няколко чаши шампанско. Забавлявай се и не се тревожи — до утре светът няма да изчезне.
— Трябва да попреча на убиеца да вземе нова жертва.
— Сигурна съм, че ще успееш. Но тази нощ е твоя — наслаждавай се на живота заедно с Рурк.
Седемнайсета глава
Ив изпълни предписанието на доктор Майра. Докато танцуваше в прегръдките на Рурк под звуците на романтичната музика, тя си помисли, че съветът на психиатърката не е бил лош. Усети, че главата й е замаяна от изпитото шампанско и от бляскавите светлини.
— Мисля, че ще се примиря — промълви тя.
— Моля?
Ив се усмихна, когато Рурк я целуна зад ухото, сетне се отдръпна и го погледна в очите.
— Мисля, че ще се примиря с разкоша и вниманието, с които ме обграждаш.
— Радвам се да го чуя. — Той прокара ръка по гърба й.
— Толкова си богат, имаш всичко.
— Така е — съгласи се Рурк, а мислено добави: „Имам и съпруга, която след малко ще бъде мъртво пияна.“
— Понякога това ме плаши, но не и сега. Сега ми е много хубаво. — Тя въздъхна и притисна страната си до неговата. — Каква е тази музика?
— Харесва ли ти?
— Много е… секси.
— Създадена е през четиридесетте години на миналия век. Това е холограма на така наречения биг бенд на Томи Дорси, а мелодията се нарича „Лунна серенада“.
— Струва ми се, че е било преди милиони години.
— Понякога и аз имам същото чувство.
— За каквото и да те попитам, винаги имаш отговор. Откъде знаеш всичко това?
— Може би е трябвало да живея в друго време — уклончиво отговори той.
Ив въздъхна и се притисна към него.
— Не, скъпи, точно в този век трябва да живееш. — Вдигна глава, огледа се и продължи: — Всички изглеждат толкова щастливи, Фийни танцува с половинката си. Мейвис седи на скута на Леонардо и двамата разговарят с доктор Майра и симпатичния й съпруг. Макнаб се опитва да сваля всички присъстващи жени, гледа на кръв Пийбоди и се налива с уиски.
Рурк също се огледа и развеселено се усмихна.
— Трина е успяла да го впримчи. Господи, жив ще го изяде!
— Колегата Макнаб няма да й се остави. — Ив отново се притисна към него. — Прекрасно празненство, Рурк. — Оркестърът засвири бърза мелодия и тя зяпна от изумление.
— Погледни… погледни как подскача Дики!
Рурк се усмихна, хвана я през кръста и я обърна така, че да застане до него.
— Мисля, че танцува рокендрол.
Ив смаяно наблюдаваше шефа на лабораторията, който вихрено танцуваше с Надин.
— Да му се не види! Никога не съм го забелязвала да бъде толкова енергичен на работното си място. Брей! — Очите й се разшириха, когато Дики промуши репортерката между краката си. Надин гръмко се засмя, а хората, които ги наблюдаваха, възторжено заръкопляскаха.
Ив откри, че също се усмихва. Облегна се на рамото на Рурк и промълви:
— Изглежда, че добре се забавляват.
— Искаш ли да опиташ?
— О, не. — Тя се засмя и запотропва с крак в такт с ритмичната музика. — Стига ми само да ги гледам.
— Просто да не повярваш! — провикна се Мейвис, която се приближи, следвана от Леонардо. — Кой би помислил, че Надин е толкова печена? Жесток купон, Рурк. Направо е върхът.
— Благодаря. Изглеждаш много елегантна.
— Нали? Леонардо казва, че е създал тази рокля за специални събития като това. — Певицата се засмя и се завъртя като балерина. Разноцветните ивици плат, от които се състоеше дрехата, се разтвориха и отдолу проблесна напудреното й с бронз тяло. Косата й също беше боядисана в бронзово и беше вдигната така, че дългите кичури се спускаха като фонтан. — Каза още, че тоалетът на Ив трябва да бъде по- шик.
— Двете с Ив сте най-прекрасните манекенки за моите модели — засмя се дизайнерът. — Честита Коледа, Далас. — Наведе се и я целуна по страната. — С Мейвис сме подготвили малък подарък за теб и Рурк. — Подаде й някакъв пакет и добави: — Това ще бъде първият коледен празник, който ще прекарам заедно с нея и то благодарение на вас двамата. — В златистите му очи проблясваха сълзи.
Ив се почувства неловко и за да прикрие смущението си, се залови да разопакова пакета.
Вътре имаше кутийка от лакирано дърво, украсена с изящна дърворезба; пиринчените панти блестяха под светлината на кристалните полилеи.
— Прекрасна е! — възкликна тя.
— Отвори я — настоя Мейвис, която едва се сдържаше да не заподскача като дете. — Кажи им какво символизира, Леонардо.
— Дървото е символ на приятелството, металът на любовта. — Изчака, докато Ив отвори кутията. Вътрешността й, облицована с коприна, беше разделена на две. — Едното отделение е за спомените ви, другото — за пожеланията ви.
— Страхотно го е измислил, а? — Мейвис стисна огромната длан на Леонардо.
— Да — едва успя да промълви Ив, която се задавяше от вълнение.
Рурк й се притече на помощ. Подаде ръка на дизайнера и заяви:
— Подаръкът е великолепен и много оригинален. Благодаря ти. — Целуна Мейвис и добави: — Благодаря и на двама ви.
— Сега двамата ще можете да си пожелаете нещо на Бъдни вечер. — Мейвис сърдечно прегърна приятелката си, сетне се обърна към Леонардо: — Хайде да танцуваме.
— Има опасност да се разплача — прошепна Ив.
— Коледните празници предизвикват подобни емоции у всички нас. — Рурк повдигна брадичката й и се усмихна като видя насълзените й очи. — Обичам да те гледам, когато си разнежена.
Тя спонтанно го прегърна и го целуна по устните. Странно, но този път целувката не я възбуди, а й подейства успокояващо.
Отдръпна се, нежно се усмихна и промълви:
— Това е първият спомен, който ще съхраним в нашата кутийка.
— Лейтенант, може ли за момент?
Ив стреснато се извърна и се озова лице срещу лице с Уитни. Изчерви се като рак при мисълта, че командирът я е видял как се целува с Рурк.
— На вашите заповеди, сър.
— Извинете, че идвам в такъв неподходящ момент. — Той смутено се усмихна на Рурк. — Току-що ми съобщиха, че Пайпър Хофман е била нападната.
Ив мигом забрави всичко друго.
— Знаете ли къде се намира?
— Закарали са я с линейка в болницата „Хейс мемориъл“. Нямам информация за състоянието й. Събери хората си, които са тук, за да ви съобщя онова, което знам.
— Да отидем в кабинета ми.
Докато отиваха към асансьора, Уитни се обърна към нея:
— Далас, този път трябва да заловим убиеца.
Ив и Фийни вървяха по дългия болничен коридор. Ирландецът промърмори:
— Ама и моят късмет си го бива. Точно когато жена ми се беше разнежила и бях сигурен, че тази вечер
