Не го сдържаше на едно място, затова стана, отиде до прозореца и се загледа навън, където огромният град сякаш дремеше сред сумрачната светлина. Снимките на красивата жена на Бренън и дечицата му с румени личица го бяха разстроили повече, отколкото очакваше.
— Ще живеят охолно — промърмори той, като че на себе си. — Томи се е погрижил да не им липсва нищо. Очевидно е бил много добър съпруг и баща.
Ив прекоси кабинета и понечи да помилва Рурк, но внезапно отпусна ръка. Хрумна й, че не умее да изразява чувствата си, не знаеше дали съпругът й ще се разгневи от съчувствието й. Накрая промълви:
— Не знам… как да ти помогна.
Рурк рязко се извърна. В сините му очи, помътнели от скръб, проблеснаха гневни искрици.
— Открий убиеца на Томи. Сигурен съм, че ще успееш.
— На всяка цена.
Той неволно се усмихна.
— Както обикновено лейтенант Далас иска да отмъсти заради мъртвеца. — Разроши косата й и повдигна вежда, когато Ив хвана ръката му.
— Остави разследването на мен.
— Нима съм казал, че ще търся убиеца?
— Притеснява ме онова, което си намислил. — Познаваше го прекалено добре и знаеше, че вече е планирал своето отмъщение. — Откажи се, ако си намислил да действаш сам. Случаят е мой и аз ще се занимавам с разследването.
Рурк нежно помилва ръката й, което накара Ив изненадано да присвие очи, сетне отговори:
— Разбира се. Молбата ми е да ме държиш в течение. Знай, че винаги можеш да разчиташ на помощта ми.
— Струва ми се, че ще се справя и сама. Освен това горещо ти препоръчвам да не си пъхаш носа в работата ми.
Той целуна връхчето на носа й и заяви:
— Няма да стане.
— Рурк…
— Нима предпочиташ да те лъжа, Ив? — Без да обръща внимание на гневното й изражение, взе разпечатката от бюрото си и й я подаде. — Отивай на работа; междувременно ще се свържа с няколко души. Убеден съм, че до вечерта ще имам пълен списък на колегите и на приятелите на Томи, както и на враговете му и на любовниците му. Ще узная какво е било финансовото му положение и ще събера други необходими сведения. — Поведе я към вратата, като продължаваше да говори: — Много по-бързо от теб ще получа желаната информация и ще ти я предоставя.
Въпреки упоритата съпротива на Ив, успя да я накара да прекрачи прага. Тя гневно го изгледа и се сопна:
— Не мога да ти попреча да събираш информация. Но гледай всичко да бъде напълно законно.
— Знаеш ли, възбуждам се, когато влизаш в ролята на строгото ченге.
Тя неволно се усмихна, сетне побърза да възвърне намръщената си физиономия.
— Млъкни! — промърмори, пъхна ръце в джобовете си и тръгна по коридора.
Рурк я наблюдаваше, докато изчезна от погледа му. Включи монитора на охранителната камера и се втренчи в него с разтревожено изражение. Видя как Ив изтича надолу по стълбите и грабна якето си, което Съмърсет беше приготвил.
— Забрави си чадъра — промърмори и въздъхна, когато Ив закрачи под ръмящия дъжд.
Не й беше казал цялата истина. Трябваше да се убеди, че това е абсолютно необходимо. В противен случай рискуваше да въвлече любимата жена в зловещите тайни на своето тъмно минало.
Излезе от кабинета си и се запъти към залата за комуникации, която беше обзаведена с нелегална апаратура. Достъпът се осигуряваше чрез електронна система, която се задействаше, когато той поставеше дланта си върху специалната пластина до вратата. Техниката в залата не беше регистрирана и му даваше възможност да получава информация, избягвайки надзора на службата за компютърна охрана. Необходими му бяха повече подробности, за да планира следващите си стъпки. Настани се на подковообразното бюро пред многобройните монитори и се залови за работа.
Проникването в централния компютър на нюйоркската полиция не беше проблем. Мислено се извини на съпругата си, когато влезе в нейните файлове, както и в тези на съдебния лекар.
— Искам видеозапис на местопрестъплението на монитор №1 — нареди той и се облегна назад. — Доклад от аутопсията на монитор №2. Рапорт на полицая, разследващ случая — на монитор №3.
Изтръпна, когато видя какво е направил убиецът с Бренън, и погледът му стана суров. Обезобразеният труп с нищо не напомняше за младежа, когото беше виждал преди толкова много години в Дъблин. С безизразно лице прочете официалния рапорт на Ив и предварителния доклад на съдебния лекар, който беше изпъстрен със сложни медицински термини, сетне нареди на компютъра:
— Прехвърли информацията във файл „Бренън“ с код „Рурк“, който ще се задейства единствено от гласа ми. — Обърна се и включи домашния видеотелефон. — Съмърсет, качи се при мен, ако обичаш.
— Идвам незабавно.
Рурк стана, отиде до прозореца и замислено се загледа навън. Знаеше, че миналото е като призрак, който се е скрил в някой тъмен ъгъл и дебне удобен момент да изскочи навън. Питаше се дали Томи Бренън е бил погубен заради миналото си или беше станал жертва на някакъв побъркан религиозен фанатик.
Вратата безшумно се плъзна и Съмърсет, както винаги облечен в черно, влезе в залата.
— Струва ми се, че имаме проблем.
— Да, Томас Бренън.
Икономът стисна тънките си устни и озадачено смръщи чело, сетне леко се усмихна.
— Спомних си го… наперен младок, който харесваше бунтовническите песни и светлата бира.
— Убили са го.
— Жалко за него.
— Убили са го тук, в Ню Йорк, а Ив разследва престъплението — продължи Рурк и видя как изражението на иконома се промени. — Рязали са го парче по парче, още докато е бил жив, за да почувства болката. После са го изкормили.
Съмърсет пребледня като платно и прошепна:
— Случайно съвпадение.
— Дано да е така. — Рурк извади тънка цигара от елегантната си табакера. — Убиецът се е свързал директно с Ив, очевидно е искал тя да се занимава със случая.
— Нали е ченге — това й е работата — надменно процеди икономът.
— Ив е моя съпруга. — В гласа на Рурк прозвучаха ледени нотки. — Ако се окаже, че убийството на Томи не е случайно съвпадение, ще й разкажа всичко.
— Не бива да се излагаш на подобен риск. Няма амнистия за убийците… дори за онези, които са били принудени да извършат деянието.
— Ще се оставя в нейните ръце. — Рурк жадно вдъхна дима от цигарата си и приседна на ръба на подковообразното бюро. — Не мога да я оставя в неведение, Съмърсет. Не бих го сторил нито заради моята, нито заради твоята безопасност. — Лицето му се сгърчи от скръб, когато добави: — Нито в името на спомените. Ето защо исках да бъдеш подготвен.
— Не аз ще пострадам, ако съпругата ти предпочете закона пред теб. Твърдя, че ти стори необходимото.
— Същото ще направи и Ив — промълви Рурк. — Преди да предприемем каквото и да било, трябва да възстановим случилото се преди толкова много години. Какво си спомняш за онова време? Кой беше замесен?
— Не съм забравил нищо — заяви икономът и стисна устни, а погледът му стана суров.
Рурк го изгледа и кимна.
— Надявах се да е така. Да се залавяме за работа.
Светлинките на таблото примигваха като звезди. Той обичаше да ги наблюдава. Дори не забелязваше, че помещението е малко и дори без прозорец, защото тихото бръмчене на уреда го изпълваше с щастие, а
