канех да изпратя нашите гости. Отдели им само няколко минути, моля те.
— Добре. — Гневът й започна да стихва. — Съжалявам, че не можах да присъствам на вечерята. Знам, че беше важно за теб. — През открехнатата врата на салона тя видя петнайсетина мъже и жени в елегантни вечерни облекла; дочу шумоленето на скъпа коприна и съзря как проблясват скъпоценните камъни, инкрустирани в бижутата на дамите. Навярно изражението й беше издало нежеланието й да се присъедини към изисканата компания, тъй като Рурк се засмя.
— Само пет минути, скъпа. Съмнявам се, че преживяването ще бъде по-неприятно от онова, което си изпитала тази вечер.
Хвана я под ръка и я въведе в салона. Ив си помисли, че той се чувства еднакво добре сред висшето общество, както и сред хората от престъпния свят. Рурк я представи на хората, които тя не познаваше, напомни й имената на онези, с които се беше срещала преди, и същевременно незабелязано насочваше гостите към вратата.
Ив усети уханието на скъпи парфюми и вина, лъхна я аромата на ябълковото дърво, което гореше в камината. Ала все пак й се струваше, че миризмата на кръв е полепнала по нея.
Рурк се питаше дали любимата му знае колко невероятно красива изглежда. Износеното й кожено яке и мръсните й джинси ярко контрастираха с изисканите облекла на гостите. Късата й коса падаше на кичури около бледото й лице и подчертаваше очите й с цвят на уиски. Стараеше се да се движи грациозно, въпреки че едва се държеше на крака.
Той с възхищение си каза, че съпругата му е олицетворение на смелостта.
Ала когато и последният гост си отиде, тя печално поклати глава.
— Съмърсет е прав. Не съм подходяща жена за човек с твоето положение.
— Но вече си моя съпруга.
— Това не означава, че се справям със задълженията си. Знам, че тази вечер те изложих. Трябваше да… — Устните му се впиха в нейните и беше принудена да млъкне. Страстната му целувка я накара да се отпусне; тя машинално го прегърна през кръста и се притисна към него.
— Ето… така е по-добре — промърмори той, повдигна брадичката й и докосна трапчинката. — Мисля, че сме се разбрали — сам ще се занимавам с моите дела. Ти имаш достатъчно работа.
— Но нали настояваше да присъствам тази вечер?
— Уредих сливането на двете предприятия, но не и твоето очарователно присъствие. Неприятно ми е, че не ми се обади. Доста се разтревожих.
— Ами… забравих. Още не мога да свикна с факта, че съм омъжена и че някой се безпокои за мен. — Тя пъхна ръце в джобовете си и закрачи напред-назад по дългия коридор. — Не мога да повярвам, че съм твоя жена. Не вярвам да ти е много приятно, че се появих в този вид пред приятелите ти — милионери — навярно съм им заприличала на наркоманка.
— Не е вярно, изглеждаш като ченге. Мисля, че направи силно впечатление на неколцина от гостите ни, които не можеха да откъснат очи от оръжието ти и от кървавите петна върху панталоните ти. Надявам се, че не си ранена.
— Не съм. — Внезапно нещо се прекърши в душата й. Приближи се до стълбата, изкачи две стъпала и седна, сетне закри лицето си с длани — само в присъствието на Рурк си позволяваше да прояви на слабост.
Той се настани до нея, прегърна я през раменете и прошепна:
— Преживяла си нещо ужасно, нали?
— В много случаи казваме, че би могло да бъде и по-лошо, но това не важи за ужаса, който видях днес.
Рурк знаеше, че в ежедневието си тя се сблъсква с какви ли не отвратителни гледки, неведнъж я беше наблюдавал как работи на местопрестъплението.
— Искаш ли да ми разкажеш, за да ти олекне?
— Не, за бога! Не искам да мисля за видяното поне няколко часа. Искам да не мисля за каквото и да било.
— За това мога да ти помогна.
За първи път от часове насам Ив се усмихна.
— Не се и съмнявам.
— Да започнем ето така. — Той стана, приведе се и я взе в прегръдките си.
— Не е необходимо да ме носиш — не съм ранена.
Той дяволито се усмихна и преди да се заизкачва по стълбата, промърмори:
— Може би така се чувствам като истински мъж…
Ив го прегърна и отпусна глава върху рамото му. Внезапно се почувства много по-добре. Притвори очи и прошепна:
— В такъв случай най-малкото, което мога да направя, за да изкупя вината си за отсъствието си тази вечер, е да те накарам да се почувстваш като истински мъж.
Втора глава
Когато Ив се събуди, навън все още цареше мрак. Беше плувнала в пот. Знаеше, че е сънувала нещо ужасяващо, но образите от съня бяха неясни и замъглени. Тя изпита радост, че се отървала от кошмара и не се опита да си го спомни с подробности.
Беше сама в огромното легло, затова си позволи да потръпне. Сетне нареди на осветлението да се включи и облекчено въздъхна, щом мека светлина заля спалнята и прогони мрака. Изчака няколко секунди, после погледна към часовника.
Беше едва пет и четвърт. „Прекрасно!“ — помисли си, защото знаеше, че няма отново да заспи. Пък и Рурк не беше до нея, за да й помогне да прогони кошмарите. Питаше се дали някога ще се примири с мисълта, че е започнала да разчита на него. Само преди година дори не подозираше за неговото съществуване, а сега той се беше превърнал в неразделна част от нея… като собственото й сърце.
Стана от леглото и облече един от копринените халати, които съпругът й непрекъснато й подаряваше. Обърна се към таблото на стената и натисна бутона за търсене.
— Къде е Рурк?
НАМИРА СЕ КРАЙ БАСЕЙНА В ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ.
Хрумна й, че не е зле да поплува. Но първо щеше да посети залата за фитнес. Може би физическото натоварване щеше да й помогне по-бързо да забрави лошия сън.
Реши да слезе по стълбите вместо с асансьора, за да избегне срещата със Съмърсет. Имаше чувството, че икономът непрекъснато я дебне и неочаквано изниква от сенките, за да я изгледа пренебрежително или гневно. Не й се искаше да започва деня с нов скандал — продължение на вчерашната им „схватка“.
Гимнастическият салон беше оборудван с най-модерните съоръжения. Ив имаше възможност да влезе в двубой с дроида спаринг партньор, да вдига тежести или да остави устройствата да си вършат работата. Захвърли халата и облече черно трико. Искаше й се да направи дълъг пробег и след като си сложи леките спортни обувки, побърза да програмира видео маршрута си по видео пистата. Избра да бяга „по брега на океана“ — единственото място, освен големия град, където се усещаше като у дома. Устройството можеше да я пренесе сред природата, в пустинята или на друга планета, но тези изгледи я караха да чувства странно безпокойство.
Започна с бърз ход. Сините вълни се плискаха наблизо, първите слънчеви лъчи озаряваха хоризонта. С пронизителни писъци чайките кръжаха във въздуха. Ив дълбоко вдъхна влажния солен въздух и ускори крачка, щом усети, че мускулите й са станали по-гъвкави.
След като измина първите два километра, ускори темпото и съзнанието й сякаш се изпразни.
След запознанството си с Рурк няколко пъти беше идвала на този бряг — в действителност или чрез холограма. Допреди това най-голямата водна площ, която бе виждала, беше река Хъдзън.
„Животът се променя — помисли си. — Също и действителността.“
На седмия километър, когато беше започнала да изпитва умора, с крайчеца на окото си забеляза
