„Проклетите й очи не издават мислите й“ — каза си и навлажни с език устните си. Внезапно му хрумна идея и той въодушевено извика: — Беше нещастен случай! — Ив безмълвно поклати глава. — Да пукна, ако не беше така. С Бонър се майтапехме и той… взе, че се спъна и падна от прозореца.
— За глупачка ли ме вземаш? — Ив включи комуникатора си и поиска да я свържат с полицай Пийбоди.
След няколко секунди на монитора се появи сериозното лице на сътрудничката й.
— Кажете, лейтенант.
— Незабавно ми изпрати резултатите от кръвната проба на Бонинг… и предупреди прокурора, че става въпрос за предумишлено убийство.
— Хей, задръж топката! — възкликна Бонинг и избърса устните си с опакото на дланта си. За миг се поколеба, казваше си, че Далас блъфира. Но тя се славеше като ченге, което е вкарало в затвора много по-едри риби от него.
— Времето за размисъл изтече, Бонър. Проигра шанса си. Пийбоди…
— Права беше — той се нахвърли върху мен. Направо беше откачил. Ще те открехна какво се случи — няма лъжа, няма измама. Искам да дам показания.
— Пийбоди, резултатите от лабораторията вече не са ми необходими. Уведоми прокурора, че господин Бонинг ще ни открехне какво се е случило.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди едва сдържаше усмивката си.
Ив прибра комуникатора в джоба си, облегна се на масата и мило се усмихна.
— Хайде, Бонър, говори.
След по-малко от час тя влезе в малката си канцелария в полицейския участък. Случайният наблюдател веднага би познал, че тя е ченге не само по оръжието й, прибрано в кобура, по износените й ботуши и избелелите й джинси. Най-силно впечатление правеше орловият й поглед, от който не убягваше почти нищо. В очите й с цвета на уиски никога не се четеше страх. Лицето й беше слабо, с изпъкнали скули, но мъжките погледи неизменно се насочваха към сочните й устни и трапчинката на брадичката й.
За разлика от друг път днес Ив не бързаше. Беше доволна от начина, по който беше изтръгнала самопризнанието на Бонинг. Прокара пръсти през късата си кестенява коса и седна пред компютъра.
Предстоеше й само да напише рапорта си и да изпрати копия, където беше необходимо, сетне работата й за деня щеше да бъде приключена. Машинално се обърна и погледна през мръсното прозорче. Както обикновено в този час имаше задръстване на въздушното движение. Пилотите на аеробусите натискаха клаксоните, разнасяше се монотонното бръмчене на контролиращия хеликоптер. Ала какофонията не дразнеше Ив. Всички жители на Ню Йорк бяха свикнали с невъобразимия шум.
Нареди на компютъра да се включи и отчаяно изпъшка, когато екранът на монитора остана тъмен.
— По дяволите, не започвай с номерата си! Включи се, мръсник такъв!
— Трябва да въведете цифровата парола — обади се Пийбоди, която току-що беше влязла.
— Но нали досега се включваше с устна команда?
— Нали знаете, че тук всяка заповед е предпоследна. Предполагам, че след няколко дни ще се върнем към предишната система.
— Да му се не види! Сега пък трябва да запомня куп цифри! Две, пет, нула, девет. — Компютърът се включи и тя облекчено въздъхна. — Дано да инсталират новата система, която са обещали на отдела. — Пъхна диска и нареди: — Съхрани на Бонинг, Джон Хенри, дело №4572077-Х. Изпрати копие на командир Уитни.
— Бързо се справихте с него, лейтенант.
— Този тип има мозък с големината на грахово зърно. Оказа се, че хвърлил съдружника си през прозореца, защото се скарали за някакви си двайсет долара. Отначало Бонър се опита да излезе с номера, че е извършил убийството при самозащита. Само дето съдружникът му е бил с петдесетина килограма по-лек от него и много по-нисък. Тъпанар — добави с въздишка тя. — Като видиш какъв великан е, би предположила, че ще промуши с нож жертвата си или че ще разбие главата й с бухалка. — Облегна се назад и с учудване установи, че за разлика от други дни изобщо не е напрегната. — Де да бяха всички лесни като него…
Заслуша се с половин ухо в шума, долитащ отвън. От някакъв въздушен трамвай се разнасяше гръмка реклама на този вид превозно средство:
„Големи удобства — да бъдат натъпкани като сардини“ — насмешливо си помисли Ив. От сутринта валеше студен дъжд и навярно задръстванията по улиците и във въздуха бяха невъобразими. Прекрасен завършек на днешния ден, няма що!
— Край на работния ден — обяви тя и грабна протърканото си кожено яке. — Трябва да тръгвам, за да имам време да се преоблека. Как смяташ да прекараш почивните дни, Пийбоди?
— Както обикновено — ще се мъча да отблъсна куп красиви мъже, които се лепят по мен като мухи на мед, ще разбивам сърцата им…
Ив се поусмихна като забеляза сериозното изражение на сътрудничката си. С безупречно изгладената си униформа и излъскани до блясък обувки Пийбоди беше образец на полицейска служителка.
— Опасна жена си, Пийбоди. Не знам как издържаш на темпото.
— Да бе, не мога да се наспя от ходене по купони. — По-младата жена тъжно се усмихна и понечи да отвори вратата. В този момент видеотелефонът на Ив избръмча. Двете се намръщиха.
— Ако си бяхме тръгнали преди трийсет секунди, вече щяхме да бъдем в асансьора — промърмори Пийбоди.
— Може би Рурк се обажда да ми напомни, че довечера ще имаме гости. — Ив включи устройството. — Отдел „Убийства“. Говори лейтенант Далас.
Екранът се превърна в калейдоскоп от тъмни, потискащи цветове. Разнесе се траурна музика. Ив машинално натисна бутона за проследяване, но в долната част на монитора се появи надпис „невъзможно е да изпълня командата“.
Пийбоди побърза да извади портативната си радиостанция и побърза да се свърже с полицейската контролна служба. В този момент от видеотелефона прозвуча глас:
— Говори се, че си най-доброто ченге в града, лейтенант Далас. Действително ли си толкова способна?
— Законът забранява да се обаждате анонимно на полицейски служители, както и използването на уреди за заглушаване на сигнала. Длъжна съм да ви предупредя, разговорът се записва от специалната контролна служба.
— Известно ми е. Но след като току-що извърших онова, което наричате „предумишлено убийство“, малко ме е грижа, че нарушавам други закони. Аз съм закрилян от Бога!
— Нима? — възкликна Ив и си помисли: „Само това ми липсваше.“
— Призван съм да върша Неговите дела и ръцете ми са облени с кръвта на Неговия враг.
— Много ли са враговете Му? Питам се защо не ги накаже собственоръчно, вместо да те кара да вършиш черната работа.
Настъпи тишина, нарушавана само от траурната мелодия. Гласът отново проговори, но този път в него се долавяха гневни нотки.
— Очаквах пренебрежението ти. Тъй като си безбожница, не проумяваш възмездието на Всевишния. Ще се опитам да ти го обясня по-простичко. Обичаш ли гатанките, лейтенант Далас?
— Не. — Тя изпитателно погледна към Пийбоди, която нервно поклати глава. Но се обзалагам, че ти си падаш по тях.
— Точно така, защото чрез тях съзнанието си отпочива и духът се успокоява. И така, нарекъл съм гатанката „Отмъщение“ и тя гласи: „Ще откриеш първородния син на стария негодник сред разкоша на сребърната му кула, под която тече тъмна река, а водата се спуска от голяма височина.“ Отначало той молеше да пощадя живота му, сетне — да го убия по-бързо. Обречен е да гори в ада, защото така и не се покая за смъртния си грях.
— Защо го уби?
