— Права сте, но не мога да остана безчувствена. За бога, лейтенант, само преди няколко часа разговаряхме с него. Не мога да прикривам чувствата си като вас — повтори тя.
— Мислиш ли, че на Дони Рей му пука за чувствата ти? Трябва да отмъстим за него, вместо да го съжаляваме. — Тя отиде в дневната и подритна няколко кутии и пластмасови чаши, за да излее негодуванието си. — Да не мислиш, че го е грижа задето съм побесняла от гняв? — Тя рязко се обърна, очите й сурово проблясваха. — Гневът ми не помага на мъртвеца и ми пречи да разсъждавам рационално. Не мога да се досетя за най-важната улика, въпреки че онзи мръсник си играе с мен и оставя очебийни следи.
Пийбоди не й отговори. Мислеше си, че не за първи път несправедливо обвинява Ив в бездушие. Работеха заедно вече почти година и трябваше да знае, че лейтенант Далас е истинска професионалистка и не обича да дава воля на чувствата си. Дълбоко си пое въздух и промълви:
— Може би престъпникът оставя прекалено много улики, което ни пречи да се съсредоточим върху най- главното.
Ив присви очи и отпусна дланите си, които беше стиснала в юмруци.
— Браво, Пийбоди. Права си — затрупахме се с излишна информация. Трябва да се насочим по определена следа. Започни да претърсваш жилището. — Тя извади комуникатора си и добави: — Очаква ни дълга нощ.
Прибра се вкъщи в четири сутринта. Устата й миришеше от заместителя на кафе, който поднасяха в закусвалнята на полицейското управление. Очите й пареха от липсата на сън и стомахът я болеше, но тя смяташе, че още има сили, за да продължи работата си.
Стресна се, когато чу стъпки зад себе си и машинално посегна към оръжието си, сетне видя, че Рурк е влязъл в кабинета й.
— Защо не си си легнал? — сопна му се тя.
— Тъкмо се канех да ти задам същия въпрос.
— Не виждаш ли, че работя?
Той повдигна брадичката й, огледа лицето й и заяви:
— Уморена си до смърт.
— Кафето в моя автоготвач се свърши, трябваше да се наливам с помията, която поднасят в закусвалнята. Щом пийна истинско кафе, веднага ще се ободря.
— Мисля, че няколко часа сън ще ти се отразят по-добре.
Ив се изкуши да отблъсне ръката му, но не го стори.
— Имам съвещание в осем. Трябва да се подготвя.
— Ив… — Той строго я изгледа и сложи ръце на раменете й. — Нямам намерение да се намесвам в работата ти. Все пак искам да ти напомня, че няма да се справиш със задълженията си, ако се движиш като сомнамбул.
— Може би ще взема хапче за повишаване на тонуса.
— Не ти вярвам — нали избягваш всякакви лекарства — усмихна се Рурк.
— Май ще започна да се тъпча с таблетките, които препоръчва нашият лекар, преди цялата история да приключи. Разполагам с много малко време.
— Позволи ми да ти помогна.
— Нямам право да те използвам всеки път, когато закъсам.
— Защо? — Той замасажира раменете й. — Навярно защото не съм в списъка на полицейските сътрудници.
— Това е една от причините. — Натискът на пръстите му я накара да се отпусне, внезапно усети, че съзнанието й се замъглява. — Май ще полегна за два часа. После ще се подготвя за съвещанието. Но ще използвам стола, няма да отида в спалнята.
— Прекрасна идея. — Рурк я поведе към специалния стол и усети, че тя залита от умора. Когато легна до нея, Ив промърмори:
— Отиди в спалнята. — После се притисна да него.
— Предпочитам при всяка възможност да спя заедно със съпругата си.
— Само два часа… Хрумна ми нещо.
— Добре, скъпа. — Рурк затвори очи, когато чу равномерното й дишане.
Осма глава
— Трябва да ти призная нещо. — Рурк изчака Ив да изяде последната хапка от омлета и наля още кафе в чашата й. — Свързано е с козметичните продукти „Природна красота“.
Ив преглътна и заяви:
— Сигурно ще ми кажеш, че си собственик на компанията, която ги произвежда.
— Всъщност заводът е клон на „Рурк Индъстрийс“. — Той отпи от кафето си и се усмихна. — Следователно ми принадлежи.
— Не ми казваш нищо ново. — Ив сви рамене и със задоволство забеляза как той повдигна вежди, смаян от реакцията й. — Вече мечтая да разследвам случай, в който да не бъдеш замесен по някакъв начин.
— Трябва да превъзмогнеш това, скъпа. Тъй като заводът е моя собственост, редно е да ти помогна да откриеш произхода на козметичните средства, които престъпникът е използвал.
— Макар и бавно, но се справяме и без твоята помощ. — Логично е да се предположи, че гримовете са купени от същото място, където онзи психопат набелязва жертвите си. В такъв случай списъкът на заподозрените ще бъде много кратък. Тези козметични средства са безбожно скъпи.
— Качеството заслужава висока цена.
— Само не се опитвай да ме убедиш, че си струва да хвърлиш двеста долара за едно червило! — Тя гневно го изгледа. — Как не те е срам!
— Не аз определям цените. — Рурк лукаво се усмихна. — Моята задача е да инвестирам печалбата.
Забеляза, че няколкото часа сън и топлата храна са й помогнали да се съвземе. Вече не беше бледа, погледът й се беше избистрил. Приближи се до нея и докосна едва видимите сенки под очите й. — Съгласна ли си да те поканя на съвещание на съвета на директорите, за да им предложиш да понижат цените?
— Много смешно, няма що. — Рурк я целуна и тя едва успя да запази сериозното си изражение. — Върви си, пречиш ми да се съсредоточа.
— Ще те оставя след минутка. — Отново я целуна, а тя въздъхна. — Разкажи ми какво те тревожи. По този начин ще размишляваш на глас.
Ив отново въздъхна, приведе се за миг, сетне изпъна рамене.
— Цялата история е още по-отвратителна, защото престъпникът се предрешава като Дядо Коледа, който е символ на надеждата и невинността. Като си помисля за онзи младеж… та той беше напълно безобиден.
— Другите две жертви са били жени. Какво ти подсказва това?
— Че мръсникът е бисексуален. Голямата му любов може да бъде и мъж. Младежът също е бил изнасилен и гримиран като мъртвите жени. — Тя машинално посегна към чашата с кафе. — Той набелязва жертвите си измежду клиентите на агенцията за запознанства и очевидно има достъп до видеоматериалите и сведенията за всеки от тях. Да предположим, че е излизал с жените, но Дони Рей беше хетеросексуален. Това ме кара да мисля, че престъпникът не е имало романтична връзка с жертвите си и всичко е плод на въображението му.
— Забелязах, че избира хора, които живеят сами.
— Да, защото е страхливец. Бои се да не му окажат съпротива, затова ги упойва, сетне ги завързва. Това е единственият начин да ги подчини на властта си.
Думите му подсетиха Ив за Руди. Тя разроши късата си коса и замислено каза:
— Той не е глупав, но е обсебен от своята фикс идея. Мисля, че в известно отношение е предсказуем. Това ще ми помогне да го заловя.
— Спомена, че ти е хрумнало нещо.
