панталони от прозрачна материя и високи до колената червени ботуши с деветсантиметрови токове. Червената й рокля беше толкова къса, че не стигаше до горната част на ботушите.
Косата й също беше боядисана в яркочервено и падаше на спираловидни къдрици до раменете, което й придаваше вид на Медуза. Под лявата й вежда беше татуирано миниатюрно сърчице.
— Не забравяй, че полицията отпусна възнаграждението ти. — Ив знаеше, че напразно напомня на певицата за задълженията й. Все пак се почувства длъжна да се намеси, когато Мейвис замечтано се усмихна и присви очите си, които днес бяха зелени като току-що окосена трева.
— То пък едно възнаграждение… — обади се Трина. Козметичката оглеждаше Пийбоди както скулптор оглежда недоброкачествено парче мрамор — с интерес, недоверие и малко надменно.
Днес носеше златни халки, прикрепени към веждите й, което накара Ив да потръпне. Тъмнолилавата й коса беше прибрана в кок, висок около трийсет сантиметра. Черният й гащеризон беше празнично украсен с по един гол Дядо Коледа, избродиран върху гърдите й.
Ив притисна длани към слепоочията си и си каза: „Косата на Уитни сигурно ще настръхне, ако види за какви «хубавици» е отпуснал средства“.
— Не се развихряйте — предупреди ги тя. — Целта е Пийбоди да не прилича на ченге.
— Какво ще кажеш, Трина? — Мейвис се наведе и спусна кичур от косата си до страната на Пийбоди. — Този цвят адски й отива. Много е… празничен, нали? Направо ще се шашнете като видите дрехите, които Леонардо ще ни заеме. — Отскочи назад и се ухили. — Има един прозрачен гащеризон, който сякаш е ушит за теб, скъпа.
Пийбоди пребледня като си помисли как ще изглежда и умолително прошепна:
— Лейтенант…
— Повтарям, че искам нещо семпло — каза Ив, но очевидно беше готова да предаде сътрудничката си.
— Да не би да си търкаш лицето с гласпапир? — учтиво попита Трина и повдигна брадичката на Пийбоди.
— Ами…
— Порите ти са като лунни кратери, приятелко. Необходима ти е пълна козметична процедура. Започвам с избелване на кожата.
— Божичко! — Пийбоди подскочи и блъсна ръката й. — Слушай…
— Циците ти истински ли са?
— Да. — Младата жена инстинктивно скръсти ръце на гърдите си, за да попречи на козметичката да ги докосне. — Истински са и много ми харесват.
— И с право, миличка. Съблечи се, за да те разгледам по-добре.
— Да се съблека ли? — Пийбоди извърна глава и ужасено се втренчи в Ив. — Моля ви, лейтенант.
— Нали каза, че можеш да се справиш със задачата на таен агент? — Ив съчувствено й се усмихна и тръгна към вратата, като подметна на Трина и Мейвис: — Разполагате с два часа.
— Трябват ми поне три — провикна се козметичката. — Работата ми е творческа и не бива да бързам.
— Два часа — повтори Ив и затвори вратата, дочувайки ужасения писък на сътрудничката си. Беше решила, че е най-разумно да не наблюдава какво правят с бедната Пийбоди, ето защо й хрумна да запълни двата часа като посети един стар приятел.
Чарлс Мънроу беше жиголо и бе най-красивият и елегантен платен компаньон, когото тя беше виждала. Веднъж й беше помогнал при разкриването на едно убийство и й беше предложил да я обслужи безплатно.
Бе приела помощта му и учтиво беше отказала „сексуалната услуга“.
Когато натисна звънеца на вратата му, одобрително се огледа и забели очи, припомняйки си, че Рурк е собственик и на тази великолепна сграда в един от най-богатите квартали на града.
Алармената светлина проблесна в зелено и тя впери поглед в шпионката и показа значката си в случай, че Чарлс беше забравил лицето й.
Той отвори и Ив разбра, че красавецът притежава силна памет.
— Лейтенант! Сладурче! — жиголото изненадващо я прегърна и я целуна по устните.
— Долу ръцете, приятелче.
— Наваксвам си, защото не успях да те целуна като младоженка. — Намигна й и закачливо се усмихна, при което сякаш стана още по-красив. — Харесва ли ти да бъдеш омъжена за най-богатия човек във Вселената?
— Да, защото ми осигурява истинско кафе.
Той наклони глава, огледа я и заяви:
— Влюбена си в него до уши. Радвам се за теб. Понякога ви гледам по телевизията… в светската хроника. Питах се дали си щастлива. Сега се убеждавам, че грееш от щастие. Предполагам, че не си дошла да се възползваш от предложението, което ти направих преди няколко месеца.
— Искам да си поговорим.
— Заповядай. — Той й направи знак да влезе. Носеше черен комбинезон, който подчертаваше мускулестото му тяло. — Искаш ли нещо за пиене? Съмнявам се, че ще харесаш кафето ми, затова ти предлагам кутийка пепси.
— Добре, благодаря.
Ив си спомняше кухнята му от предишните си посещения. Помещението беше много чисто и почти спартанско, също като обитателя на жилището. Тя седна, а домакинът извади две кутийки от хладилника и наля съдържанието им във високи прозрачни чаши. Смачка кутийките, пъхна ги в уреда за рециклиране и се настани срещу младата жена.
— Бих пил за миналото, Далас, но… не ми се иска, защото миналото беше гадно.
— Така ли? Очаква те бъдеще, което не е по-розово. Защо професионално жиголо като теб използва услугите на агенция за запознанства? Преди да ми отговориш — продължи тя и вдигна чашата си, — те уведомявам, че използването на подобни агенции с цел намиране на клиентки е незаконно.
Чарлс се изчерви. Ив никога не беше предполагала, че този светски човек може толкова да се смути, но той се изчерви като рак и сведе очи.
— Божичко, лейтенант, има ли нещо, което да не знаеш?
— Сигурно има, иначе щях да знам отговора. Хайде, кажи ми истината.
— Въпросът е много личен — промълви той.
— Разбира се, иначе нямаше да бъда тук. Защо си потърсил консултации от „Лично за вас“?
— Защото искам да се запозная с истинска жена — сопна се Чарлс и очите му потъмняха от гняв. — Под „истинска“ разбирам жена, която не плаща за услугите ми. Имам нужда от нормални отношения, от обич, от малко топлинка. Всичко това ми липсва, докато упражнявам професията си. Правя онова, за което ми плащат и го правя добре. Харесвам работата си, но искам личен живот. Мисля, че това не е незаконно.
— Не е — замислено промълви тя.
— Ето защо излъгах за професията си, когато попълвах задължителния формуляр. — Жиголото гузно сви рамене. — Не исках да ме свържат с жена, която ще изпитва перверзно удоволствие от факта, че се среща с професионален компаньон. Нима ще ме арестуваш задето съм измамил някаква шибана агенция?
— Няма. — Искрено съжаляваше, че го е поставила в неудобно положение. — Компютърът е избрал като подходяща кандидатка за теб Мариана Холи. Спомняш ли си за нея?
— Мариана ли? — Чарлс се опита да се овладее и жадно отпи от чашата си. — Спомням си видеофилмчето с нея. Беше хубава и ми се стори с приятен нрав. Свързах се с нея, но се оказа, че вече ходи с друг. — Той се усмихна и сви рамене. — Такъв ми бил късметът. Мариана беше точно такава жена, каквато търсех.
— Не се ли запозна с нея?
— Не. Излизах с другите четири кандидатки, с едната се разбирахме идеално. Срещахме се в продължение на няколко седмици… — Той печално въздъхна. — Реших, че трябва да й разкрия истината за моята професия. И с това — Чарлс вдигна чашата си като за тост — връзката ни приключи.
— Искрено съжалявам.
