— Кога ще се върне Фийни?
— След сто и два часа и двайсет и три минути. Но кой ти смята времето? — Ив програмира автоготвача за кафето на Макнаб и попита: — Какво откри?
— Джени О’Лиъри е взела самолета вчера в четири следобед от летище „Шенън“. Пристигнала е на „Кенеди“ в един часа нюйоркско време. Регистрирала се е в „Палас“ към два. Апартаментът е бил резервиран и платен чрез „Рурк Индъстрийс“.
— Да му се не види!
— В четири е излязла от хотела. Не успях да открия към коя компания е принадлежало таксито, което е използвала. Научих името на портиера, дежурил по това време. Джени оставила ключа на портиера, но така и не се върнала да го вземе.
— Накарай да заключат стаята й и изпрати униформен полицай да пази пред вратата и да не разрешава на никого да влиза.
— Вече го направих.
Ив постави върху поднос обяда на Макнаб и промърмори:
— Хапни нещо. Очертава се дълъг ден.
Пийбоди подуши сандвича, сетне заяви:
— Макнаб май разбира от нещо. И аз ще си взема от същите сандвичи. Вие искате ли?
— Ще се храня по-късно. — Ив се върна в кабинета и сложи подноса на бюрото. — Как върви?
— Вече откри от коя зона се е обадил онзи, сега търси сектора. — Младежът отхапа от сандвича си и с пълна уста заяви: — Някои хора знаят как да живеят. Саламът е от истинско месо — по-хубав е от майчино мляко. Искате ли да опитате?
— Не, благодаря. Хей, не са ли прекалено тежки обеците ти? Ако непрекъснато прибавяш по някоя, скоро ще ходиш превит на една страна.
— Модата изисква да правя жертви. Ето желаната информация: ЗОНА 5, СЕКТОР АБ. — Той отмести чинията от картата, която беше разгърнал на бюрото. — Мястото е… — Прокара по картата пръста си, отрупан с блестящи пръстени и заяви: — Някъде тук. — Вдигна поглед към Ив и добави: — Точно където седя и ям този великолепен сандвич.
— Не може да бъде.
— Ще проверя още веднъж, но според компютъра човекът се е обаждал от този дом или от заобикалящата го градина, които заемат целия сектор.
— Все пак провери. Между другото, каква е вероятността компютърът да греши?
Младежът докосна червената панделка, която носеше вместо вратовръзка.
— По-малка от един процент.
Ив стисна устни и го погледна в очите.
— Можеш ли да не го съобщаваш веднага? Не искам в управлението да постъпва рапорт, докато… проследя друга улика. Възможно ли е да го сториш?
Младежът се облегна назад и заяви:
— Вие се занимавате с разследването, лейтенант. Сигурен съм, че това е обаждането, което ви интересува. Тази информация… понякога се губи и е необходимо доста време, докато отново я открия…
— Благодаря ти.
— А пък аз благодаря за сандвича. Пак ще проверя всичко и ще видя какво ще излезе, Фийни твърди, че вие сте най-добрата, значи действително сте такава, щом мислите, че нещо не е наред, сигурно сте права. А пък и мен ме бива и мога да го намеря.
— Разчитам на теб. Пийбоди, къде си?
— Идвам. — По-младата жена се появи от кухнята. Носеше чиния със сандвич.
— Сложи го в плик, ако си гладна, трябва да тръгваме. Всяка минута е ценна.
— Само секунда… — Като видя, че началничката й вече излиза, Пийбоди тръсна чинията пред Макнаб. — Приятен обяд.
— Благодаря. Доскоро, красавице. — Той повдигна вежди, когато младата жена се извърна и злобно го изгледа. Сетне въздъхна и промърмори: — Гърдите й си ги бива. — Запретна ръкави и отново се залови за работа.
Десета глава
— Включи записващото устройство, Пийбоди.
Ив направи знак на униформения да се отдръпне и използва шперцовия код за отключване. Прекрачи прага на апартамента и се озова в просторна всекидневна; под високите прозорци бяха подредени вази със снежнобели и сини цветя. Отвън се издигаха нюйоркските небостъргачи, между които се провираха въздушните автобуси. Говорещите рекламни пана, които бяха толкова популярни в другите райони на града, бяха забранени в аристократичните източни квартали.
Подобно на повечето сгради, принадлежащи на Рурк, хотелският апартамент беше елегантно обзаведен с мебели, тапицирани с пъстра коприна и брокат; подът беше от лакирано дърво и бе застлан с килими, в които краката потъваха до глезените. Върху масичката с размери на езерце бяха поставени огромна кошница с плодове и бутилка бяло вино — вероятно бяха дар от управата на хотела. Плодовете не бяха подредени, а бутилката беше отворена. Джени е имала време да се порадва на разкоша, след което престъпникът я е подмамил навън, за да я убие.
Ив прецени, че нищо друго в апартамента не е било докосвано. Музикалната уредба беше дискретно скрита зад копринен параван, върху който бяха изрисувани тропически птици, а мониторът на апарата за променяне на настроението, който заемаше едната стена, не беше включен.
Ив продиктува на записващото устройство:
— Лейтенант Ив Далас и полицай Дилия Пийбоди започват обиск на апартамента в хотел „Палас“, където е била отседнала убитата О’Лиъри. Ще започнем от спалнята.
Влязоха в стая, където светлината проникваше през три прозореца. Огромното легло беше застлано със светлосини чаршафи, завивката бе отметната. Върху възглавниците бяха поставени бонбони, увити в станиол.
— По-късно ще се свържеш с камериерката, която снощи е подреждала стаята. Попитай я какво е докосвала и какво е видяла. — Докато говореше, Ив се приближи до гардероба и го отвори. Вътре бяха окачени три блузи, два панталона, памучна синя рокля и елегантен кремав костюм от евтина материя. Върху долната полица бяха поставени два чифта обувки.
Ив провери джобовете на дрехите, обърна обувките, прокара длан по горната полица.
— Тук няма нищо. Какво откри в чекмеджетата на скрина?
— Бельо, чорапогащник, памучна нощница и черна вечерна чантичка, украсена с мъниста.
— Донесла е най-хубавия си тоалет. — Ив докосна полата на елегантния костюм. — Но така й не е успяла да го облече. Явно е разопаковала целия си багаж — в гардероба намерих само един куфар — и съдейки по това колко дрехи е донесла, бих казала, че е възнамерявала да остане само три-четири дни. Намери ли някакви бижута.
— Не.
— Може би ги е носила със себе си. Предполагам, че е имала нещо специално към вечерния тоалет. Провери записите на разговорите й по видеотелефона. Аз ще надникна в банята.
В помещението, облицовано с прекрасни плочки, имаше вана, в която би могла да се настани голяма компания. На ръба й стоеше кутия с ароматни соли. Следователно Джени не беше устояла на изкушението и се беше изкъпала.
Ив се питаше дали е била нервна. Сигурно, след като от години не е виждала Рурк. Притеснявала се е дали много се е променила, дали той ще я познае, когато отново се видят. Ив си помисли, че всяка на нейно място би се страхувала от срещата с бившия си любовник. Докато разглеждаше тоалетните принадлежности и козметичните средства на розовата полица, тя си представяше как Джени с копнеж си спомня за ласките на Рурк, за целувките му. Нито една жена на света не би забравила любовник като него. Навярно се е надявала отново да се любят. Може би се е потопила в ароматната вода и си е представяла как след няколко часа ще бъде в обятията на Рурк… Да, навярно е постъпила точно така.
