слушаха.
Ив въздъхна и извади комуникатора си.
— Диспечер, тук лейтенант Ив Далас. Извършено е убийство.
— Денят започва прекрасно, няма що. — Полицай Пийбоди прикри прозявката си и мрачно огледа жертвата. Въпреки безбожно ранния час униформата на Пийбоди беше идеално изгладена, а тъмнокестенявите й къдрици — грижливо сресани.
Само гънката от възглавницата, все още отпечатана върху страната й, издаваше, че е била принудена набързо да напусне леглото.
— Какво да каже бедната жена, чийто ден е завършил фатално… — промърмори Ив. — Предварителният оглед показа, че смъртта е настъпила точно в полунощ. — Отдръпна се, за да позволи на хората от отдела по съдебна медицина да огледат трупа и да потвърдят предположението й. — Жертвата е била удушена, а липсата на наранявания, получени при самоотбрана показва, че жената е започнала да се съпротивлява след като са я завързали. — Повдигна левия глезен на мъртвата и огледа нараняването. — При прегледа установих още, че жертвата е била изнасилена анално и вагинално. Апартаментът е звукоизолиран — дори да е крещяла, никой не е чул писъците й.
— Вратата очевидно не е била разбита, в дневната всичко си е на мястото, с изключение на елхичката. Струва ми се, че някой нарочно я е повалил.
Ив одобрително кимна.
— Имаш набито око. Отиди при управителя на сградата, който живее в апартамент 2А и вземи дисковете от системата за сигурност на този етаж. Ще прегледаме записите и ще установим кой е посещавал жилището на убитата.
— Слушам.
— Изпрати няколко униформени да разпитат съседите — добави Ив и се приближи до видеотелефона върху нощното шкафче. — За бога, няма ли кой да спре тази музика?
— Май не сте в празнично настроение — отбеляза подчинената й и натисна бутона на радиото, като предварително напръска ръцете си със специален спрей, за да не оставя отпечатъци.
— Мисля, че празниците са най-глупавото и досадно нещо на света. Свършихте ли вече? — обърна се тя към лаборантите. — Искам да я обърнем преди да я отнесат.
Кръвта се беше стекла под мъртвото тяло и беше обагрила задните й части в отвратителен червен цвят. Разнесе се миризмата на изпражнения, съпровождаща всяка смърт. Ив докосна отпуснатото тяло и за миг й се стори, че докосва восъчна кукла. Вниманието й беше привлечено от татуировка върху дясната плешка на трупа и тя се наведе да я разгледа.
— Струва ми се, че е направена наскоро. Пийбоди, заснеми я с камерата.
— „Моята най-голяма любов“ — прочете сътрудничката й и замислено се втренчи в яркочервените букви, изписани върху бялата плът.
— Изглежда, че е от временните татуировки. — Ив се приведе още повече и започна да души. — Направена е съвсем наскоро. Ще проверим кой козметичен салон е посещавала госпожица Холи.
— Яребица на крушово дърво — обади се Пийбоди.
— Това пък какво е? — Ив се изправи и въпросително повдигна вежди.
— Говоря за шнолата й — изключително подходяща е за първия ден на Коледа. — Ив продължаваше неразбиращо да се взира в нея, затова по-младата жена поясни: — Това е една стара коледна песен, лейтенант. Нарича се „Дванайсетте празнични дни“. Мъжът всеки ден подарява по нещо на най-голямата си любов, като започва с яребица на крушово дърво.
— Що за глупост — на коя жена е притрябвала птица, кацнала на дърво? — възкликна Ив и изведнъж потръпна от странно предчувствие. — Да се надяваме, че госпожица Холи е била единствената „истинска“ любов на престъпника. Хайде, донеси дисковете. А вие можете да отнесете тялото — нареди тя на санитарите и отново се обърна към видеотелефона и прослуша всички разговори, които бе водила жертвата през последните двайсет и четири часа.
Първият беше в шест вечерта — Мариана беше разговаряла с майка си, и двете очевидно бяха в празнично настроение. Докато наблюдаваше усмихнатото лице на майката, Ив си представи шокираното й изражение, когато научеше за смъртта на дъщеря си.
Записан беше само още един разговор — този път жертвата бе набрала номера на събеседника си, когото наричаше Джери или Джер. Човекът на екрана изглеждаше на около четирийсет, имаше чаровна усмивка и печални кафяви очи. Двамата си разменяха шеговити реплики, от които ставаше ясно, че са любовници. Може би това беше „най-голямата“ любов на Мариана.
Ив извади диска, постави го в специален плик и го прибра в чантата си. Претърси бюрото под прозореца и откри портативния видеотелефон и бележника на покойната. Прегледа записаните имена и адреси и откри само един мъж на име Джереми — Джереми Вандоурън.
Лаборантите и санитарите бяха излезли, в апартамента цареше тишина. Ив отново се приближи до леглото. В долната му част видя смачканите на топка, окървавени чаршафи. Дрехите на жертвата, които убиецът внимателно беше разрязал и захвърлил на пода, бяха прибрани като веществено доказателство.
Младата жена се опита да си представи какво се е случило. Очевидно Мариана беше отворила на престъпника, но оставаше въпросът дали сама го е въвела в спалнята си или той я е упоил при влизането си. При токсикологичния анализ щеше да се установи дали в кръвта на мъртвата има наркотични вещества.
Щом са се озовали в спалнята, той е побързал да я завърже за леглото, използвайки колоните в четирите ъгъла.
Сетне е разрязал дрехите й внимателно, без да бърза. Не го е сторил в пристъп на гняв или на страст. Действал е спокойно и методично. Накрая е изнасилил безпомощната жена, която е била във властта му.
Мариана се е съпротивлявала, крещяла е, може би е молила за пощада, а това още повече е възбуждало престъпника, доставяло му е неописуемо удоволствие. „Всички изнасилвачи са еднакви“ — помисли си Ив, дълбоко си пое въздух и побърза да прогони спомена за баща си.
Когато се е наситил на жертвата си, убиецът е започнал да я души, без да откъсва поглед от лицето й. Щом изцъклените й очи са му подсказали, че е мъртва, е сресал косата й, начервил е устните и страните й и е обвил около тялото й сребриста гирлянда. Дали той е донесъл шнолата или жената предварително е прикрепила косата си с нея? Дали Мариана си е направила татуировката на шега или изнасилвачът е „украсил“ тялото й?
Ив влезе в банята. Белите плочки проблясваха като заледени, усещаше се едва доловимата миризма на дезинфектант.
Беше почти сигурна, че след извършване на пъкленото си дело убиецът преспокойно се е измил, след което грижливо е заличил отпечатъците си.
Ив реши все пак да накара „метачите“ да огледат помещението. Достатъчно беше да намерят само косъм от престъпника — това щеше да помогне за залавянето му.
— Лейтенант, чувате ли ме?
Ив се обърна и видя, че сътрудничката й е застанала в коридора.
— Какво има Пийбоди?
— Взех дисковете от алармената система. Двама униформени полицаи вече разпитват съседите.
— Добре. — Ив потърка челото си. — Ще запечатаме апартамента, сетне отиваме в управлението. Трябва да съобщя печалната новина на майката на жертвата. — Преметна тежката си чанта през рамо, взе чантичката със специалните инструменти и добави: — Права беше, Пийбоди. Денят започна отвратително.
Втора глава
— Провери ли информацията за предполагаемия любовник?
— Да, лейтенант. Джереми Вандоурън живее на Второ авеню и е брокер в прочутата фирма „Фостър,
