отбил в няколко клуба… чакай да си помисля. — Затвори очи и няколко пъти вдишва и издишва, сякаш правеше йогистки упражнения. — Във вторник наминах в „Крейзи Чарли“ да послушам новия им оркестър.
— Сам ли отиде там?
— Отначало бяхме цяла компания. Представа си нямам кой дойде с мен в клуба. Бях се натряскал като мотика.
— Кажи ми за кого купи пълната серия козметични продукти „Природна красота“? Не ми приличаш на момче дето се гримира.
— Какво? — Той озадачено я изгледа, сетне отново се излегна на креслото. — Какво е туй чудо „Природна красота“?
— Би трябвало да знаеш, след като си дал повече от две хиляди долара за цялата серия. Става въпрос за козметични средства, Дони Рей.
— Козметични средства ли? — Той разроши косата си, която щръкна във всички посоки. — О, сетих се. Купих онези щуротии за майка ми по случай рождения й ден.
— Хвърлил си два бона за подарък на майка ти, така ли? — Ив се огледа, сякаш да му подскаже, че не вярва толкова богат човек да живее в подобна дупка.
— Мама е върхът. Старият ни заряза когато бях много малък. Тя работеше на сто места, за да плаща наема и уроците ми по музика. — Дони кимна към саксофона и продължи: — Сега изкарвам адски добри пари и помагам на мама с наема на къщата в Кънектикът. Мечтата ми се сбъдна — тя живее в хубав дом, намиращ се в хубав квартал. Тази кочина… — той небрежно махна с ръка — изобщо не ме интересува. Идвам тук само да спя.
— Какво ще кажеш още сега да се обадя на майка ти и я попитам какво си й подарил за последния й рожден ден?
— Обади се, щом настояваш. — Дони посочи видеотелефона върху масичката. — Номерът й е програмиран. Обаче не й казвай, че си ченге, щото ще си изкара ангелите. Излъжи я, че правиш някакво проучване.
— Пийбоди, свали си униформената куртка и се обади на майка му. — Ив излезе от обсега на монитора и приседна на дръжката на другото кресло. — Руди ли изготви характеристиката ти?
— Не, въпреки че първоначално разговарях с него. Имам чувството, че той приема всички желаещи — нещо като прослушване. После някакъв индивид се зае с консултацията. Разпита ме към какви развлечения проявявам интерес, за какво мечтая, какъв е любимият ми цвят. Подложиха ме и на медицински преглед, за да се уверят, че не съм заразен…
— Нима не откриха следи от тревата, дето пушиш?
Дони се престори на изненадан.
— Не, бях „чист“.
— Обзалагам се, че майка ти мечтае да бъдеш добро момче…
— Госпожа Майкъл потвърди, че за рождения й ден Дони Рей й е подарил пълната серия козметични продукти „Природна красота“. — Пийбоди облече куртката си и се усмихна на младия човек. — Каза ми, че е възхитена от подаръка.
— Мама е много красива, нали?
— Да.
— Няма по-добра от нея.
— Същото каза и тя за теб.
— За Коледа съм й купил диамантени обеци. Е, камъните са много малки, ама мама страшно ще се зарадва. — Интересът му към Пийбоди очевидно се беше повишил, след като я беше разгледал без куртката, която прикриваше формите й. — Хей, била ли си в „Импайър“?
— Още не.
— Трябва да се отбиеш някоя вечер. Оркестърът ни си го бива.
— Може би ще дойда… — Пийбоди забеляза намръщеното лице на началничката си и смутено се изкашля. — Благодаря за съдействието, господин Майкъл.
— Обещай ми да направиш нещо заради майка си — обърна се Ив към него преди да си тръгнат. — Почисти тази кочина и престани да се друсаш.
— Непременно ще те послушам. — Дони Рей намигна на Пийбоди преди да затвори вратата.
— Не бива да флиртуваш със заподозрените, Пийбоди.
— Той не е заподозрян. Освен това е много симпатичен.
— Обвинението срещу него ще отпадне едва когато потвърдим алибито му. Освен това младежът е истинско прасе.
— Симпатично прасе… лейтенант.
— Предстоят ни още два разпита. Опитай се да овладееш хормоните си.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди се качи в колата и въздъхна. — Чувствам се толкова добре, когато съм под тяхна власт.
Седма глава
Ив отново беше в отвратително настроение — почти през целия ден беше заета с разпити, които се оказаха напълно безрезултатни. Настроението й се влоши още повече, когато се прибра вкъщи и установи, че Макнаб си е отишъл. Гневът й донякъде се уталожи от факта, че младежът й беше оставил запис, с който съобщаваше за разкритията си.
„Лейтенант,
Напуснах работното място в 16:45. Ще намерите списък на имената и козметичните продукти във файл В — веществени доказателства. Изскочиха подробности, който вероятно ще ви заинтересуват, най-вече попаденията ми за Руди и Пайпър относно сенките за очи. Между другото, двамата са въшливи с пари. Не могат да се сравняват с Рурк, но са много богати. Най-интересното е, че абсолютно всичките им пари са в общи банкови сметки. Подробностите ще намерите в същия файл.“
„Всичките им пари са в общи банкови сметки“ — повтори на ум Ив. Беше останала с впечатлението, че Руди ръководи бизнеса. Докато разпитваше него и сестра му, винаги той отговаряше и взимаше необходимата информация от компютъра. От това следваше, че той се занимава и с паричните въпроси.
Той беше властен, енергичен и имаше достъп до всички досиета на клиентите.
„Открих още един човек, който е купил от въпросните сенки за очи — продължаваше да говори Макнаб. — И двама, които са купили същата марка червило. Единият е Чарлс Мънроу. Първия път съм го пропуснал, тъй като е написал друго име на поръчката за каталога на новите козметични продукти. Във файла ще намерите и характеристика на Мънроу.“
Ив се намръщи, когато съобщението свърши. Интуицията й подсказваше да прояви по-голям интерес към Руди, но по всичко личеше, че ще й се наложи отново да се срещне с Чарлс Мънроу.
Вдигна поглед и забеляза, че лампичката над вратата между двата кабинета свети, което означаваше, че Рурк е зает и не желае да го безпокоят. Тя реши, че сега е най-подходящият момент да свърши нещо, което искаше да запази в тайна от съпруга си.
Безшумно се изкачи по стълбите, вместо да използва асансьора, сетне забързано тръгна към библиотеката, като се озърташе за Съмърсет. Стените на огромното помещение, построено на две нива, бяха заети от полици с книги. Ив не преставаше да се учудва защо човек, който може да купи малка планета без да му мигне окото, предпочита да разгръща тежките книги, вместо да чете текста, изписан на монитора.
„Навярно това е една от странностите на съпруга й“, мислеше си тя, въпреки че докато оглеждаше лавиците, се наслаждаваше на специфичната миризма на кожените подвързии и на блясъка на надписите,
