вълнение. Въпреки че близо година беше заедно с Рурк, сърцето й още затуптяваше лудо при вида на красивото му лице, подхождащо на поет, обрамчено с дълги черни кичури, на изящните му устни и на пронизващите му сини очи.
— Скъпа Ив, защо не спиш? — дочу тя кадифения му глас.
— Вече се събудих… — побърза да отговори Ив, макар да знаеше, че почти нищо не може да убегне от зоркия му поглед. Положително щеше да забележи виолетовите сенки под очите й и мъртвешки бледото й лице. Тя смутено сви рамене и машинално прокара пръсти през късата си коса. — Искам да отида по-рано в управлението, за да наваксам с писмената работа…
Ив не осъзнаваше, че освен следите от кошмарната нощ, съпругът й вижда силата, смелостта и страданието, изписани на лицето й, че се възхищава от красотата й, от плътните й устни и от кехлибарените й очи, които го омагьосваха. Умореният й вид го накара да промени плановете си.
— Връщам се довечера.
— Мислех, че непременно трябва да останеш още няколко дни на „Олимп“.
— Връщам се довечера — усмихнато повтори той. — Обичам те, лейтенант.
— Нима? — Ив също се усмихна и мислено се упрекна, задето думите му я бяха развълнували. — Май ще трябва да ти отделя малко време, когато се прибереш.
— Постарай се.
— Затова ли се обаждаш — да ме предупредиш, че ще се върнеш по-рано от очакваното?
Всъщност Рурк възнамеряваше да остави съобщение, че ще се забави още един-два дни… и да се опита да я убеди да прекарат края на седмицата заедно на „Олимп“. Ала сега отново се усмихна и промърмори:
— Исках да те информирам за плановете си. Най-добре е да се опиташ да заспиш, Ив.
— Добре… — Но и двамата знаеха, че това няма да се случи. — Ще се видим довечера. И още нещо…
— Кажи!
Все още й беше необходимо дълбоко да се поеме въздух, преди да го изрече:
— И аз те обичам. — Побърза да прекъсне връзката и не видя широката усмивка на съпруга си. Разговорът с него й подейства успокояващо и тя почувства прилив на енергия. Взе чашата с кафе и отиде да се приготви за работа.
Не напусна крадешком къщата, но се постара да не вдига шум. Въпреки че беше едва пет сутринта, бе сигурна, че Съмърсет я дебне от някъде. Предпочиташе винаги, когато бе възможно, да избягва „дясната ръка“ на Рурк — иконома, който знаеше всичко, вършеше всичко и често си пъхаше дългия нос в личния й живот.
Докато Ив разследваше последния си случай, по силата на обстоятелствата със Съмърсет се бяха сближили, макар и против волята си, а сега се чувстваха неловко и старателно се избягваха.
Тя машинално потърка рамото си. Още усещаше болки, особено сутрин или след изморителен ден. Иронично си помисли, че нито в този, нито в следващия живот не би искала отново да бъде подложена на електрошок със собственото й оръжие. Ала още по-зле се беше почувствала след това, когато бе прекалено слаба, за да попречи на Съмърсет насила да я тъпче с лекарства.
Безшумно затвори вратата след себе си, дълбоко вдъхна ледения въздух… и изрече грозно проклятие.
Беше оставила колата си пред къщата най-вече защото това подлудяваше иконома. А пък той я беше преместил, защото знаеше, че ще нервира Ив. Продължавайки да ругае, защото не беше взела дистанционното устройство за отварянето на гаража, тя заобиколи къщата. Тежките й обувки проскърцваха по заскрежената трева. Ушите й замръзнаха, носът й протече.
Стисна зъби и набра кода, въпреки че пръстите й сякаш залепваха за бутоните, после влезе в безупречно чистия и топъл гараж.
На две нива бяха разположени автомобили, мотоциклети, въздушни скутери и дори минихеликоптер. Служебната й кола, боядисана в безлично бежово, напомняше грозното патенце сред прекрасните лебеди. Докато отваряше вратата, Ив си напомни, че поне автомобилът е нов и всичките му системи са в изправност.
Двигателят моментално се включи и заработи равномерно. Климатичната инсталация също работеше безотказно и при командата на Ив топлият въздух проникна през отворите. По таблото заблещукаха лампички, означаващи автоматична проверка на системите, сетне компютърът увери Ив, че всичко е наред.
Младата жена си помисли, че по-скоро би отишла в ада, отколкото да признае, че й липсваха капризите и „номерата“ на предишната й кола.
Бавно подкара автомобила по алеята и когато достигна железните порти, те безшумно се отвориха пред нея.
Улиците в този богаташки квартал бяха тихи и чисти. Клоните на дърветата, заобикалящи големия парк, бяха покрити с блестящ скреж, сякаш някой ги беше поръсил с диамантен прах. Може би някъде по алеите наркомани и убийци приключваха „нощната си смяна“, но в сумрака, предшестващ зазоряването, пред очите на Ив се издигаха само разкошни каменни сгради, построени от двете страни на широкия булевард.
След една пресечка срещу нея изникна първото гигантско рекламно табло, очертаващо се на фона на тъмното небе. Дядо Коледа със зачервени бузи и идиотска усмивка, която му придаваше вид на дрогиран елф, караше шейната си, теглена от елени, лудешки се кискаше и от време на време напомняше на жителите на Ню Йорк с колко дни за пазаруване разполагат до Рождество Христово.
— Добре де, чух те, дебелак такъв — промърмори Ив и се намръщи, когато трябваше да спре на светофар. Доскоро празникът изобщо не я вълнуваше. Купуваше някаква идиотска вещ за Мейвис, нещо за хапване за Фийни и с това пазаруването й приключваше.
Никога не беше имала любим човек, когото да изненада с подарък, избран с много любов.
По дяволите, какво да купи на човек, който не само имаше всичко, но притежаваше заводите и фабриките, които произвеждаха стоките. Това беше истинска дилема за нея, тъй като тя предпочиташе да я пребият, отколкото да прекара следобеда в обикаляне на магазините.
Червенобузестият старец заизрежда различните щандове и стоки в най-големия универсален магазин, а Ив реши, че Коледните празници са истинска досада.
Ала щом излезе на Бродуей, където имаше обичайното задръстване на движението, настроението й се повиши. Тук се вихреше непрекъснато празненство. Уличните ескалатори бяха претъпкани с пешеходци, повечето от които бяха пияни, дрогирани или и двете. Продавачите зъзнеха зад подвижните си скари, от които се издигаше дим. Всеки, който имаше разрешително за продажба на това оживено място, беше готов с нокти и зъби да се пази от конкурентите си.
Ив свали стъклото, оставяйки малък процеп, и веднага усети миризмата на печени кестени, соеви наденички, дим и на много хора, събрани на едно място. Някакъв човек монотонно напяваше, че идва краят на света. Таксиметров шофьор наду клаксона си в нарушение на закона, опитвайки се да разпръсне пешеходците, които упорито пресичаха на червено. В небето се появиха ранните въздушни автобуси, които оставяха след себе си облаци дим, а първите рекламни хеликоптери започнаха да хвалят стоките на различни фирми.
Ив видя как две жени се сбиха и си каза, че подобно на амбулантните търговци и проститутките бранят територията си. Тъкмо се канеше да слезе от колата и да ги разтърве, ала дребната блондинка повали с удар червенокосата амазонка и като заек се шмугна в тълпата.
„Браво!“ — помисли си Ив и развеселено се втренчи в червенокосата, която скочи на крака, тръсна глава да проясни съзнанието си и забълва нецензурни ругатни.
Помисли си, че именно това е нейният Ню Йорк и със съжаление зави по сравнително по-спокойното Седмо авеню, към търговската част на града. Изгаряше от нетърпение отново да се залови за истинската си работа. Седмиците на принудително бездействие я бяха изнервили, чувстваше се безполезна. Настоя да се подложи на теста, задължителен за всички полицаи, които са убили човек. Този път едва се размина с провала, но все пак успя да се справи и седмица преди да изтече отпуската й по болест, побърза да се яви на работа. Помисли си, че щастието й ще бъде пълно, ако успее да убеди командир Уитни да й разреши да
