя запротестира:

— Много се забавихме. Трябваше отдавна да съм в кабинета си.

— Не ме карай да бързам. Магията изисква време.

„Магия — помисли си Ив. — Напоследък всички са обсебени от мисълта за магии.“ Неволно се заслуша в безгрижното чуруликане на Мейвис, която коментираше някакъв нов лосион за тяло.

— Кожата ми блести като злато, Трина. Ти си истинска магьосница. Трябва да намажа цялото си тяло. Леонардо ще бъде във възторг.

— Предлагаме лосиони с шест различни вкуса. В момента най-популярен е този с вкус на праскова. Сигурен съм, че любимият ти ще го одобри.

„Отвари и лосиони — каза си Ив. — Дим и огледала. Обреди и ритуали.“ Отвори очи и видя как Трина и Мейвис разглеждат някакво шишенце със златиста течност. Хрумна й, че приличат на орисници. Внезапно я осени гениална идея и тя се изправи. Трина възмутено й извика:

— Лягай, Далас. Остават ти още две минути.

Ала Ив не й обърна внимание, а възбудено заговори на Мейвис:

— Веднъж ми спомена, че си изкарвала пари като си се преструвала на медиум.

— Точно така. — Певицата размаха ръце, за да изсъхнат току-що лакираните й нокти. — Била съм мадам Електра, която вижда и знае всичко. Или пък Ариел, духът с тъжни очи. — Наведе глава и си придаде печално изражение. — Превъплътявах се поне в шест различни образа.

— Ще разбереш ли, ако имаш пред себе си човек, който изпълнява същия „номер“?

— Господи, Далас, не ме подценявай. Ще разпозная мошеника дори със завързани очи.

— Не съм те виждала в ролята на ясновидка — замислено промълви Ив, — но в другите те биваше.

— Но все пак успя да ме разкриеш и да ме арестуваш.

— Защото съм по-добра от теб. Слушай, ще те помоля за една услуга… — В този момент Трина се приближи и я накара отново да легне на стола. — Всъщност искам услуга от теб и от Трина.

— Хей, да не би да имаш предвид полицейска работа? — поинтересува се козметичката.

— Може би.

— Супер — заяви Трина и я поведе към умивалника.

— Искам да посетите един магазин и да се престорите на клиентки. — Ив затвори очи, когато фризьорката започна да мие косата й. — Постарайте се да накарате продавачката (името й е Джейн) да се разбъбри. После ще ми опишете впечатленията си и ще ми съобщите какво сте научили. Собствениците на магазина не обичат ченгетата.

— Кой ли ги обича? — беше коментарът на Трина.

— Интересуват ме впечатленията ви — повтори Ив. — Ще се престорите, че се интересувате от билки, които подсилват оросяването на мозъка, от отвари за повишаване на сексуалната потентност, както и за лекуване на нерви.

— Сигурно става дума за наркотици — набързо се досети Мейвис. — Подозираш, че собствениците на магазина са пласьори, нали.

— Просто искам да потвърдя или да елиминирам подобна възможност. Убедена съм, че ще се справите по-добре от агент, работещ под прикритие. Ще разберете дали са измамници и лъжат клиентите. Дали изнудват някого, факт е, че имат пари. Искам да науча откъде идват.

— Ще бъде жестоко, Мейвис. — Трина се ухили. — Представяш ли си, двете с теб ще бъдем детективки.