— Как така нямаш алиби!
— Станах в пет и се заех с обичайната си утринна гимнастика. После взех една от колите и отидох до пазара за пресни продукти.
Ив приседна върху ръкохватката на креслото.
— Нали ти казах да не напускаш къщата и да не ходиш сам никъде?
— Не съм свикнал да ограничават личната ми свобода, лейтенант.
— Ако не започнеш да ми се подчиняваш, скоро ще се озовеш на място, чиито обитатели ще проявят голям интерес към мършавия ти задник.
Съмърсет процеди през стиснатите си зъби:
— Не понасям цинизма ви.
— И аз не понасям непрекъснатите ти заяждания, но по ирония на съдбата се налага да живеем в един дом. Тази сутрин, около девет, открихме тялото на Джени О’Лиъри. Беше обесена в един хотел на Западна четирийсет и трета улица.
Съмърсет, който беше почервенял от гняв, пребледня като мъртвец. Краката му се подкосиха и той сляпо потърси опора. Въпреки че ушите му бучаха, чу как някой, ожесточено ругае. После го настаниха на един стол и поднесоха чаша към устните му.
— Пий! — нареди Ив, която беше потресена от реакцията му. — За бога, вземи се в ръце, защото, ако решиш да припаднеш, ще те оставя там, където си се строполил.
Думите й имаха желания ефект.
— Нищо ми няма — заяви икономът. — Проявих момент на слабост, тъй като новината ме потресе.
— Следователно си познавал тази Джени.
— Разбира се. Двамата с Рурк… бяха много близки.
— А сега е мъртва. — Ив се поуспокои, когато изражението на Съмърсет й подсказа, че е успял да се овладее. — Дано да си спомниш точно къде си бил, какво си правил, кого си срещнал, с кого си разговарял и дори колко килограма ябълки си купил. В момента аз съм единствената ти надежда.
— В такъв случай искам да повикам адвоката си.
— Разбира се, нали трябва да прецакаш всичко! — Тя рязко се обърна и закрачи из стаята. — Слушай, правя ти услуга, защото Рурк те обича. Засега доказателствата срещу теб са само косвени, но с всеки изминал ден се увеличават. Медиите ще започнат да ни притискат, което означава, че прокурорът ще бъде принуден да действа по-бързо. Уликите срещу теб са толкова много, че положително ще издаде заповед за разпита ти. Слава богу, че засега доказателствата са недостатъчни, за да те арестуват. — Тя замълча, смръщи чело и продължи: — Щом прокурорът се намеси, нищо чудно да ми отнемат правото да разследвам случая. Каквото и да стане, смятам, че имаме най-много една седмица, за да открием убиеца. След това най-вероятно ще те разпитва друго ченге.
Съмърсет се замисли, сетне заяви:
— Щом ще си имам работа с дявола, по-добре да е с онзи, когото познавам.
Тя кимна, постави записващото устройство на масата и седна, като промълви:
— Да започваме.
— Между другото, купих няколко килограма ябълки. — Икономът едва забележимо се усмихна като видя как Ив примигна от изненада. — За десерт ще имаме ябълков сладкиш.
— М-мм, любимият ми! — възкликна Ив.
След час и половина тя взе дисковете и се запъти към кабинета си. Имаше чувството, че главата й ще се пръсне от болка, която се усили, щом Ив забеляза как Макнаб се е настанил зад бюрото й и е качил краката си върху плота, разкривайки чорапите си на цветя.
— Предлагам да седнеш другаде, детектив. — Тя блъсна краката му от бюрото.
— Извинете, лейтенант. Позволих си малка почивка.
— Притиснати сме до стената, което означава, че нямаме време за никакви почивки. Къде е Пийбоди?
— Използва една свободна стая в този замък за временен кабинет. Опитва се да събере цялата информация за последната жертва и да свърши още куп служебни задължения. Кажете, тя винаги ли се придържа към устава или го забравя, когато съблече униформата си?
Ив отиде до автоготвача и си поръча кафе, сетне попита:
— Нима ще се опиташ да я накараш да свали униформата си, Макнаб?
— Не, не. — Той се изправи толкова бързо, че четирите сребърни обеци на едното му ухо извънтяха. — Вашата подчинена не е мой тип. Просто бях любопитен.
— Предлагам да престанем с празните приказки и да се заловим за работа.
Макнаб забели очи зад гърба й. Доколкото можеше да прецени, и двете жени умираха да спазват правилата.
— Апаратурата, която Рурк нареди да донесат, е фантастична — започна той. — Отне ми доста време, докато я инсталирам и програмирам, но от сутринта вече е на автотърсене и проследяване. О, щях да забравя, търсиха ви две жени, докато отсъствахте. Той натисна копчето на системата за запаметяване. — Първа се обади Надин Фарст — иска да се срещнете възможно най-бързо. След това позвъни някоя си Мейвис, която не съобщи фамилното си име; каза, че щяла да се отбие довечера.
— Много съм ти задължена, че проявяваш такъв интерес към личните ми разговори.
Той не разбра намека й.
— Няма проблеми. Тази Мейвис ваша приятелка ли е?
— Да. Но те предупреждавам, че живее с човек, който само с една ръка може да те направи на пихтия.
— Добре, добре, само попитах. Дали пък да не обядвам, докато чакам… — Той млъкна, когато от устройството за проследяване се разнесоха пронизителни подсвирвания. — Тази машинка е върхът. — Младежът с един скок се озова зад бюрото, отметна буйната си дълга коса и започна да си подсвирква, когато от апаратурата изскочи лист хартия. — Мръсникът е умен, дяволски умен. Прехвърлил е сигнала през Цюрих, Москва, Де Мойн, Риджъс 6, станция „Утопия“, Бирмингам. Апаратурата на Рурк е истинско чудо.
Ив беше виждала същия блясък в очите на Фийни и разбираше, че това е страничният ефект от работата в отдела за компютърна обработка на информацията.
— Макнаб, интересувам се откъде се е обаждал престъпникът.
— След малко ще научим. Работата дори с най-модерната техника изисква търпение… Ето — обаждането е дошло от Ню Йорк.
— Искам точния адрес.
— Работя по въпроса. — Младежът плесна с ръце, когато Ив се надвеси над рамото му. — Не ме притеснявайте… макар да съм длъжен да отбележа, че миришете прекрасно. — Обърна се към компютъра и му нареди: — Открий зоната на обаждането.
ИЗДИРВАМ…
ЩЕ ИМА РЕЗУЛТАТ СЛЕД ОСЕМ МИНУТИ И ПЕТНАЙСЕТ СЕКУНДИ.
— Започни работа. Междувременно бих изял един сандвич.
Ив се опита да прикрие раздразнението си.
— Как го искаш?
— Затоплен, с парче салам и много горчица, а хлебчето да е маково; освен това искам салата, както и чаша от великолепното кафе.
Тя няколко пъти вдишва и издишва, за да се овладее, сетне изрече с престорена любезност:
— Какво? Нима се отказваш от десерт?
— Щом сама ми предлагате, няма да е зле да…
— Лейтенант! — Пийбоди тичешком влезе в кабинета. — Имам информацията за последната жертва.
— Ела в кухнята. Трябва да приготвя обяда на детектива.
Пийбоди хвърли убийствен поглед към младежа, а той й отвърна с наперена усмивка.
