С него са били не само любовници, но и приятели. Споделяли са радостите и болките си, тайните и мечтите си. Бяха прекарали младите си години заедно и това ги свързваше за цял живот.
Когато Рурк я беше повикал, тя не се беше поколебала да тръгне от другия край на света. Знаела е, че я очакват неприятности, но все пак е дошла и е чакала старата си любов. Но не е успяла да види Рурк, защото е била убита.
— Лейтенант.
Ив тръсна глава и се обърна към Пийбоди.
— Не е разговаряла по видеотелефона, но взех разпечатка от приетите факсове. Прочетете този.
Минифаксът, който беше поставен в малко бюро, търпеливо жужеше в очакване на следващата команда. Пийбоди взе листа хартия и го подаде на Ив.
Текстът гласеше:
Скъпа Джени,
Рурк ти благодари, че се съгласи да предприемеш това неочаквано пътуване. Надяваме се, че не сме провалили твои важни планове. Дано хотелът да ти хареса. Ако желаеш нещо, обърни се към човека на рецепцията.
Рурк се страхува за живота ти. Ето защо пожела да разговаря с теб насаме и без знанието на съпругата си. Разполага с информация, която иска да ти съобщи възможно най-бързо. Непременно трябва да се срещнете. Моля те да запазиш в тайна къде отиваш, не се доверявай абсолютно на никого. Моля те в пет следобед да бъдеш на ъгъла на Пето авеню и Шейсет и втора улица. Ще те вземе черен автомобил с нюйоркски регистрационен номер и с униформен шофьор. Последният е инструктиран къде да те отведе.
Извини ни заради тайнствеността. Човек с положението на Рурк трябва да бъде дискретен. Моля да унищожиш съобщението.
— Този тип е умен — промълви Ив. — Знаел е точно как да я примами. Нарежда й да унищожи съобщението, изпратено по факса, но не и да изтрие записа от паметта на устройството. Очаквал е да го проверим и да открием съобщението.
— Това още не означава нищо — намръщи се Пийбоди. — Лесно може да се изпрати факс от името на друг човек. Престъпникът е блокирал кода на изпращача.
— Така е, но се обзалагам на едногодишната си заплата, че когато предадем факс апарата на Макнаб, той ще открие кода и ще установи, че съобщението е изпратено по един от факсовете на Рурк. Прибери го. — Тя подаде листа на сътрудничката си. — И така, нашият човек е закарал жертвата си до малкия хотел, поканил я е в стаята и я е зашеметил с удар или пък й е дал приспивателно — съдебният лекар ще ни каже точно какво се е случило. После, без да бърза, е подготвил „сцената“. Всичко необходимо е било в багажника на колата, която е негова или е била взета под наем. Съмнявам се, че я е откраднал, но все пак ще проверя полицейските рапорти. — За миг тя замълча и отново огледа стаята. — Изпращането на „метачите“ тук ще означава да хвърляме на вятъра парите на данъкоплатците, но все пак трябва да спазваме процедурите. Ще се обадя на момчетата от лабораторията и ще проверя дали някой се е оплакал, че са му откраднали черния седан. Занеси минифакса в кабинета ми у дома — нека Макнаб се занимае с него. Чакай ме там, ще се прибера веднага, щом свърша.
— Къде отивате?
— Да поискам още една услуга — заяви Ив и излезе.
Дъждът заплашваше да завали всеки момент; студеният въздух беше натежал от влагата, духаше бръснещ ветрец. Няколко хризантеми упорито продължаваха да цъфтят и ярките им цветове се открояваха сред посърналата градина. Наблизо ромолеше фонтан, водата бликаше измежду медни и месингови водни лилии. Отвъд зелената морава се издигаше разкошната каменна къща, заобиколена от вековни дървета, която беше озарена от лъчите на залязващото слънце.
Доктор Майра въздъхна и си каза, че в този замък в сърцето на Ню Йорк човек може да намери спокойствие, но великолепната сграда същевременно беше символ на власт и на богатство.
Майра се питаше дали Ив намира време да се наслади на тишината, дали неспокойният й дух не се бунтува срещу живота, лишен от всякакви предизвикателства.
— Очаквах да ми се обадиш — заговори тя, наблюдавайки как Ив се взира в къщата. — Научих за третото убийство.
— Жертвата се казва Джени О’Лиъри — името й звучи като… песен, песен, нали? — Ив, която сама се изненада от думите си, поклати глава. — Беше приятелка на Рурк, а преди години е била негова любовница.
— Ясно. Другите две жертви също ли са били ирландци?
— Съпругът ми е познавал и тримата. — Ив се обърна и я погледна в очите.
Както винаги Майра изглеждаше безупречно, въпреки че вятърът разрошваше късо подстриганата й кестенява коса. Предпочиташе тъмните цветове, но днес носеше зелен костюм. В очите й се четеше съчувствие.
Ив си помисли, че дори сега, докато седеше на каменната скамейка под големите клони на дъба, Майра изглеждаше експедитивна и делова, сякаш се намираше в елегантния си кабинет. Тя беше най-добрата психиатърка в Ню Йорк, дори може би в цялата страна, и полицията винаги търсеше помощта й при определянето на психиатричния профил на даден престъпник.
— Благодаря ти, че се съгласи да дойдеш тук.
— Спомням си прекрасната градина от деня на вашата сватба. — Майра се усмихна. Искаше й се да предразположи младата жена, да я накара да й се довери. — Великолепна е и си личи, че е добре поддържана.
— Не ми се случва често да се разхождам из нея. — Ив смутено пъхна ръце в джобовете си. — Когато работя вкъщи, дори не се сещам да погледна през прозореца.
— Винаги съсредоточаваш цялото си внимание върху определена цел. Затова прекрасно се оправяш с полицейската работа. Казваш, че рядко идваш в градината, но съм сигурна, че можеш да я опишеш до най- малките подробности. Макар че не го осъзнаваш, наблюдаваш всичко и го запечатваш в паметта си.
— Типично е за всички полицаи. — Ив вдигна рамене. — Дали е за добро или за зло… кой знае.
— Нещо те тревожи. — Психиатърката отлично познаваше младата жена и я обичаше като своя дъщеря. — Позволи ми да ти помогна.
— Не става въпрос за мен.
Ала Майра знаеше, че Ив е разстроена от смъртта на някогашната любовница на Рурк.
— Спиш ли добре? Измъчват ли те кошмари?
— Много рядко. — Ив отново се обърна. Не й се искаше да разговарят на тази тема. Само Рурк и Майра знаеха за миналото й, за спомените, които неочаквано нахлуваха в съзнанието й, за кошмарите, които я преследваха и я ужасяваха. — Да разговаряме за друго, съгласна ли си?
— Добре.
— Безпокоя се за Рурк. — Думите сякаш й се изплъзнаха и тя моментално съжали, че ги е изрекла. — Проблемът е личен, трябва да обсъдим много по-важни въпроси.
Майра кимна, въпреки че се съмняваше в искреността й.
— Искам да се посъветвам с теб по случая. Необходима ми е помощта ти за изготвяне на психологическа характеристика на престъпника. — Очевидно Ив се чувстваше неловко и това подклаждаше раздразнението й. — Повиках те тук, защото ще те помоля да заобиколиш правилата. Не си длъжна да изпълниш молбата ми и няма да се засегна, ако не само ми откажеш, а съобщиш на командира какво съм поискала от теб.
Изражението на Майра не се промени.
— Предлагам да ми обясниш всичко, тогава ще преценя как да постъпя.
— Трите убийства са свързани… възможно е да са били предизвикани от събития, които са се разиграли
