Майка му оставяше на него да взема решения какво, как и кога да прави. Знаеше, че е забележителна проява на доверие от нейна страна да се оттегли и да му позволи да ръководи тази дейност.
Не само го бе научила на най-основните неща, а бе възпитала у него любов към всичко, което отглежда.
Като малък прекарваше безброй часове заедно с нея в градините и оранжериите. Тя учеше и братята му, но техните интереси се отклониха в други посоки, а неговите останаха съсредоточени в Харпър Хаус, градините и работата в тях.
Годините в колежа само затвърдиха убедеността, че бъдещето му е тук.
Чувството за отговорност към градините, къщата, работата и жената, научила го на всичко, стоеше на първо място.
Смяташе се за късметлия, че любовта и дългът са така тясно свързани за него.
За растенията звучеше Чайковски. А за себе си бе избрал рок. Нагледа саксиите си и сложи отметки в множеството си бележници.
Изпитваше особено задоволство от далиите, които бе създал през миналата пролет по молба на Лоугън. След две седмици щеше да подхрани презимувалите грудки и да се сдобие с достатъчно издънки. Градинарският център щеше да предложи в изобилие от сорта „Сънят на Стела“ — яркосинята далия, измислена от него.
„Интересно развитие на събитията“, помисли си той. Безупречно организираната Стела се бе влюбила в Лоугън, които пък бе разкрил сантименталната си страна с идеята за тази далия, видение от неин сън. „Сън, внушен от Печалната невеста“, напомни си Харпър. Странно как всичко се въртеше около къщата и онова, което витаеше в нея.
„Сънят на Стела“ нямаше да съществува, ако не съществуваше Печалната невеста, а тя нямаше да присъства в живота им, ако не бе Харпър Хаус. А всичко се случваше благодарение решимостта на майка му да запази къщата и да развива собствен бизнес.
Стоеше с лице към вратата и я видя да се отваря. Загледа се в Хейли, която влезе и тръгна към него.
И тя нямаше да е тук, ако не беше майка му. През миналата зима на вратата на Харпър Хаус нямаше да почука красива бременна жена, търсеща жилище и работа.
Когато му се усмихна, сърцето му замря за миг, а после пулсът му отново стана нормален. Тя посочи слепоочията си и той свали слушалките.
— Извинявай, че те прекъсвам. Роз каза, че имаш няколко достатъчно пораснали стайни растения, които мога да изложа. Стела е решила да организира зимна разпродажба.
— Да. Да ги донеса ли?
— Ще ги взема сама. Имам количка с касетки пред вратата.
— Почакай първо да ги отметна в каталога. — Харпър тръгна към компютъра си. — Искаш ли кока- кола?
— С удоволствие бих пийнала, но все още внимавам с кофеина.
— А, вярно. — Тя кърмеше Лили и мисълта за това го накара да почувства странна топлина. — Имам и минерална вода в хладилната чанта.
— Благодаря. Ще ми покажеш ли как се слага присадка, когато имаш време? Стела каза, че главно ти се занимаваш с това, поне с ашладисването на дръвчета през този сезон. Много бих искала сама да създам нещо, а после да се грижа за него.
— Разбира се, щом толкова искаш. — Подаде й бутилка вода. — Може да пробваш с върба. Това беше първото растение, с което мама ме учеше как се прави, и е най-подходящо да се упражняваш.
— Чудесно. Мисля си, че когато намеря самостоятелно жилище за себе си и Лили, няма да е зле да засадя нещо, създадено от самата мен.
Той седна и се опита да се съсредоточи върху компютърната програма. Нежното ухание на Хейли съвършено се съчетаваше с мириса на влажна почва и растения.
— В къщата има достатъчно място за вас.
— Предостатъчно — засмя се тя и надникна над рамото му. — Живея там от цяла година и все още не мога да свикна с толкова пространство. Наистина ми харесва и е чудесно, че Лили расте, заобиколена от много хора. А майка ти е изключителна жена. Най-страхотният човек, когото познавам. Но рано или късно с Лили ще трябва да потърсим нещо свое.
— Мама се радва, че живеете при нея, иначе досега да ви е изритала.
— Не се и съмнявам. Знае как да организира нещата, нали? Урежда ги така, както й харесва. Не искам да кажа, че в това има нещо лошо. Просто е силна, умна и явно не се бои от нищо.
— На теб също не ти липсва смелост и ум.
— Смелост — може би, но напоследък осъзнавам, че ако имах представа какво ме очаква, не бих се решила на много стъпки. — Нехайно взе ивица лико и я усука около пръста си. — Като се обърна назад, не мога да повярвам, че съм поела към неизвестното, бременна в шестия месец. Сега, когато имам Лили, разбирам… всичко. Ще бъда задължена на Роз до края на живота си.
— Тя не би искала това.
— Няма избор. Моето бебе има хубав дом, в който е обградено с обич. Аз имам работа, която с всеки ден ми харесва все повече. Имаме приятели и семейство. Щяхме да се справим и сами, бях готова да се погрижа. Но нямаше да се намираме тук, ако не беше Роз.
— Странно, преди малко си помислих как почти всичко — къщата, фирмата и дори любовта на Лоугън и Стела — щеше да е невъзможно без майка ми. Навярно дори присъствието на Печалната невеста.
— Защо?
— Ако мама бе продала къщата… със сигурност е имало моменти, когато щеше да е по-лесно да я продаде, тогава може би Невестата вече нямаше да витае из нея. Може би трябва да я обитава поне един наследник на рода Харпър. Не зная. — Той повдигна рамене и стана да избере растения. — Просто се замислих.
— Навярно си прав. И ти няма да я продадеш, когато всичко зависи от теб, нали?
— Разбира се. Всеки път, когато ми хрумне, че е време да се изнеса от къщата за гости и да намеря свое жилище, накрая решавам, че не мога да го направя. Първо, защото искам да живея тук. Второ, защото колкото и умна и силна да е майка ми, ми се струва, че е по-добре да съм наблизо. Мисля, че ще се чувства тъжна и самотна, ако вие с Лили се преместите някъде другаде, особено когато Стела и момчетата се нанесат при Лоугън след няколко месеца.
— Сигурно. Все още не кроя подобни планове, но ако връзката й с Мич продължи, няма да й липсва компания.
— Какво? — Харпър застина, с малък фикус в ръце. — За каква връзка говориш? Тя няма връзка с него.
— Когато двама души излязат заедно няколко пъти — на баскетболни мачове, вечери и какво ли не, и или тя готви, или той черпи, бих нарекла това връзка.
— Работят по проект. Срещат се, за да се… съвещават.
На лицето й се появи хитрата женска усмивка, която той вече познаваше. Гледаше го с пренебрежение, сякаш го смяташе за нещастник, който нищо не схваща.
— Обикновено деловите срещи не завършват с дълга, страстна целувка… поне аз не съм имала този късмет от доста време насам.
— Целувка? Какво…
— Не съм ги шпионирала — припряно заговори Хейли. — Просто една вечер, докато приспивах Лили, случайно погледнах през прозореца и го видях да я изпраща. Е, донякъде проявих любопитство, защото чух колата и тогава надникнах. Ако целувката, на която станах свидетел, означава нещо, то двамата ходят сериозно.
Харпър стовари саксията на масата.
— Господи!
Хейли примигна.
— Харпър, не можеш да имаш нещо против майка ти да се среща с мъж. Би било глупаво.
— Последния път, когато имаше подобна връзка, накрая се оказа омъжена за кучи син.
