Също като Шерлок и доктор Джекил.
— Щуро ще се забавляваме. Хей, мисля, че не беше доктор Джекил, а доктор Холмс.
Ив отново затвори очи.
Когато се прибра вкъщи, Мейвис и Трина вече бяха там и разказваха на Рурк приключенията си. Ив вдигна Галахад и се запъти към дневната, откъдето ехтеше смях.
— Купих някакъв лосион — говореше Трина, — който събуждал животинското в мъжете. — Пъхна ръката си подноса на Рурк и попита: — Е, как ти действа?
— Ако не бях женен за ченге, което не се разделя с оръжието си, щях да… — Той забеляза съпругата си и широко се усмихна. — Здравей, скъпа.
— Довърши си мисълта — подкани го Ив и пусна котарака на скута му.
— Ще почакам докато свалиш оръжието си.
— Далас, беше толкова… толкова интересно — намеси се Мейвис и скочи на крака, при което разплиска виното си. — Нямам търпение да се прибера вкъщи и да разкажа всичко на Леонардо. Обаче с Трина решихме да хапнем навън и да дойдем право тук. Само да видите какво съм накупила… — Тя понечи да бръкне в един от многобройните пликове, върху които беше изрисуван рекламният знак на „Спирит Куест“.
Ив едва не изстена от отчаяние и побърза да я спре.
— Разкажи какво научихте, после ще ми покажеш покупката си. Господи, сигурно напълно съм си загубила ума, щом изпратих там именно вас. Слушай — обърна се тя към съпруга си, — убедена съм, че миризмите в козметичния салон замайват клиентките и те позволяват да ги мажат с какви ли не гадости и да им поставят обеци къде ли не.
— А на теб поставиха ли ти? — Усмивката на Рурк помръкна.
— Заинати се като магаре и отказа халки на зърната — обади се Трина. — Заяви, че ще използва оръжието си, ако се приближа до нея с уреда за продупчване.
— Браво, моето момиче — промълви той. — Гордея се с теб.
Ив почувства, че всеки момент ще получи силно главоболие. Наля си чаша вино с надеждата, че алкохолът ще отпусне нервите й. Сетне се обърна към двете „детективки“:
— Какво още правихте в „Спирит Куест“, освен да пръскате парите си?
— Гледаха ни — обясни Мейвис. — Познаха всичко за мен. Била съм склонна към авантюризъм и към самовлюбеност, но за сметка на това съм имала златно сърце.
Ив искрено се разсмя.
— Човек не трябва да е медиум, за да ти гледа, Мейвис. Достатъчен е един поглед, особено ако си отишла с този тоалет.
Певицата доволно огледа жълтата си маратонка и кимна, сетне добави:
— Онази Джейн, продавачката, беше адски любезна. Личи си, че разбира от билки. Решихме, че е „чиста“, нали, Трина?
— Точно така. Грозновата е, но мога да я разхубавя с няколко сеанса. Колкото до жената, която прилича на богиня… е, тя няма нужда нито от козметичка, нито от фризьорка.
— Значи Изида е била там? — наостри уши Ив.
— Излезе от стаичката в дъното, докато оглеждахме билките — намеси се Мейвис. — Тъкмо обяснявах на Джейн, че искам нещо за подсилване на енергията, та да шашна всички като изляза на сцената. Знаеш ли, най-добре е да си вярваш, когато баламосваш някого. А пък аз си говорех чистата истина и бях адски убедителна.
— Моя милост пък търсеше билки за повишаване на половата активност — лукаво се усмихна Трина. — Обясних, че работата ми е напрегната и че винаги съм изнервена. Добавих, че лекарствата, предписвани от докторите, изобщо не ми действат и че бих платила голяма сума за нещо… по-силно.
— Имаха какви ли не лекове — поде разказа Мейвис. — Но не забелязах нищо незаконно. Собственичката на магазина дори изтъкна, че не са ни необходими лекарства. Трябвало да се доверим на билколечението и да забравим задругите отрови.
— Така си беше — съгласи се Трина. — Предлагахме й шеметни суми, обаче тя не се хвана на въдицата.
— После отиде в склада — заразказва Мейвис — и донесе ето това. — Порови в плика и подхвърли на Ив някакво прозрачно пликче. — Каза, че ми го давала безплатно. Искала да й съобщя, ако ми е помогнало. Анализирайте семената, но съм сигурна, че не съдържат наркотик.
— Кой ви врачува?
— Изида. Знаеш ли, като ни видя в магазина, ни изгледа доста накриво. — Мейвис пресуши чашата си и продължи: — Ние с Трина се бяхме вживели в ролите си. Правех се на шашната, кикотех се идиотски и изпадах във възторг пред всеки изложен предмет.
Ив погледна към големите пликове и промърмори:
— Май прекалено сте се вживели в ролите си.
— Стоките бяха супер — ухили се певицата. — После като че станахме по-симпатични на амазонката. Бях хвърлила око на една страхотна зелена топка. Била от… как се казваше, Трина?
— Турма… не запомних цялата дума.
— Турмалин — помогна й Рурк.
— Правилно, точно така каза и магьосницата. Та като ме видя, че си падам по топката, ми обясни, че не била подходяща за мен, защото действала успокояващо. Посъветва ме да купя оранжевата, която щяла да ме направи по-енергична.
— Сигурно е била по-скъпа от зелената — предположи Ив.
— Напротив, беше много по-евтина. Изида каза, че зелената топка била много подходяща за една моя приятелка, която непрекъснато била подложена на стрес. Обаче лично щяла да й я подари.
Ив промърмори нещо и се намръщи.
— После ни врачува. Беше върхът. Отгоре на всичко ни съобщи, че гледането ще бъде безплатно. Отначало се била ядосала, но сега била много доволна задето сме посетили магазина й. Имала нужда от позитивна енергия. Тази жена ми харесва, Далас. По очите й познавам, че не е измамница.
— Добре, много ви благодаря за съдействието. Ще изпратя в лабораторията пакетчето.
Ив знаеше, че най-сигурният начин за осигуряване на постоянни клиенти за дрога е да ги „зарибиш“, да ги накараш да привикнат към наркотика.
— Трябва да изчезваме. — Мейвис енергично скочи на крака и грабна пликовете с покупките си. — Изкуших се и взех някаква свещ дето създавала романтично настроение. Нямам търпение да я изпробвам. Ще се видим във вторник вечерта.
— Защо точно във вторник?
Певицата нетърпеливо тупна с крак.
— Защото тогава е нашето празненство по случай Халоуин. Нали обеща да дойдеш?
— Сигурно съм била пияна.
— Беше съвсем трезва. Чакаме ви с Рурк у дома. Купонът започва в девет. Ще дойде сума народ. Открих дори Фийни и го поканих. Чао.
Преди да последва приятелката си, Трина се обърна към Ив:
— Не се мръщи. Ще бъде адски забавно. И не забравяй, че трябва да бъдеш костюмирана.
— За нищо на света — промърмори Ив и въздъхна, поглеждайки към пликчето със семена и листа. — Мисля, че това беше истинска загуба на време.
— Приятелките ти са прекарали чудесно — заяви Рурк. — Смятам, че и ти ще се поуспокоиш, след като анализираш съдържанието на пликчето.
— Може би си прав. Страхувам се, че съм попаднала в лабиринт, от който не мога да изляза. Каквото и да предприема, винаги се озовавам в задънена улица.
— Не се тревожи, много скоро ще намериш правилния път. — Рурк се наведе и замасажира раменете й. — Питам се коя ли приятелка на Мейвис непрекъснато е подложена на стрес?
— Млъкни!
Той се изкиска и я целуна по врата.
