удоволствие.
След няколко минути вдигна глава и загледа съпругата си, която беше покрита само с розовите листенца. Мускулите й бяха отпуснати като разтопения восък, който капеше от ароматните бели свещи.
Той игриво я ухапа по рамото, стана, взе кожената наметка и зави Ив.
Тя само измърмори нещо неразбираемо.
Стана му забавно, че съпругата му не е в състояние дори да помръдне. Отиде в другия край на помещението и нареди на устройството да напълни ваната с гореща вода, сетне включи уреда за хидромасаж. Отвори бутилка шампанско, постави я в кофичката с лед и взе Ив в прегръдките си.
— Не бях заспала — измърмори тя, но заваленият й говор му подсказа, че действително се е била унесла.
— Утре сутринта ще ме обвиниш, че не ти позволявам да изпълняваш служебните си задължения — заяви Рурк и я пусна в горещата, запенена вода.
Ив стреснато извика, сетне изстена от удоволствие.
— Иска ми се да остана в тази вана поне една седмица.
— Помоли да ти дадат отпуска. Ще се изкачим на Алпите и ще можеш да се излежаваш в гореща вана докато кожата ти се набръчка.
Искаше му се да я отведе далеч от големия град и да се погрижи тя да бъде напълно излекувана. Знаеше, че желанието му е неизпълнимо — все едно да поиска от Ив да целуне Съмърсет по устните.
Усмихна се като си представи забавната гледка.
— Защо се смееш? — попита го тя. — Някакъв анекдот ли си спомни?
— Да, при това много забавен. — Подаде й чашата с шампанско, взе своята и също се настани във ваната.
— Имам много работа — запротестира тя.
— Знам. — Рурк въздъхна. — Да останем тук още десет минути.
Ив откри, че не може да устои на притегателната сила на горещата вана и леденото шампанско.
— Знаеш ли, че преди да се запозная с теб, прекарвах обедните си почивки като пиех отвратително кафе.
— Знам, но се страхувам, че и сега правиш същото. — Отпусна се във ваната и добави: — Това е много по-приятен начин да си отпочинеш.
— Безспорно. — Тя повдигна крака си и разсеяно огледа пръстите си. — Знаеш ли, предчувствам, че престъпникът няма да ми остави много време. Той има краен срок, в който да приключи „делата“ си.
— С каква информация разполагаш?
— Откъслечна и общо взето оскъдна.
— Скоро ще имаш повече сведения. Не познавам по-добро ченге от теб, а в живота си съм имал работа с много представители на властта.
Ив намръщено отпи от шампанското си.
— Засега съм сигурна, че убиецът не е действал в пристъп на гняв, нито срещу възнаграждение. Доколкото разбирам, престъпленията не са извършени за отмъщение. Много по-лесно щеше да ми бъде да заловя извършителя, ако знаех мотива му.
— Любов. Моята най-голяма любов.
Тя тихичко изруга.
— Точно тези думи той татуира върху жертвата си. Невъзможно е да бъдеш влюбен едновременно в дванайсет жени.
— Права си, но разсъждаваш логично. Този човек може да обича еднакво много жени.
— Разбира се, ако чукането минава за любов.
Рурк се засмя и отвори очи.
— Скъпа Ив, понякога е невъзможно да различиш похотта от любовта. — Забеляза стоманения блясък на очите й и побърза да добави: — Много често физическото привличане прераства в по-възвишени чувства. Но в случая пропускаш важна подробност — възможно е психопатът да вярва, че всяка от жените е най-голямата му любов. И ако тя не се съгласи, единственият начин да я убеди, е да отнеме живота й.
— Хрумна ми и подобна възможност, но все още не виждам цялата картина. Този тип обича онова, което не може да притежава, затова го унищожава. — Тя вдигна рамене. — Писна ми от този символизъм — така нещата стават още по-объркани.
— Трябва да признаеш, че човекът има усет към драматичните ситуации и обича да театралничи.
— Вярно е, но мисля, че точно това ще го вкара в капана. С огромно удоволствие ще тикна в затвора стария Свети Никълъс… Десетте минути изтекоха — обяви тя и излезе от ваната.
Точно когато посягаше към затоплената хавлиена кърпа, комуникаторът й избръмча. Тя изруга, тичешком прекоси помещението и измъкна устройството от джоба на панталоните си.
— Блокирай видеото — промърмори. — Тук Далас.
— Диспечерска служба до лейтенант Ив Далас. Имаме ММ на улица Хюстън 432. Апартамент 6Ф. Незабавно отидете на местопрестъплението.
Младата жена приглади мократа си коса.
— Диспечер, получих съобщението. Свържете ме със сътрудничката ми, полицай Дилия Пийбоди.
— Прието. Край на съобщението.
— Какво означава ММ? — Рурк взе халата и я наметна.
— Мъртъв на местопрестъплението. — Тя захвърли кърпата и побърза да обуе панталоните си. — По дяволите, татова е апартамента на Дони Рей. Разпитах младежа едва преди няколко часа!
Когато Ив погледна мъртвия Дони Рей, първото, което й хрумна, бе, че този младеж лудо обичаше майка си.
Той беше проснат върху леглото, обвит със зелена гирлянда, напръскана със златист прашец. Сламенорусата му коса беше грижливо сресана и се разпиляваше върху възглавницата. Очите му бяха затворени, а миглите му — боядисани в бронзово. Устните му бяха обагрени в същия цвят. На дясната му китка имаше масивна златна гривна, върху която бяха гравирани три птици.
— Три прелетни птици — прошепна Пийбоди. — По дяволите, закъсняхме.
— Започнал е да убива и мъже, но предполагам, че иначе се придържа към същата „процедура“ — с престорено безразличие заяви Ив и се отдръпна, за да даде възможност на оператора да заснеме мъртвеца. — Навярно ще открием татуировка и доказателства за сексуално насилие. Забележете раните върху китките и глезените му, които напомнят раните на предишните жертви. Осигурете ми дисковете от охраняващите камери в коридора и над външната врата.
— Беше симпатяга — промълви Пийбоди.
— Сега е мъртъв симпатяга. Да се залавяме за работа.
Сътрудничката й се намръщи и изпъна рамене.
— Слушам, лейтенант.
Откриха татуировката върху задните части на мъртвеца. Ив се постара да не издаде ужаса и отвращението си, когато установи, че Дони е бил изнасилен. Направи предварителния оглед, нареди на лаборантите да вземат отпечатъци, изпрати неколцина полицаи да разпитат съседите и поръча да изнесат тялото.
— Ще проверим записите на разговорите му по видеотелефона — обърна се тя към Пийбоди. — Вземи бележника му и виж дали е записал нещо за агенцията „Лично за вас“. Искам „метачите“ да поработят тук още тази нощ.
Премина по късия коридор и отвори вратата на банята. Плочките и крановете грееха от чистота.
— Сигурна съм, че престъпникът е почистил след себе си. Дони Рей не беше привърженик на максимата, че чистотата е най-голямата добродетел след светостта.
— Не заслужаваше да умре по този начин.
— Никой не заслужава да бъде жестоко убит. Знам, че го харесваше. И на мен ми беше симпатичен. Ала сега трябва да забравим чувствата си, защото дори да се вайкаме, не можем да му помогнем. Младежът е мъртъв, а ние трябва да използваме всички улики, които ще открием тук, за да предотвратим четвърто убийство.
