— Двама от „кандидатите“ на Холи и един от тези на Грийнбалм са купили цялата козметична серия — от балсам за тяло до спирала за мигли. Вторият от списъка на Холи е купил моливи за вежди и два вида червило. Установихме марката на червилото, използвано при Грийнбалм — нарича се „Купидон“. И тримата мъже са купили същия цвят.
— Тук възникна проблем. — Макнаб вдигна пръст като учител, който прекъсва ученика зубрач. — Червилото „Купидон“ и кафявата спирала за мигли винаги се дават като безплатни мостри. — Той посочи към кутията, която бяха връчили на Ив. — Ще ги видите и тук.
— Невъзможно е да открием всички, на които са раздадени мостри — намеси се с леден тон Пийбоди. — Вече имаме трима души, с които да започнем.
— Очните сенки „Лондонска мъгла“, които убиецът е използвал при гримирането на Холи, са много скъпи и не се раздават безплатно. Могат да се купят отделно или с комплекта „Делукс“. Предлагам да тръгнем по тази следа.
— Може би онзи мръсник е задигнал сенките, докато е купувал останалите козметични средства — сопна се Пийбоди и се обърна към Макнаб: — Вероятно ще предложиш да проследим всеки крадец в този град.
— Мисля, че най-важното в момента е да открием имената на хората, които са купили въпросната марка сенки — отвърна младежът.
Двамата бяха готови да се сбият, но Ив се приближи и заяви:
— Ако някой от вас проговори, ще изяде такъв плесник, че ще го запомни за цял живот. И двамата сте прави. Ще разпитаме „кандидатите“ и ще проверим онези, които са купили сенките. Пийбоди, чакай ме при колата.
Сътрудничката й хвърли към Макнаб поглед, изпълнен с омраза и презрение, сетне безмълвно се отдалечи с изпънати рамене, сякаш беше глътнала бастун. Щом излезе, Макнаб решително пъхна ръце в джобовете си и понечи да каже нещо, но се отказа, щом видя заплашителния поглед на Ив.
— Искам отново да провериш чрез компютъра всички клиенти, както и персонала на „Лично за вас“ — каза му тя. — Открий имената на хората, купили очните сенки и се постарай да разбереш колко еднакви козметични продукта са използвани при двете жертви. — Повдигна вежда и добави: — Кажи „слушам, лейтенант Далас“.
Младежът тежко въздъхна, после промърмори:
— Слушам, лейтенант Далас.
— И престани да се мръщиш — подметка му тя на излизане.
— Жени… — прошепна Макнаб и внезапно долови някакво движение. Извърна глава и видя Рурк, който беше отворил вратата между двата кабинета и усмихнато го наблюдаваше.
— Прекрасни създания са, нали? — Рурк се приближи до него.
— Не съм на същото мнение.
— Ще бъдеш герой в очите им, ако успееш да разбереш името на онзи, който е купил сенките. — Той небрежно прегледа списъците и материалите, които бяха строго поверителни. — Установих, че имам един- два свободни часа. Искаш ли да ти помогна?
— Ами… — Младежът погледна към вратата.
— Не се притеснявай, мога да се справя с лейтенанта. — Рурк потри ръце и се залови за работа.
Дони Рей Майкъл носеше протрита кафява хавлия, пред носа му беше прокарана халка с изумруд. Очите му бяха мръснокафяви, косата му — сламеноруса, а дъхът му вонеше.
Огледа значката на Ив, оригна се така, че за малко не повали младата жена, и се почеса под мишницата.
— Какво искате?
— Ти ли си Дони Рей? Ще ми отделиш ли няколко минути?
— Имам време колко щеш, ама трябва да знам какво искате.
— Ще ти кажа като влезем и след като си направиш гаргара с цял галон освежител на дъха.
— О… — Той се изчерви и отстъпи крачка назад. — Бях заспал и не очаквах гости. И то ченгета. — Рей покани неканените посетителки да влязат, сетне се отдалечи по късия коридор.
Апартаментът напомняше кочина — на пода се въргаляха празни и полупразни кутийки с храна за вкъщи, компютърни дискове. Пепелниците бяха препълнени, навсякъде бяха разхвърляни мръсни дрехи. В ъгъла на изтърбушеното канапе стояха музикална уредба и лъскав саксофон.
Ив долови миризмата на кромид лук и на наркотик, който обикновено се пушеше.
— Мисля, че ако извършим обиск, ще открием доста нарушения на закона — обърна се тя към Пийбоди.
— Подозирате, че е пушил наркотик, нали?
— Абсолютно… — Ив отмести с крак някакъв парцал, който някога е бил долна фланелка. — Не усещаш ли как вони?
Пийбоди промърмори:
— Долавям само миризмата на лук и пот.
— Значи обонянието ти не е наред.
Дони Рей отново се появи; погледът му беше отчасти прояснен, а лицето му бе зачервено от студената вода, с която се беше наплискал.
— Извинете, че жилището е в такъв безпорядък. Пуснал съм дроида в едногодишна отпуска. За какво съм ви притрябвал?
— Познаваш ли Мариана Холи?
— Мариана ли? — Той озадачено сбърчи чело. — Хабер си нямам. Трябва ли да я познавам?
— Компютърът на „Лично за вас“ ви е определил като подходящ кандидат за нея.
— О, агенцията за запознанства… — Той изрита купчина мръсни дрехи и се изтегна на креслото. — Потърсих услугите им преди няколко месеца… бях изпаднал в криза, нали разбираш. — Поусмихна се, сетне сви рамене. — Тази Мариана беше едра червенокоса мадама… не, онази се казваше Таня. Работата помежду ни потръгна, ама тя взе, че замина за някакво забравено от Бога градче. Сигурно вече е пукнала от скука.
— Мариана е стройна, зеленоока брюнетка.
— Да бе, сега се сетих. Беше адски мила, въпреки че между нас нищо не се получи. Веднъж дойде в клуба, където свирех, пийнахме по чашка. Защо ме разпитваш за нея?
— Нима не гледаш телевизия? Не четеш ли вестници?
— Хич не ми е до това, щом има постоянна работа. В момента свиря с една група в „Импайър“. През последните три седмици бачкаме от десет до четири сутринта.
— Нямаш ли почивен ден?
— Разбира се — цели два. Ако надуваш свирката без почивка, започваш да звучиш кофти.
— Работиш ли във вторник?
— В понеделник и вторник почивам. — Внезапно осъзна, че го разпитват и враждебно изгледа Ив. — Какво се е случило?
— Мариана Холи е била убита във вторник вечерта. Имаш ли алиби за периода от девет до полунощ?
— Мамка му! Убили са Мариана. — Той скочи, препъна се в някаква кутия и закрачи из стаята. — Кофти работа. Тя беше много мила.
— Искаше ли ти се Мариана да бъде най-голямата ти любов?
Дони се закова на място. Ив с интерес отбеляза, че младият мъж не изглеждаше изплашен и разгневен, а дълбоко потресен.
— Слушай, вече ти казах, че само веднъж съм се срещал с нея. Изпихме по чаша, поговорихме си, опитах се да я навия да си легне с мен, но тя не пожела… Харесах я… всеки на мое място би я харесал. — Притисна клепачите си с пръсти, после отново разроши косата си. — Това беше преди шест месеца, може би дори повече. Не съм я виждал от тогава. Какво се е случило с нея?
— Първо ми кажи къде беше вторник вечерта.
— Във вторник ли? — Дони разсеяно потърка страната си. — Да пукна, ако си спомням. Сигурно съм се
