Сълзите на луната

Никога не бе виждала толкова ледена ярост, така контролирана. Нямаше начин да не я забележи по вкамененото му лице или в изпепеляващия му поглед. Караше я да се чувства като буболечка, която дори не заслужава да бъде размазана.

— За Бога, Шон. Би трябвало да танцуваш от радост, вместо да ми се сърдиш. Онзи мъж е готов да купи песента. Смята, че би трябвало да бъде записана.

— И онова, което той мисли, е по-важно от това, което аз правя, така ли?

— О, само извърташ нещата. Появява се възможност, а ти проявяваш упорство да не се възползваш.

— Значи така стоят нещата помежду ни? Ти взимаш решенията, ти обмисляш всичко, а аз просто те следвам и съм ти благодарен, че се грижиш за мен, защото съм малоумник, неспособен да се справи сам.

— Защо се държиш, сякаш това е всичко на света? — Прокара трепереща ръка през косата си. — Нали ти уреди този човек да погледне чертежите ми?

Изведнъж й хрумна, че съвсем бе забравила думите на Магий за нейната работа, защото се развълнува прекалено от предложението му за Шон.

— Така е — парира я Шон. — Но не виждаш ли разликата, Брена? Взех разрешение от теб, за да покажа чертежите ти, не го направих зад гърба ти, нито прибягнах до разни номера.

— Не съм ти скроила номер. И изобщо не съм искала да изглежда така. — Вече разбираше къде е сбъркала и стомахът й още повече се сви. — Никога не си проявявал желание да предприемеш нещо за музиката си. Все повтаряше „не съм готов, не съм готов.“

— Именно, не се чувствах готов.

— Е, аз пък твърдя, че си готов. — Не спираше да говори от страх: — Същото мисли и този човек, а до известна степен той е специалист. По дяволите, подари ми песента, а аз направих с нея каквото искам. Очаквах да се зарадваш, но виждам, че е грешка и няма да я допусна отново.

Изгледа я строго и изпита злорадство, виждайки я как започва да трепери.

— И аз няма да позволя да я допуснеш.

Без нито дума повече той се извърна и излезе от къщурката.

— Кучи син! — Ритна вратата след него. — Късоглед, неблагодарен, прост негодник. Това ли ти е признателността, задето се опитах да направя нещо за теб? Ако си въобразяваш, че ще хукна подире ти, има доста да чакаш.

Грабна чашата и я пресуши. Мехурчетата раздразниха гърлото й, а очите й се насълзиха.

Колко време и труд посвети, а той се държи сякаш тя е лукава измамница или тиранин. Е, няма да заплаче нито заради случилото се, нито заради него.

Постави ръце върху плота, наведе се напред и започна да диша бавно — така отстраняваше част от ужасния натиск, смазващ гърдите й.

„Господи, какво направих?“ Наистина не проумяваше къде толкова е сбъркала. В метода — да, определено. Но в резултата? Как е възможно нещо, което смяташе, че ще му донесе радост, така да се изплъзне от контрол и да нарани и двамата?

Обърна се и направи крачка, за да седне, докато се поуспокои, и тогава видя лейди Гуен.

— Голяма помощ ми оказа, няма що. Песните му, твърдеше ти, са в неговото сърце и аз трябвало да се вслушам. Не постъпих ли точно така?

— Ни най-малко — бе отговорът, а после Брена се оказа сама.

Знаеше, че като върви енергично, гневът му ще премине. И преди го бе правил. Цепеше през полето, воден от лунната светлина. Нямаше защо да мисли в момента. Важното бе да се движи.

Изкачи скалите и остави вятърът и водата да избистрят главата му. Ала гневът не изчезваше. Беше дал сърцето си на жена, която няма особено високо мнение за него.

Изпратила музиката му! И то на непознат. На някакъв, който никой от тях нито беше виждал, нито беше преценил. И не му бе споменала думичка, просто ей така — последвала хрумването си и очаква той да приеме постъпката й безропотно.

Е, няма да стане.

Да не си въобразява, че не следи хода на мислите й? За колко точно слабоумен го смята? О, Шон е достатъчно приятен и умен по свой си начин, но никога няма да предприеме нещо, ако някой не го срита.

Значи този път това бе ритникът й. Щом той и без това прекарва половината си време в свирене, най- добре да видим как да извлечем нещо практично от тази работа.

Музиката е негова, а не нейна. Пък и тя дори не си даде труда да се престори, че я харесва или оценява.

И какво разбира този тип Магий?

„Келтик рекърдс“, нашепна тих гласец в съзнанието на Шон. Хайде, достатъчно е запознат с тези неща и знае какво и колко разбира Магий и такива като него. Защо да се преструва, че не е така?

— Нито така, нито иначе — промърмори Шон и ритна камък от скалата.

Не беше ли обмислял как, след като срещне този Магий, след като го поогледа и прецени какво представлява, евентуално би му показал някоя от своите мелодии?

Но мелодия, която той избере. Мелодия, която той определи за подходяща. Защото, за Бога, това е негово творение, негово и на никой друг.

А кога за последен път бе решил, че някоя от мелодиите му е завършена, готова и точно както трябва?

Почти никога, наложи се да признае и ритна още един камък в бездната.

Магий искал да купи песента.

— Да ме вземат дяволите.

Борейки се да раздели гнева от другите си чувства, Шон приседна на ръба.

Как да обясни на някого какво изпитва, когато записва извиращите от него ноти и думи? Фантастична, тиха радост го завладява. А другото — да предприеме нещо, както Брена се изрази, поражда усещането, че стои на ръба на ронлива скала. Не се чувства обаче готов да скочи.

А сега го бяха бутнали и това му беше определено неприятно. Независимо че резултатът бе добър, нищо не оправдаваше бутането. Тя никога няма да успее да го разбере.

Тогава къде са те двамата, ако не се разбират?

— Гордостта е нещо важно за мъжа — отбеляза Карик, седнал горе на камъните.

Шон му хвърли бегъл поглед.

— В момента съм доста разстроен, така че ме остави на мира, ако нямаш нищо против.

— Тя доста те нарани и не те виня за поведението ти. Редно е една жена да си знае мястото. В противен случай — ясно да й се покаже къде е то.

— Не става въпрос за място, арогантно магаре такова.

— Не си го изкарвай на мен, момче — посъветва го Карик весело. — Този път съм на твоя страна. Тя прекали — спор няма. Ха, какво си въобразява — да вземе нещо твое и да ти погоди такъв номер? Вярно, че й я подари. Но това е подробност.

— Ами, така е.

— И аз твърдя същото. И сякаш само по себе си не е достатъчно и какво предприема още? Наглася да получиш свободна вечер и…

— Тя ли го е нагласила? — Поради липсата на нещо по-задоволително, Шон ритна поредния камък. — Знаех, че не съм луд. По дяволите.

— Играе си с теб. — Карик замахна и хвърли малката звезда, прилепнала към пръстите му, над водата, където тя остави сребриста диря. — Сготви и подреди всичко — красиво. Много коварна жена. По-добре да си нямаш работа с нея. Защо не се насочиш към сестра й? Млада е, но е хрисима, не смяташ ли?

— О, млъкни!

Шон се надигна и навъсен тръгна да си върви — смехът на Карик го следваше по петите.

— Загубен си, млади Галахър. — Карик изпрати друга звезда в небето. — Не си даваш напълно сметка,