Без да откъсва очи от нейните, пристъпи към нея.
Глава 12
Колкото и странна да е обстановката, помисли си Брена, с нея беше Шон — мъж, когото познаваше и на когото бе държала цял живот. И колкото и нелепо да звучеше — продължаваше да го желае.
Изнервеността й беше така не на място, както музиката за арфа и запалените свещи.
Затова, когато той положи ръце върху раменете й и плавно ги спусна, за да улови нейните, тя вирна глава.
— Ако се разсмея — обяви тя, — не го приемай за нещо лично. Просто цялата тази история ми се струва страшно смешна.
— Добре.
Стоеше и я наблюдаваше, сякаш изчакваше. Тя не се стърпя — надигна се на пръсти и докосна с устни неговите. Не възнамеряваше да бърза, вече бе стигнала до заключението, че той и без това няма да й позволи. Но след първото докосване желанието я прониза като ток, искаше го изцяло. И то веднага. Ръцете й се стегнаха в неговите, докато хапеше долната му устна.
— Страшно силно те желая. Въобще не съм в състояние да се спра.
— Кой иска подобно нещо от теб? — Той не бързаше. Определено не. А бе така изкусително да се поддаде на нейното темпо. Фантастичното й дребно тяло вече вибрираше до неговото, устните й бяха трескави. Помисли си обаче колко по-хубаво би било да й позволи да го влуди още малко.
— Ела нагоре. — Пусна ръцете й, за да я хване за бедрата и да я повдигне, та краката й да се обвият около кръста му; веднъж вече го беше направила. — И пак ме целуни. Харесва ми.
Тя наистина се засмя и нервността, която я притесняваше, изчезна.
— Така ли? Доколкото си спомням, първия път, когато го направих… — приближи устни съвсем близо до неговите, после се отдръпна. Един път, два. — Изглеждаше сякаш съм те халосала с чук по главата.
— Защото не го очаквах. А и съвсем размъти мозъка ми тогава — стисна я съвсем интимно, но дружелюбно. — Втори път обаче няма да успееш.
— Готов ли си да се обзаложиш? — Очите й блестяха предизвикателно. Развеселена, зарови ръце в косата му.
— Ще загубиш.
Здравата се постара, трябваше да й се признае. Направо усещаше как всичко в него се преобръща, докато устните й нападаха неговите. Има моменти, когато съвсем не бе унизително да се предадеш. По езика й все още се усещаше вкусът на виното — топъл и богат на аромати. Премесен с нейния вкус, той се просмука в него и се получи прекрасна, опияняваща комбинация.
Звуци на арфа и запалени свещи, жена с гореща кръв… Остави страстта и романтиката да проникнат в него. Изкусително, възбуждащо. Удоволствието се превърна в наслада.
Усети пръстите му да се впиват в бедрата й, чу как дишането му се учестява като на човек, изкачващ на бегом хълм. Той я понесе към леглото, през тялото й премина радостна тръпка.
Сега вече щеше да го има. Точно както искаше — бързо, страстно и щеше да се приключи. И тогава този отвратителен натиск в гърдите й, в стомаха, в главата ще намери освобождение. Усети, че тържествува, когато я положи върху леглото, после я притисна с тежестта си към дюшека.
— Трябва да призная, че този път ти водиш — очите й блеснаха, когато той вдигна ръцете й над главата и ги затисна с длан. — Но сега е мой ред. Доколкото си спомням, първия път, когато те целунах, очите ти се замъглиха и не виждаше нищо. — Прокара устни нежно по брадичката й. — И ти потрепери.
Тя нарочно се изви нагоре, притисна се към него.
— Няма да успееш да го направиш втори път, обзалагам се.
Мъж, възбуден до такава степен, така готов, нямаше да се бави. Беше напълно убедена. И се подготви да го приеме. Потрепери, когато устните му се плъзнаха леко и изкусително по нейните. Ръцете й застинаха; в главата й нямаше нито една мисъл. Натискът, стигнал до критичната си точка, се превърна в зашеметяващо сладка болка.
Първите лъчи на изгряващата луна се прокраднаха в стаята и сребристата им светлина се открои на фона на златистите пламъчетата на свещите.
Обхвана гърдите й и проследи очертанията им с пръсти през работната й риза; чак тогава се насочи към копчетата. Отдолу носеше бяла тениска. Шон разтвори ризата и остана очарован от сексапилната гледка на малките й гърди под простичката памучна материя.
— Винаги съм харесвала ръцете ти — бе затворила очи, за да се наслади по-пълно на милувките му. — А сега ми харесват още повече. — Но когато той отново се наведе и докосна гърдите й с устни през памучната материя, очите й се отвориха широко. — О, милостиви Боже!
Щеше да се разсмее, ако бе успял да си поеме въздух. Ала гърдите му бяха стегнати, а главата му започваше да се върти. Как бе могъл да не забележи досега? Този вкус, тези форми? И колко още неща бе пропуснал?
Тя се мъчеше да свали пуловера му, докато той придърпваше дрехата й нагоре. Едва поемайки си дъх, се вторачиха един в друг. Тя кимна и той направи същото.
— Прекалено късно е — успя единствено да промърмори Шон, преди да издърпа тениската през главата й.
— И слава на Бога за това.
Вкопчиха се един в друг.
Сега ръцете му май се движеха малко по-бързо. И от време на време ставаха грубички. Устните му вече бяха по-горещи и по-нетърпеливи. Но не му пречеше да е изчерпателен. Желаеше всяко кътче от нея и щеше да запомни — завинаги — вкуса на плътта й: онова нежно място под гърдите, линията на ханша й, преливаща в бедрата, усещането, че гали коприна, когато плъзгаше пръсти по кожата й.
Стегнатите й мускули се оказаха невероятно възбуждащи. Още по-еротично му въздействаше превръщането на силата им в слабост — усещаше как тя потреперва, когато откриеше някое ново местенце, което й харесваше да докосва.
Сега звучаха флейти, сякаш феи свиреха на тях, а отдалеч долиташе свирня на гайди. Лунната светлина стана по-силна и във въздуха, изпълнен с аромат на восък и торф, витаеше перлен блясък.
Зарови лице в шията му, опита да си поеме въздух.
— Шон, за Бога, сега.
— Не още, не още, не още.
Повтаряше го като припев. Искаше нейните дребни силни ръце да не спират да обхождат тялото му. Искаше да открива все повече и повече от нея за себе си. Сега, когато бе разголил прекрасните й крака, не заслужаваха ли вниманието му? И какво прелестно място за съсредоточаване представляваше рамото й!
— Уж си дребничка, а има толкова много от теб.
Тя отчаяно впи зъби в плътта му.
— Ще умра след минута.
— Чакай, чакай.
Устните му отново докоснаха нейните, а ръката му се плъзна между бедрата й и я разпали докрай.
Тялото й — същински потоп, бърз и пълноводен — обгърна неговото. Той пое вика й на наслада, а кръвта му кипеше за още подобни усещания.
В следващия миг тя стана податлива, мека като восъка, които се събираше в основите на свещите, и той бе свободен да изследва устата и, шията, гърдите.
— Чакай да ти се насладя малко.
Пласт по пласт, напрежението започна отново да се трупа. Тя усети как за втори път достига до ръба. Как успява той да го понесе, зачуди се. Плътта му е потна като нейната, сърцето му бие не по-малко учестено, тялото му е напрегнато и съвсем готово.
Отново се издигна към него и отново обви кръста му с крака. Очите им се срещнаха.
— Сега — промълви той, прониквайки в нея безпрепятствено, сякаш го бяха правили хиляди пъти преди.
