строежите и ремонтите из Олд Париш. А ако не сме ние, знаем кой го прави. Ще ви бъдем от значителна помощ при проекта ви. В Олд Париш няма да намерите по-добри от О’Тул. А и в цялото графство Уотърфорд. Възнамерявате да строите в Ардмор, господин Магий, а това е добър бизнес. Сигурно ще приемете да използвате местна работна ръка при възможност. С удоволствие ще ви изпратим препоръки.
— С удоволствие ще ги проуча. Бива ви да отстоявате своето, госпожице О’Тул.
— О, с дървото и тухлите ме бива повече, отколкото с думите, уверявам ви.
— Е, ще видим. Смятам скоро да отделя ден-два на Ардмор.
— Ако ни уведомите предварително, баща ми и аз с радост ще се срещнем с вас, когато ви е удобно.
— Ще поддържам връзка.
— Ами… Не искам да ви притеснявам, господин Магий, но се чудя дали ви се удаде възможност да погледнете музиката, която ви изпратих.
— Да. Не съм сигурен, че разбирам. Вие да не представлявате Шон Галахър?
— Не. Просто… Малко е объркано.
— Значи ли това, че той няма агент?
— Ами да. В момента. — Как, по дяволите, да се справи със ситуацията? — Може да се каже, че в конкретния случай действам от негово име на лично ниво.
— Аха…
Тя трепна — хрумна й, че краткото небрежно възклицание крие прекалено много познание и опит.
— Имате ли нещо против да ми кажете какво мислите за музиката му?
— Хареса ми достатъчно, за да я откупя, ако е готов да я продаде. Искам да преговарям и за други негови творби. Надявам се, има такива?
— О, да. Купища. — Забрави за пулсиращата си ръка и пусна леда в мивката. Макар краката й да танцуваха, се постара да запази делови, професионален тон. — Казвате, че ще купите тази песен. С каква цел?
— За да я запиша, евентуално.
— Но аз останах с впечатление, че вие сте строител.
— Едно от нещата, които съм построил, е звукозаписна компания. „Келтик рекърдс“. — Направи пауза, а когато заговори отново, гласът му звучеше весело. — Желаете ли да ви пратя препоръки, госпожице О’Тул?
— Може ли по-късно отново да поговорим за това? Добре е първо да го обсъдя с Шон.
— Разбира се. В нюйоркския ми офис знаят къде да ме открият.
— Благодаря за времето и вниманието ви, господин Магий. Надявам се скоро лично да се срещнем. Аз… — Не й идваха наум повече думи. — Благодаря ви.
Щом постави слушалката върху вилката, нададе радостен вик и се втурна към входната врата.
— Мамо, трябва да хвърча. Ще се върна, когато успея.
— Излизаш ли? — Моли изскочи от задната спалня и стигна до стълбищната площадка, колкото да види как пикапът на дъщеря й отпрашва по пътя. — Ох, това момиче. Ако не е едно, друго ще е. Бих искала да знам къде отива и дали покривът ми е оправен или не. Ще й дам да се разбере, ако още една нощ слушам как капе в поставените навсякъде кофи!
Още не завършила тирадата и видя колата на Шон да спира пред входа.
— Тук или някой излиза, или пристига — промърмори тя и тръгна да слиза по стълбите. — Главата ми се замайва.
Отвори вратата и го изчака да се приближи.
— Добро утро, Шон. Опасявам се, че току-що се разминахте с Брена. Изхвърча оттук, сякаш панталоните й горяха.
— Ами… — Прочисти гърло. — Всъщност не дойдох за Брена.
— Така ли? — Изгледа го изпитателно, но беше наясно колко е безсмислено да чака повече обяснения. От опит знаеше, че понякога отнема половин ден. — Е, само аз съм тук. Защо не влезеш да изпием по чаша чай?
— С огромно удоволствие. — Последва я до кухнята. — Но не искам да ти отнемам много време.
— Момко, влизаш и излизаш от тази къща откакто проходи. Досега никой не ти е посочвал вратата и не се каня да го направя и днес. — Захвана се да приготвя чая. — Брена следва ума и сърцето си. Знаеш го, нали?
— Определено. Но ми хрумна да намина да проверя… Да съм сигурен…
Съжали го.
— Да не се опасяваш, че вече не те обичам, хубаво мое момче? — Тревогата в очите му изчезна, когато тя се пресегна и разроши косите му, както правеше, когато бе малък. — Няма опасност това да се промени. Виж, ако се бе заловил с моята Кати, щеше да видиш тогава.
— Спрямо Мери Кейт — никога не съм възнамерявал да…
— Я окуражаваш, вероятно е думата, която търсиш. Днес езикът ти е вързан, момче, а това не е обичайно. Ето, остана една кифла с канела от закуска. Ще ти я стопля, а ти ще ми кажеш какъв е проблемът.
— Караш ме да чувствам липсата на мама, госпожо О’Тул.
— Ще се постарая да я заместя, както и тя би постъпила. — Засуети се около печката — знаеше, че това ще го отпусне. — Брена пак ли ти създава главоболия?
— Свикнал съм и не им обръщам особено внимание. Струва ми се дори, че й отвръщам със същото в не по-малка степен. Аз… Сигурно господин О’Тул ти е казал за нашия разговор преди две седмици.
Хвърли му изпепеляващ поглед.
— Ако имаш предвид деня, когато се прибра пиян — не, не ми е казал. Но се досетих, че ти си го напоил.
— И не ти е споменал нищо за разговора ни?
— Нито думичка.
— Ами… Беше ми ядосан и с пълно право, но му обясних как стоят нещата.
— А как стоят нещата, Шон?
Моли остави чайника и зачака.
— Обичам Брена, госпожо О’Тул, и искам да се оженя за нея.
За миг тя не помръдна, после допря буза до главата му.
— Разбира се, че я обичаш и, разбира се, че искаш да се ожениш за нея. Не ми обръщай внимание. Малко ще си поплача.
— Ще бъда добър с нея.
— О, въобще не се съмнявам. — Избърса очи и отиде да вземе стоплената кифла. — Ти си добър за нея, а и тя — за теб.
— Иска ми се така да извъртя нещата, че идеята да изглежда нейна. Знаеш я колко упорита може да бъде, науми ли си нещо.
— Не спира, докато не получи каквото иска. Винаги съм твърдяла, че си умно момче, Шон.
— Мнозина не биха се съгласили с теб — засмя се той. — Е, смятах, че ще мога да изчакам. Общо взето съм търпелив. Но се оказа, че за това не мога да чакам. Днес купих земя.
Тя не само се изненада, но остана видимо доволна.
— Господи, момче, действаш доста бързо, когато решиш.
— Нека тя си направи къщата по свой вкус. Не съм придирчив за такива неща.
Моли отвори уста, после я затвори. Мъжете — знаеше го отлично — винаги говорят така и си вярват. А после подлудяват жената, захващайки се с детайлите. Но ще остави Шон и Брена сами да направят откритието.
— Винаги е смятала сама да си постои къща — рече тя накрая.
— Знам и не виждам защо да не го направи. Има талант за такива неща и работата й харесва. Аз самият не изпитвам никаква потребност да хвана чук или трион. Но изкарвам добри пари, а ще печеля още повече, щом залата потръгне. Не се тревожете, че няма да има покрив над главата си.
— Шон, да не би да искаш разрешението ми да направиш предложение за женитба на Брена?
