гравирани на гърбовете на дебелите томове.
Имаше два къта за четене, обзаведени с удобни канапета и столове с богата дърворезба. Абажурите на месинговите настолни лампи бяха във всички цветове на дъгата, дървените шкафове бяха дело на майстор от отдавна отминала епоха.
Завесите на еркерния прозорец не бяха спуснати, върху широкия му перваз бяха поставени възглавници в пъстри калъфи, които сякаш отразяваха цветовете на абажурите. Върху лакирания под бяха застлани огромни старинни килими със сложни плетеници върху тъмночервения фон.
Ив знаеше, че компютърът е скрит в резбования шкаф, за да не се нарушава общото впечатление. Всичко в това помещение подсказваше за добрия вкус и богатството на собственика на къщата.
Самата тя не проявяваше особен интерес към старинните книги, но често вечер намираше съпруга си в библиотеката. Рурк обичаше да седи в едно от дълбоките кожени кресла, да чете и да отпива от брендито си. Казваше, че четенето го отморявало и му помагало да се отпусне. Ив знаеше, че се е научил да чете още като малък, когато бил намерил на улицата разкъсано томче на Йейтс.
Тя се приближи до шкафа и отвори вратите, богато украсени с лазулит и малахит. Нареди на компютъра да се включи и предпазливо се огледа.
— Провери всички раздели на библиотеката за Йейтс.
ИМА ДВАМА ЙЕЙТС — ЕЛИЗАБЕТ И УИЛЯМ БЪТЛЪР. ОТ КОГО СЕ ИНТЕРЕСУВАТЕ?
Тя свъси вежди и машинално разроши косата си.
— Откъде да знам? Това бил някакъв ирландски поет.
ИНТЕРЕСУВА ВИ УИЛЯМ БЪТЛЪР ЙЕЙТС. ТЪРСЯ… „ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА ОЙЗИН“ СЕ НАМИРА В СЕКЦИЯ Д, ЧЕТВЪРТА ПОЛИЦА. „ГРАФИНЯ КАТЛИЙНСКА“ В СЕКЦИЯ Д…
— Почакай. — Ив се замисли. — Кажи кои книги от този автор липсват в библиотеката.
ТЪРСЯ…
Тя си каза, че идеята й е глупава — навярно съпругът й притежаваше всичко от любимия си автор.
— Лейтенант — промълви някой.
Младата жена стреснато подскочи, обърна се и се озова лице в лице със Съмърсет.
— Какво искаш? Нали знаеш колко мразя да ме дебнеш.
Икономът безмълвно се взираше в нея. Осъзнаваше, че й е неприятно да я следи и точно това му доставяше неописуемо удоволствие.
— Позволете ми да ви помогна, ако търсите определена книга… Не знаех, че четете друго, освен полицейските рапорти и по някой учебник за психическите отклонения, който е записан на диск.
— Слушай, приятелче, това е моят дом и имам пълното право да влизам където пожелая. — И все пак фактът, че Съмърсет я бе заварил в библиотеката, я караше да се чувства като крадец. — Не се нуждая от помощта ти.
В БИБЛИОТЕКАТА ИМА ВСИЧКИ ТВОРБИ НА УИЛЯМ БЪТЛЪР ЙЕЙТС. ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА НАУЧИТЕ ЗАГЛАВИЯТА ИМ И КЪДЕ СЕ НАМИРАТ?
— Не! По дяволите, знаех си.
— Интересувате ли се от Йейтс, лейтенант? — Изгарящ от любопитство, Съмърсет влезе в библиотеката, последван от Галахад, който се стрелна между краката на Ив, настани се върху възглавницата на перваза на прозореца и се втренчи в нощното небе.
— Да. И какво от това?
Икономът вдигна вежда.
— Какво по-точно ви интересува — пиеса, стихосбирка или определена поема?
— Защо ме разпитваш? Да не би да е забранено да влизам тук?
— Колекцията от книги е безценна — невъзмутимо заяви икономът. — Повечето томове са първи издания и са изключително редки. Ще намерите всички произведения на Йейтс, записани на дискове. Сигурен съм, че този начин на четене ще ви достави по-голямо удоволствие.
— Нямам никакво намерение да чета досадна поезия. Исках да разбера дали Рурк притежава всички произведения на любимия си автор, но трябваше да предположа какъв ще бъде резултатът, защото съпругът ми има всичко. По дяволите, какво да правя сега?
— Какъв е проблемът?
— Коледните празници, тъпако. — Тя нареди на компютъра да се изключи й установи, че трепери от гняв.
Съмърсет замислено присви устни, сетне възкликна:
— Ясно. Искала сте да подарите на Рурк томче с творбите на Йейтс.
— Точно това бях намислила, но планът ми пропадна. — Тя рязко се обърна и тръгна към вратата.
— Лейтенант, почакайте.
— Какво искаш?
Съмърсет с раздразнение установи, че намеренията й са го трогнали. Каза си, че й е длъжник задето беше спасила живота му. Това караше и двамата да се чувстват неловко. Искаше му се да й помогне, за да й върне услугата.
— Рурк още не притежава първото издание на „Келтският сумрак“.
Ив подозрително го изгледа.
— Какво е това?
— Сборник от есета.
— Авторът онзи Йейтс ли е?
— Да.
Някакъв ехиден гласец й подсказваше небрежно да вдигне рамене и да излезе от библиотеката. Ала тя се престори, че не го чува и решително пъхна ръце в джобовете си.
— Компютърът твърди, че в библиотеката има всичко от този автор.
— Така е, но липсва първото издание на въпросната книга. Навярно знаете, че творбите на Йейтс са изиграли решаваща роля за Рурк. Познавам един антиквар в Дъблин. Ако желаете, ще се свържа с него и ще проверя дали е възможно да ви достави томчето.
— Искам да го купи, не да го открадне — строго отсече тя и се усмихна като видя, че е успяла да разгневи иконома. — Знам какви са повечето твои познати, ето защо искам всичко да бъде законно.
— Дори не съм възнамерявал да нарушавам закона. Но се питам дали знаете стойността на онова, което поръчвате. — Сега беше негов ред да се усмихне. — Безсъмнено ще има и допълнителни разходи за експресното изпращане на пакета, тъй като сте чакала едва ли не до последния момент.
Ив не издаде раздразнението си.
— Ако твоят познат успее да намери томчето, искам веднага да го изпрати. — Помълча и от немай къде добави: — Благодаря за услугата.
Съмърсет надуто кимна, а след като младата жена излезе, доволно се усмихна.
„Ето докъде довежда любовта — гневно си каза Ив. — Съюзих се с най-големия си враг.“ Най-силно я потискаше мисълта, че ще бъде задължена на вечно намръщения иконом, ако той успее да й осигури подаръка за Рурк.
Когато слезе от асансьора, за малко щеше да се сблъска със съпруга си. Красивото му лице беше озарено от усмивка, сините му очи блестяха.
Тя си каза, че заради него би изтърпяла всичко, дори подигравките на Съмърсет.
— Не знаех, че си се прибрала.
— Ами… трябваше да свърша нещо. — Ив наклони глава и го изгледа. Лукавото му изражение й беше добре познато. — Защо си толкова самодоволен?
