наблюдавали. — А сега вземи такси и се прибери у дома. Тръгвам си след малко, но трябва да уредя още нещо…
— Ще те почакам.
— Прибери се вкъщи, Рурк.
— Джени е мъртва, Ив. Осъзнавам го и не ще се натъжа като видя трупа й.
— Голям инат си. — Тя извади комуникатора си и нареди да изнесат тялото. Сетне, опитвайки се да отвлече вниманието му, попита:
— За какво си шушукахте със социалната работничка?
— Казах й, че познавам хора, които биха искали да осиновят Кевин.
— Нима? Кои са те?
— Хрумна ми, че Ричард Деблас и Елизабет Баристър ще го харесат. — Той видя, че Ив смръщи чело. — Измина почти година откакто дъщеря им беше убита. Елизабет ми спомена, че искат да осиновят дете.
Ив се беше запознала с Рурк по време на разследването по случая „Деблас“ и сега с горчива ирония си спомни баналната поговорка, че някои хора печелят от загубата на други.
— Животът е кръговрат, нали? — промълви тя.
С крайчеца на окото си Рурк видя как служителите от моргата изнасят трупа, но се постара да отговори спокойно:
— Нямам друг избор. Кевин има нужда от истински дом. Когато майка му си е вкъщи, редовно го пребива от бой. Той е едва на седем… по-точно предполага, че е на толкова, защото не знае кога е роден.
— Каква сума ще дариш на Организацията за защита на децата? — кисело попита Ив и той се усмихна.
— Достатъчно голяма, за да съм сигурен, че ще се погрижат за момчето. Прекалено много деца се озовават на улицата, Ив. И ние с теб сме изпитали на свой гръб какво е да си бездомен.
— Обикнеш ли някого, рано или късно сърцето ти ще бъде разбито. — Тя въздъхна. — Едва ли има смисъл да ти го казвам, след като вече си взел решение. Между другото, хлапакът има очарователна усмивка.
— Вярно е.
— Трябва да го разпитам преди да си уредил да замине за Виржиния.
— Едва ли ще се наложи. Кевин ми съобщи всичко, което знаеше.
— Какво?! — Тя стисна устни и гневно го изгледа. „Истинско ченге!“ — възхитено си помисли Рурк и внезапно я пожела. — Не мога да повярвам, че си се осмелил да го разпитваш без разрешение на родителите му и в отсъствието на представител на Организацията за защита на децата. Та той е малолетен! За бога, къде ти е бил умът?
— Мислех си за съдбата на едно невинно момче и за момичето, в което някога бях влюбен.
Тя въздъхна и закрачи по тротоара, опитвайки се да обуздае гнева си. След малко се поуспокои и промълви:
— Много добре знаеш, че не мога да използвам информацията, която съм научила от теб. Освен това здраво ще загазим, ако момчето признае, че е разговаряло с теб. Полицейската служителка, която разследва случая, е твоя съпруга, а главният заподозрян е на служба при теб и ти е предан като куче. Никой няма да повярва на показанията на малкия.
— Знаех какво ще кажеш, затова се погрижих да запиша целия разговор. — Той извади от джоба си миниатюрно записващо устройство. — Предоставям го като веществено доказателство — свидетелка си, че не съм имат нито време, нито възможност да подправя записа.
— Записал си как си разпитвал малолетен във връзка с убийство! — Тя отчаяно разпери ръце. — Това е върхът!
— Точно така — усмихна се Рурк. — Дори да откажеш да причислиш записа към веществените доказателства — сигурен съм, че ще намериш вратичка в законите — не вярвам, че си толкова упорита и няма да го прослушаш.
Побесняла от гняв, тя сграбчи записващото устройство, пъхна го в джоба си и заяви:
— При пръв удобен случай ще нахлуя в кабинета ти, докато имаш съвещание със съвета на директорите.
— Вратата ми винаги е отворена за теб, скъпа.
— Ще видим дали ще говориш така, след като проваля някоя твоя сделка за милиони долари.
— Няма да имам нищо против, стига да те наблюдавам — очарователна си, когато се разгневиш. — Той се усмихна и извади още нещо от джоба си. — Заповядай, успях да спася от Кевин един шоколадов бонбон — никак не беше лесно, уверявам те.
Ив свъси вежди.
— Нима си въобразяваш, че ще ме подкупиш с един бонбон?
— Известна ми е слабостта ти към шоколада.
Тя взе бонбона и заяви:
— Още съм ти сърдита.
— Съкрушен съм.
— Млъкни. Ще те закарам у дома, но те предупреждавам да не разговаряш със Съмърсет преди да съм го разпитала.
— Ако благоволиш да преслушаш записа, ще се убедиш, че човекът, когото Кевин описа, изобщо не прилича на Съмърсет.
— Не ме учи как да работя. Шансът да убедя командира да повярва на някакво седемгодишно хлапе което очевидно е било подкупено с шоколадови бонбони и да пренебрегне солидните доказателства, е по- малък, отколкото да ме видиш да танцувам гола на площад Таймс. — Тя вирна глава и тръгна към колата си.
— Ако се притесняваш, че площадът е прекалено голяма сцена, можеш да танцуваш гола у дома — подвикна подире й Рурк.
— Целуни ме отзад!
— С най-голямо удоволствие, скъпа, но нали си на работа.
— Влизай в колата — сопна му се тя и махна на Пийбоди, която се преструваше, че не е чула нищо.
— Моля те, Ив, престани публично да демонстрираш обичта си към мен. Ще съсипеш репутацията ми.
— Ако продължаваш в същия дух, така ще ти демонстрирам чувствата си, че ще куцаш цяла седмица.
— Думите ти ме възбуждат… — Той усмихнато отвори предната врата и направи знак на Пийбоди да се качи.
— Предпочитам да седна отзад — промърмори тя и мислено добави: „Където ще бъда в безопасност.“
— Настоявам да заемеш обичайното си място. Може би скъпата ми съпруга няма да си го изкара на теб — прошепна й той.
— Много съм ви задължена за загрижеността.
— Бъди благодарен, че не спускам преградната решетка — сопна се Ив, когато той се настани на задната седалка.
— Не ще мога да ти се отплатя до края на живота ми.
— Хей, Пийбоди, какво е толкова смешно? — заядливо попита Ив, и ядно натисна педала за газта.
— Не се смея, а кихам, лейтенант. Алергична съм към брачни скандали.
— Това не е никакъв скандал. Ще имам грижата да те поканя, когато с Рурк наистина се скараме. А сега си затваряй устата.
— Слушам.
Ив надзърна в огледалото за обратно виждане, забеляза, че Рурк я наблюдава и гневно процеди:
— Дано скъпият ти Съмърсет да има алиби за тази сутрин.
Но икономът отново нямаше свидетели, които да потвърдят какво е правил до обяд. Когато чу това, Ив нервно прокара пръсти през косата си и възкликна:
