на онази дама, но за всеки случай започнах да я разпитвам, за да разбера накъде бие…
— Премини към същността на въпроса.
Красавецът се приведе и заяви:
— Приятно ми е да те държа под напрежение, лейтенант Сладурче. — Двамата не обърнаха внимание на Пийбоди, която се изкиска щом чу непочтителното обръщение. — Мацката взе да ми разказва как се скарала с гаджето си. Буквално ме засипа с подробности, осведоми ме, че онзи мръсник й изневерявал с някаква червенокоса. Отгоре на всичко си бил въобразил, че може да изкупи вината си, като снощи й изпратил подарък по Дядо Коледа.
Ив рязко вдигна глава.
— Продължавай.
— Ето, че привлякох вниманието ти. — Той доволно се усмихна. — Моята събеседничка ми разказа как снощи около десет някой позвънил на вратата й. Погледнала през шпионката и видяла белобрад старец с червена мантия, който държал голяма кутия, опакована със сребриста хартия. — Чарлс поклати глава. — Като чух това, сърцето ми така затуптя, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми. А мацката продължаваше да бърбори как решила да не отваря и да не приема жалкия подарък, с който онзи мерзавец искал отново да спечели благоволението й.
— Не го е пуснала да влезе — прошепна Ив.
— Тя дори не осъзнаваше, че това е спасило живота й.
— Случайно да знаеш каква е по професия?
— Балерина.
— Съвпада… — промълви Ив. — Дай ми името и адреса й.
— Черил Залата, живее на Двайсет и осма улица. Не знам номера.
— Ще я намерим.
— Слушай, не знам дали съм постъпил правилно, но й казах истината. Току-що бяха излъчили интервюто ти с Надин Фарст, затова реших, че вече не съм длъжен да пазя в тайна похожденията на мнимия Дядо Коледа. Помолих Черил да включи телевизора си, сетне й съобщих всичко, което знаех. Тя здравата се паникьоса и заяви, че незабавно ще напусне града. Ето защо се съмнявам, че ще я намерите.
— Ако е избягала, ще взема разрешение да обискирам жилището й. Правилно си постъпил, Чарлс — продължи тя. — Ако Черил не беше научила новината от телевизията, може би щеше да размисли и следващия път да отвори вратата. Благодаря, че дойде да ме уведомиш.
— За теб съм готов на всичко, лейтенант. — Той стана. — Ще ме държиш ли в течение?
— Гледай телевизия и ще научиш всичко.
— Голяма хитруша си… Имате ли нещо против да ме изпратите, госпожице? — Младият мъж ослепително се усмихна на Пийбоди. — Чувствам се като замаян.
— С удоволствие. Разрешавате ли, лейтенант?
— Върви, върви… — разсеяно промърмори Ив, която вече четеше доклада на доктор Майра. Онова, което психиатърката беше написала, толкова я обезсърчи, че дори не забеляза дългото отсъствие на сътрудничката си, която се върна едва след двайсет минути.
— Докладът й напълно оправдава Хофман — отчаяно се обърна тя към Пийбоди и уморено потърка челото си. — Не мога да го обвиня в нищо. Според Майра той не притежава психиката на престъпник и изобщо не е склонен към насилие. Руди е лукав, интелигентен, страда от различни мании и е сексуално ограничен, но не е убиецът, когото търсим. По дяволите! Щом адвокатът му получи копие от заключението на психиатърката, онзи гадняр Руди ще ми се изплъзне.
— Все още ли мислиш, че той е престъпникът?
— Вече не знам какво да мисля. — Тя реши да не се поддава на отчаянието си. — Ще започнем от самото начало. Отново ще разпитаме всички…
Разбира се и този път Ив закъсня да се прибере у дома. Наближаваше девет, когато на бегом се изкачи по стълбите, водещи към спалнята на другия етаж. Както обикновено Съмърсет бе успял да я вбеси. Беше я посрещнал с надменен поглед и с думите, че й остават само петнайсет минути да се приведе в приличен вид.
Настроението й не се подобри, когато нахлу в спалнята и завари Рурк да се облича.
— Ще успея — измърмори и се втурна в банята.
— Говориш така, сякаш не сме поканили гости, а ти предстои да се явиш на някакво състезание — промълви Рурк, който я беше последвал. Доставяше му удоволствие да я наблюдава, докато се събличаше. — Не бързай.
— Не искам да закъснявам и да давам повод на онзи тъпак да злослови по мой адрес. — Тя застана под душа и нареди водата да се загрее до четирийсет градуса.
— Не си длъжна да се съобразяваш с мнението на Съмърсет. — Рурк се облегна на стената и загледа съпругата си. Помисли си, че дори като взима душ тя действа бързо и ефикасно и не губи време. — Освен това на подобни тържества гостите винаги закъсняват.
— И моята работа изостава. — Ив изля шампоан върху косата си и гневно възкликна, когато гъстата течност попадна в окото й. — Обвиненията срещу главния заподозрян отпаднаха, трябва да започна от самото начало. — Излезе изпод душа, пристъпи към кабинката за изсушаване, сетне спря. — По дяволите, какво каза Трина? Дали трябваше да нанасям онази гадост върху мокра или върху суха коса?
Рурк се досети каква е „гадостта“, за която съпругата му говори. Взе от полицата някаква тубичка и изстиска част от съдържанието й върху дланта си.
— Позволи на мен…
Искаше й се да замърка като котка под галещите му пръсти, но присви очи и възкликна:
— Не ме закачай, приятелче. Нямам време за теб.
— За какво намекваш, скъпа? — Той взе шишенце, съдържащо лосион за тяло. — Само ти помагам да се приготвиш. — Започна да втрива гъстата течност, прокарвайки длани по раменете й, по гърдите й. — Изглеждаш ми доста притеснена.
— Престани… — Тя затвори очи и въздъхна, когато усети ръцете му върху задните си части. — Струва ми се, че пропусна нещо.
— Ах, колко съм небрежен. — Рурк наведе глава и игриво захапа шията й. — Искаш ли наистина да закъснееш за празненството?
— Да, но няма да се поддам на изкушението. — Изтръгна се от ръцете му и влезе в кабинката, като му подхвърли: — Все пак не забравяй докъде си стигнал.
— Жалко, че не се прибра двайсет минути по-рано. — Рурк реши, че страстта му няма да се охлади като наблюдава съпругата си, затова се върна в спалнята.
— Само да се гримирам и съм готова. — Ив се втурна към огледалото, без да си направи труда да облече халата си. — С какво ли трябва да се издокарам за такъв прием?
— Купил съм ти рокля.
Тя преустанови неуспешните си опити да намаже миглите си с туш и се намръщи.
— От къде на къде? Няма аз избирам костюмите ти?
— Скъпа, престани. Тази мисъл ме ужасява.
Ив се засмя.
— Признавам, че примерът беше неподходящ, но не ми хрумна друг. — Тя разреши с пръсти късата си коса, влезе в спалнята и завари Рурк да оглежда някаква творение на Леонардо, което с по-голямо въображение би могло да мине за рокля. — Няма да ме накараш да облека това, нали?
— Мейвис донесе роклята още снощи. Създадена е от Леонардо специално за теб.
Ив подозрително огледа двете парчета сребрист плат, които се съединяваха с тънки, блестящи лентички. Подобни лентички служеха за презрамки, а задното парче плат беше много по-дълго от другото.
— Защо да не посрещна гостите гола — резултатът ще бъде горе-долу еднакъв.
— Облечи роклята. Искам да видя как ти стои.
— Какво да облека под нея?
— Нищо, скъпа моя — засмя се той.
