— Недей, като нея има много. — Той отново се усмихна, но очите му останаха печални. — Жалко, че Рурк успя да те впримчи.
— Знаеш ли, че Мариана е мъртва?
— Какво?
— Не си ли гледал новините през последните дни?
— Не съм включвал телевизора. Мъртва ли е? — Той втренчено изгледа Ив. — Щом си тук, значи не е починала в съня си. Била е убита. Заподозрян ли съм?
— Да — отговори Ив. Харесваше го и искаше да бъде откровена с него. — Ще те разпитам официално, но сега искам да знам имаш ли алиби за миналия вторник вечерта, за сряда и за снощи.
Чарлс дълго се взира в нея, лицето му беше изкривено от ужас. Сетне едва чуто каза:
— Харесва ли ти професията ти?
Ив го погледна право в очите и отговори:
— Мога да ти задам същия въпрос. Предлагам да не обсъждаме професиите си. И така, имаш ли алиби?
Жиголото извърна поглед и стана от масата.
— Ще взема бележника си.
Инстинктът й подсказваше, че този човек не е убиец, но все пак беше длъжна да го разпита.
Той се върна с елегантен малък бележник, отвори го и намери данните, които интересуваха Ив.
— Миналия вторник съм прекарал нощта при постоянна клиентка, която ще го потвърди. Снощи бях на театър, след което с партньорката ми вечеряхме и дойдохме тук. Тя си тръгна в два и трийсет. Плати ми за допълнителното време, което й отделих, и ми даде голям бакшиш. В сряда… — Той разлисти страниците. — В сряда си бях вкъщи, но сам. — Подаде й бележника и добави: — Ето имената на клиентките, провери алибито ми.
Ив безмълвно преписа имената и адресите, сетне попита:
— Познаваш ли Сарабет Грийнбалм и Дони Рей Майкъл?
— Не.
Тя внимателно го изгледа и зададе следващия въпрос:
— Никога не съм те виждала да използваш грим. Защо си купил червило и сенки за очи от козметичния салон?
— Червило ли? — Той с недоумение сви вежди, после поклати глава. — Сега си спомних — купих го за жената, с която излизах. Помоли ме да й услужа, тъй като и без това отивах да се подстрижа. — Усмихна се смутено и добави: — Всъщност защо се интересуваш дали съм купил червило?
— Не мога да ти отговоря. Слушай, веднъж ми направи услуга, сега е мой ред да ти се отблагодаря. Трима души, които са използвали услугите на агенция „Лично за вас“ са мъртви. Убити са били по един и същ начин.
— Трима ли? Боже мой!
— Да, ликвидирани са за по-малко от седмица. Нямам право да ти съобщавам подробности, а онова, което ще ти кажа, е строго поверително. Според мен убиецът използва данните от файловете на агенцията, за да избира жертвите си.
— Значи е очистил три жени само за няколко дни.
— Последната жертва е мъж. Съобщавам ти всичко това, за да бъдеш нащрек.
Чарлс разбра истинските й намерения и изражението му се смекчи.
— Нима мислиш, че животът ми е в опасност?
— Мисля, че е застрашен животът на всички, чиито имена са в компютъра на „Лично за вас“. Засега проверявам всички мъже, които са били избрани за Мариана и Сарабет. Предупреждавам те да не пускаш непознати в жилището си. — Дълбоко си пое въздух и добави: — Убиецът се облича като Дядо Коледа и носи голяма кутия, завързана с лъскава панделка.
— Моля? — Чарлс остави чашата, която беше поднесъл към устните си. — Шегуваш ли се?
— Трима души са мъртви и изобщо не ми е до шега. Жертвите са поканили мнимия Дядо Коледа в апартаментите си, след което той ги е упоил, завързал ги е и ги е убил.
— Господи! — Младият мъж потърка с длани страните си. — Но това е… абсурдно.
— Ако този тип позвъни на вратата ти, не му отваряй и веднага ми се обади. Ако успееш да го задържиш — добре, в противен случай го остави да си отиде. В никакъв случай не му отваряй. Предупреждавам те, че не е глупав и действа светкавично.
— Ще те послушам, но трябва да съобщим и на жената, с която се запознах чрез агенцията.
— Имам списъка на жените, които са били избрани за теб. Ще се погрижа да я предупредя. Иска ми се колкото е възможно по-късно да съобщя истината на медиите.
— Предпочитам пресата да не научи за жиголото, което търси услугите на агенция за запознанства. Моля те, незабавно се обади на Дарла Макмилън. Живее сама и е много… наивна. Ако Дядо Коледа почука на вратата й, ще му отвори и ще го почерпи с топло мляко и домашни сладки.
— Изглежда, че е много симпатична и мила жена.
— Такава е. — Лицето му помръкна.
— Ще я посетя. — Ив се изправи. — Може би трябва отново да я потърсиш.
— Няма смисъл. — Чарлс също стана и принудено се усмихна. — Хей, обади ми се, ако решиш да зарежеш Рурк. Предложението ми още е в сила.
Докато шофираше по задръстените от коли улици, Ив си мислеше, че любовта е странно нещо. Трудно й беше да свърже светското жиголо с интелигентната и стеснителна жена, чийто дом току-що беше напуснала. Ако интуицията не я лъжеше, двамата бяха влюбени един в друг, но не знаеха как да постъпят. В това отношение напълно им съчувстваше. Много често сама се страхуваше от любовта, която изпитваше към съпруга си.
По пътя към дома си се отби на още три адреса; разпита хората, които смяташе, че са в опасност и ги предупреди да не отварят на мнимия Дядо Коледа.
Помисли си, че ако се беше досетила да предупреди Дони Рей, той щеше да е жив.
Питаше се коя ли ще бъде следващата жертва, набелязана от престъпника. Може би някой, с когото беше разговаряла… или пък бе пропуснала. Мисълта за това я изнервяше, затова натисна педала за газта и се понесе по алеята, водеща към къщата. Искаше до края на деня Пийбоди и Макнаб да се запишат за консултации в агенцията.
Видя колата на Фийни и сърцето й подскочи от радост — очевидно командирът му беше разрешил да се присъедини към екипа й. Докато двамата с Макнаб се занимаваха с електронната обработка на информацията, тя щеше да има повече време за разследването.
Тръгна право към кабинета си и потръпна, щом чу оглушителната музика — ако това изобщо можеше да се нарече музика, — която сякаш раздираше въздуха.
Мейвис беше пуснала запис на един от своите видеоклипове. Пееше заедно с изображението си от екрана или по-скоро крещеше стиховете, в които се говореше как сърцето й жадува за любов. Фийни седеше зад бюрото на Ив и очевидно се чувстваше неловко. Рурк пък изглеждаше завладян от песента.
Ив знаеше, че няма да я чуят, затова изчака да заглъхне и последната нота. Мейвис, която беше почервеняла от удоволствие, кокетно се изкиска и се поклони, сетне се обърна към Рурк:
— Исках веднага да го чуеш, въпреки че имаме още доста работа, докато стане както трябва.
— Убеден съм, че с тази песен за броени дни ще се озовеш на върха на класациите.
— Така ли мислиш? — Певицата засия, изтича при него, прегърна го и го притисна към себе си.
— Струва ми се, че сънувам. Представете си, подготвям диск за най-известната звукозаписна компания на планетата.
— Сигурен съм, че ще ми донесеш отлична печалба. — Той я целуна по челото.
— Иска ми се дискът действително да има успех. — Мейвис забеляза Ив и се усмихна. — Здравей. Чу ли част от парчето?
— Само финала. Беше страхотна — искрено заяви Ив. — Фийни, и ти ли се присъединяваш към екипа ни?
— Да, с благословията на началството. — Облегна се на стола й и продължи: — В момента Макнаб е на
