толкова добре разбира хората, може толкова да ги мрази.
— Аз не ги мразя. — Той сипа яйцата в друга чиния. — Просто не искам да съм около тях. — Без да се придържа към етикета, седна и започна да пълни чинията си. Грант ядеше, а тя се преструваше, че яде. — Как са твоите съквартиранти?
— Постигнали са мирно съвместно съществуване — съобщи Шелби и отхапа парченце бекон. — Кайл ще се грижи за тях, докато съм тук.
Грант я погледна над ръба на чашата си.
— Колко ще останеш?
Този път тя наистина се засмя.
— Винаги си бил много любезен. Не повече от седмица. Не, моля те. — Вдигна ръка. — Не ме убеждавай да остана повече, просто не мога. — Знаеше, че той ще се мръщи, ще ругае и ще отвори дома си за нея за толкова време, колкото й бе необходимо.
Грант довърши последното си яйце.
— Добре, докато си тук, можеш да отидеш до града за продукти.
— Винаги се радвам, когато мога да услужа — измърмори Шелби. — Как успяваш да се снабдяваш с всички по-важни вестници, които се издават в страната?
— Плащам си — отвърна той простичко. — Мислят ме за странен.
— Наистина си странен.
— Точно така. А сега… — Избута чинията си настрани и се облегна на лакти. — Защо си тук?
— Просто исках да се измъкна за няколко дни — започна тя, ала брат й я прекъсна. Вместо да му отговори също така грубо или да се измъкне с шега, Шелби сведе очи към чинията си. — Трябваше да се измъкна — прошепна тя. — Грант, в живота ми е пълна каша.
— С кой не е така? — отвърна той, но протегна ръка и вдигна брадичката й. — Недей, Шелби — измърмори, като видя, че очите й се замъгляват. — Поеми дълбоко въздух и ми разкажи.
Тя пое дълбоко въздух, макар и треперливо, и се опита да овладее сълзите си.
— Влюбена съм, а не бива да бъда и той иска да се оженим, а аз не мога.
— Е, това обобщава нещата. Алън Макгрегър. — Шелби му хвърли един бърз поглед и той поклати глава: — Не, никой не ми е казвал. През последния месец вестниците пет-шест пъти писаха за вас. Добре, той е един от малкото хора, за които честно мога да кажа, че уважавам.
— Той е добър човек — заяви Шелби и премигна да спре сълзите. — Може би дори е велик.
— Тогава какъв е проблемът?
— Не искам да обичам велик човек! — възкликна тя разгорещено. — Не мога да се оженя за велик човек.
Грант стана да вземе кафеварката, напълни отново двете чаши, после седна и избута сметаната към нея.
— Защо?
— Не мога отново да мина през всичко това, Грант.
— През кое?
Погледът й стана остър, сълзите пресъхнаха.
— Да те вземат дяволите, не ме измъчвай така.
Той спокойно отпи от кафето си, доволен, че Шелби се нахвърли върху него, вместо да плаче.
— Чувал съм слухове, че сенаторът може рано или късно да се насочи към върха. Може би по-рано, отколкото се очаква.
— Както обикновено, чуваш правилно.
Грант отпи бавно от кафето си, черно и силно.
— Не си ли мечтаеш да си купуваш роклите от известни модни къщи?
— Чувството ти за хумор винаги е било странно.
— Благодаря.
Тя ядосано избута настрани чинията си.
— Не искам да обичам сенатор.
— А сенатор ли обичаш? — възрази той. — Или обичаш човека?
— Това е едно и също!
— Не, не е. — Грант остави кафето и си взе парче бекон от недокоснатата й чиния. — Знаеш го по- добре от мнозина други.
— Не мога да рискувам! — извика Шелби с внезапна страст. — Той ще спечели, Грант, ако живее достатъчно дълго. Не мога да се справя с това… С възможностите…
— Ти и твоите възможности! — избухна и той. Споменът болеше, ала Грант се отърси от него. — Добре, нека вземем някои от тези възможности. Първо, обичаш ли го?
— Да, да, обичам го. По дяволите, току-що ти казах, че го обичам.
— Какво значи той за теб?
Тя прекара пръсти през косата си.
— Всичко.
— Тогава, ако той се кандидатира и нещо се случи с него… — Замълча, защото цветът се оттече от лицето й. — Ще те боли ли по-малко, ако нямаш халка на пръста си?
— Не. — Шелби притисна длани към устата си. — Недей, Грант.
-Трябва да се примириш с това — отсече той сурово. — И двамата трябва да свикнем с това, да го носим със себе си. И аз бях там, и аз не съм забравил. Ще се заключиш ли извън живота заради нещо, което се е случило преди петнадесет години?
— Ти не си ли го направил?
Добро попадение, помисли Грант. Но не си призна.
— Сега не говорим за мен. Да вземем друга от твоите възможности. Представи си, че той те обича достатъчно, за да се откаже заради теб.
— Ще се ненавиждам.
— Точно така. А сега последната. Представи си… — За пръв път я хвана за ръката. — Представи си, че той се кандидатира, печели и доживява до дълбока старост, пише си мемоарите, пътува като пратеник на добра воля или играе вист на слънце на верандата. Ще се побъркаш от яд, че е преживял петдесет години без теб.
Тя издиша.
— Да, но…
— Вече минахме през всички „но“ — прекъсна я Грант. — Разбира се, между тези възможности сигурно има няколко милиона други. Може да го блъсне кола, докато пресича улицата, както и теб може да те блъсне. Може да загуби изборите и да стане мисионер или водещ на новините в шест часа.
— Добре… — Шелби отпусна чело върху сплетените им пръсти. — Никой не може по-добре от теб да ми покаже каква глупачка съм.
— Това е един от по-дребните ми таланти. Слушай, излез на плажа, прочисти си главата. Когато се върнеш, хапни нещо, после легни и спи дванадесет часа, защото на нищо не приличаш. А след това… — Той изчака, докато тя вдигна глава и го погледна с усмивка. — След това си иди у дома. Аз си имам работа.
— Обичам те, животно такова.
— Да-а… — Възнагради я с една от своите бързи усмивки. — Аз също.
Къщата му бе прекалено празна и прекалено тиха, ала нямаше нито едно място, където Алън искаше да отиде. Бе се насилил да даде на Шелби един цял ден, после почти се бе побъркал, когато в петък разбра, че никъде не може да я намери. Двадесет и четири часа по-късно все още се мъчеше да убеди себе си.
Тя имаше право да отиде където и когато поиска. Той нямаше причини да очаква, че Шелби ще му се обади или ще му обясни. Ако бе решила да замине някъде за няколко дни, Алън нямаше никакво право да е сърдит, и определено нямаше причини да се тревожи.
Стана от бюрото и закрачи из кабинета си. Къде, по дяволите, беше? Колко време щеше да я няма? Защо поне не му бе казала?
Объркано пъхна ръце в джобовете си. Винаги бе успявал да намери изход от всеки проблем. Ако не се
