Липсваше му умението ясно да види къщата в съзнанието си, да я начертае върху хартия или да набави материалите и инструментите, за да я превърне в реалност. В това отношение не беше като Брена. Ала понеже проявяваше голям интерес, успяваше поне най-бегло да си я представи.
Иска стая, където да свири; е, не само да свири, помисли си той, докато обхождаше парчето земя, което му се струваше най-подходящо за постройката. Това помещение трябва да е удобно и уютно — нека на всеки да му е приятно да влезе и да постои вътре. И да бъде обособено, но обширно; да не е претрупано — тук ще сложи пианото и цигулката. Ще има някакъв шкаф — вероятно Брена ще му го направи — за нотите. И полица или каквото трябва там за хубав магнетофон.
Отдавна възнамеряваше да запише музиката си. Беше време да се залови с тази работа. Ако някога предприеме следващата стъпка — а това ще стане, но когато той прецени — и дообработи някои от мелодиите си, ще има голяма нужда от магнетофон. Тогава ще реши коя песен да избере и да я предложи тук и там.
Тази мисъл изопна нервите му и той поклати глава. Още не е готов, разбира се. Още не. Преди това се налага да свърши прекалено много неща.
Първо предстои да се разберат с Брена; след това трябва да бъде построена къщата. После ще се настанят в нея, за да свикнат с взаимното си присъствие. Постепенно ще стигне и до това да предприеме нещо за мелодиите и песните си.
Пътят от мястото, което обмисляше да купи, бе направо ужасен в сравнение с пътеката между Ардмор и Хълма на феите, а оттам надолу, към къщата на семейство О’Тул. Но не се притесняваше особено. Ако Брена има много сериозни възражения, ще бъде изравнен, разширен и каквото още трябва. Тази задача ще остави на нея.
Парцелът — без да е особено голям — предоставяше добри възможности за масивна къща и градина; имаше и достатъчно площ, пресметна той, за барачка, защото Брена сигурно ще иска място за инструментите си и дори за работилница. Тя ще се нуждае от нея както той от стая за свирене. Добре ще си подхождат с различните си интереси, помисли си той, и изпита благодарност, че нито единият, нито другият не настоява постоянно, ден и нощ, да са заедно.
Имат и общи, и противоположни интереси, и това е приятна комбинация.
В края на терена минаваше тясно поточе, а на брега му се издигаха три солидни дървета — заприличаха му на трита кръста до кладенеца на свети Деклан.
Продавачът на парцела спомена и за близкото торфено тресавище, от което вече години никой не си бе давал труда да реже. Самият Шон не бе рязал торф от момче — тогава помагаше на дядо си по майчина линия. Е, нали потомците на рода Фицджералд предпочитаха земята, а тези от рода Галахър гледаха към града?
Шон си представи, че и сега би му било приятно да реже торф, стига подобно занимание да не поставя под абсолютна зависимост живота и удобството му.
Тръгна по пътя, където по високите живи плетове започваха да се разпукват първите пролетни цветове. Докато вървеше, прелетяха три свраки, като изстреляни от пушка куршуми.
Три означава женитба, помисли си той, и го възприе за достатъчно добър знак.
Пътувайки с колата към кръчмата, вече се смяташе за собственик на земя — с продавача си бяха стиснали ръцете и уговорили покупката.
В ранните утринни часове Брена остана вкъщи. Вятърът бе отвял керемиди от покрива и някои от таваните прокапаха — трябваше да ги оправи.
Работата, сама по себе си достатъчно проста — малко кърпеж тук, малко там — й предоставяше чудесна възможност да поседи на слънце и да наблюдава морето.
Един ден ще си построи къща, помисли си тя, но ще избере терен нависоко, та да вижда морето от прозорците, а не от покрива. Приятно бе да наблюдава как лодките пак отплават на риболов и животът се връща към обичайния си ритъм.
И ще направи прозорци на тавана — като погледне нагоре, да вижда слънцето или дъжда, или обсипаното със звезди небе. Време е, съзнаваше тя, да изгради свой собствен дом, макар че щеше да й липсва близостта на семейството.
Нещо й подсказваше, че вече е настъпил моментът за следващата стъпка, ако иска да постигне каквото си е наумила. Предишната вечер между нея и Шон се случи нещо по-различно и промени всичко веднъж и завинаги. Сега вече умът и сърцето й са на едно място.
Време е да му каже, да го попита. Да го убеди с една хубава караница, ако няма друг начин. Кой каквото ще да казва, но семейство О’Тул ще започне да планира следваща венчавка.
Господ да е на помощ на всички.
Примъкна се и слезе по стълбата. Остави сандъчето с инструменти до задната врата и влезе да съобщи на майка си, че работата е свършена и тръгва по други задачи.
Телефонът иззвъня и тя го вдигна, без да се замисли, но чувството й на гузност се обади — тогава подпря слушалката с брадичка и избърса мръсните си ръце в джинсите.
— Ало.
— Госпожица О’Тул?
— Една от тях е.
— Госпожица Брена О’Тул?
— Попаднахте точно в целта. — Брена по навик отвори хладилника, наведе се и започна да изследва съдържанието му. — С какво мога да ви помогна?
— Ще изчакате ли за миг, за да ви свържа с господин Магий?
— О! — Моментално се изправи. Затръшна вратата с крак, при което леко премаза пръстите си. Въздържа се да не извика. — Да, разбира се. По дяволите — промърмори тя, чувайки линията да превключва и докосна натъртените си пръсти до устните.
— Госпожице О’Тул, обажда се Тревър Магий.
— Добър ден, господин Магий. — Разпозна дълбокия мек глас. Точно така звучеше и след като се пребори с цялата му армия помощници, за да се свърже първия път с него. — От Ню Йорк ли се обаждате?
— Не. На път съм за Лондон.
— О! — Първоначалното й разочарование, че не провежда разговор с Ню Йорк, мигом се изпари. — Да не би да ми звъните от самолета?
— Точно така.
Прииска й се да повика майка си, но го намери за прекалено провинциално.
— Много мило от ваша страна да ми отделите време в натоварения си график.
— Винаги намирам време за онова, което ме интересува.
Изглеждаше искрен.
— В такъв случай дали сте погледнали нещата, които Ейдан Галахър ви изпрати?
— Погледнах ги, и то много внимателно. Вие и баща ви очевидно сте добър екип.
Понеже пръстите й започна да пулсират, извади лед от хладилника.
— Така е. И трябва да добавя, господин Магий, че познавам Ардмор и съм наясно какво му подхожда.
— По този въпрос спор няма, госпожице О’Тул.
Стори й се, че долавя лека шеговитост в тона му и се стегна.
— Защо не ми кажете какво мислите за чертежите ми тогава?
— Заинтригуваха ме. Нужно ми е да се запозная по-подробно, но определено ме заинтригуваха. Галахър не спомена къде сте учили дизайн.
Тя присви очи и прецени, че ако това е клопка, е по-добре да попадне в нея сега, отколкото по- късно.
— В процеса на работата, сър. Баща ми се е занимавал с този занаят цял живот, а аз го научих рамо до рамо с него. Вероятно така е станало и с вас и баща ви.
— Би могло да се каже.
— Тогава сте наясно колко много се научава в практиката. С баща ми извършваме повечето от
