— Да — отговори тя и несъзнателно вдигна ръка към косата си. — Преди няколко дни.
— Чудесно изглеждаш. Много шик.
— Така ли мислиш?
Тия усети как се изчервява и си помисли колко е глупаво да се притеснява от комплиментите на собствения си баща. Но пък те идваха толкова рядко.
— Мама не беше никак доволна, когато ме видя. Предполагам, че ти е казала.
— Може и да ми е казала — усмихна се той. — Но невинаги я слушам, особено когато е в лошо настроение. А тя определено беше в такова.
— Аз съм виновна. Това е една от причините, поради които исках да те видя тази сутрин. Мама се отби при мен на път към лекаря си. Беше… неудобен момент. Бях с някого — въздъхна тя тежко. — Бях с един мъж.
— Разбирам — с колебание каза Стюарт, като се намръщи и разбърка кафето си. — Разбирам ли, Тия?
— Имам връзка. Той живее в апартамента ми, докато е в Ню Йорк. Работя по един проект с него, а и с още няколко човека. И аз… имам любовна връзка с него — довърши Тия забързано и замълча.
Стюарт отново се вторачи в кафето си. Не беше ясно кой от двама им се чувства по-неудобно.
— Тия, личният ти живот не е моя работа, нито пък на майка ти. Естествено, приемам, че човекът е подходящ за теб.
— Не съм сигурна дали ти ще го намериш за такъв, но аз го харесвам — отвърна Тия и продължи бързо, когато видя повдигнатите вежди на баща си. — Макар и изненадващо, той ме намира за интересна и привлекателна, а това ме кара да се чувствам точно такава. И това ми харесва. Но мама беше и предполагам, че все още е, много разстроена. Не съм убедена дали мога да оправя нещата с нея, но ще се опитам. Ще й се извиня, ако не успея. Но не мога и не искам да подреждам живота си според нейните нужди. Или пък твоите. Съжалявам.
— Добре — кимна Стюарт, като остави вилицата си и си пое дъх. — Добре — повтори той. — Никога не съм очаквал да чуя това от теб. Казваш, че дори майка ти и аз да не одобряваме нещо и дори да се ядосаме, ти ще постъпиш както искаш.
Тия знаеше, че болката в стомаха й е от напрежение, но все пак се зачуди дали няма тумор.
— Да — отговори тя решително. — Накратко казано, точно така е.
— Добре. Крайно време беше.
Тя забрави за тумора.
— Моля?
— Обичам майка ти, Тия. Не ме питай защо, тъй като нямам представа. Досадница е, но я обичам.
— Да, знам. Имам предвид, знам, че я обичаш, а не… Винаги съм знаела, че се обичате.
— Казваш го така, сякаш не си част от уравнението.
Тия се зачуди как да се извини, после просто каза истината:
— Да, не се чувствам като част от уравнението.
— Всички ние сме виновни за това. Тя никога не успя да отреже пъпната ти връв, а аз вероятно я прерязах прекалено лесно и бързо. А ти търпеше и двама ни.
— Предполагам, че си прав. Но ти винаги си бил добър баща.
— Не, не съм — възрази Стюарт, като остави кафето си и се вгледа в изненаданото й лице. — И май не се бях замислял по въпроса, откакто навърши дванадесет години. Но се замислих, когато дойде да ми поискаш дневника на Хенри Уайли, и аз ти го донесох. Ти седеше и ме чакаше търпеливо, но изглеждаше ужасно нещастна.
— Бях нещастна.
— А сега си изненадана, че съм забелязал — каза той и взе кафето си. — Аз също се изненадах, а после се зачудих колко често не съм забелязвал.
— Често те натъжавам — промърмори Тия. — Не съм такава, каквато ти ме искаше.
— Да. А моят начин да се справя с това бе да те оставя на майка ти, тъй като ми се струваше, че с нея се разбираш по-добре, отколкото с мен. Странно, винаги съм се смятал за справедлив човек — продължи той и отпи от кафето. — Но това беше ужасно нечестно към всички, замесени в него. Според мен най- хубавото и за теб, и за майка ти е да прережеш пъпната връв лично. Ти позволяваше на Алма да те ръководи през целия ти живот. А когато аз се опитвах да се намеся, недостатъчно често, разбира се, някоя от вас или и двете заедно осуетявахте усилията ми.
— И ти се предаде.
Стюарт взе лъжицата си, после я остави отново на масата.
— Изглеждаше доволна от начина, по който стояха нещата. Децата напускат дома си, Тия. Ако се оженят, живеят с другия човек през по-голямата част от живота си. Аз уредих живота си по начин, който ме задоволява и ми доставя удоволствие. Ти си родена от двама ужасно съсредоточени в себе си хора. И всичките ти фобии и нервни разстройства са просто друг вид съсредоточаване в теб самата.
Тия се вторачи в него, после се засмя леко.
— Предполагам, че си прав. Не искам да остана такава. Почти на тридесет съм обаче. Доколко бих могла да се променя?
— Независимо дали се променяш или не, все пак си почти на тридесет. Какво значение има възрастта?
Тия се облегна назад зашеметена.
— Никога преди не си ми говорил по този начин.
— Никога преди не си идвала при мен — сви рамене той. — Нямам навика да променям навиците или рутината си. А като говорим за това… — Той погледна часовника си.
— Имам нужда от услуга — бързо каза Тия.
— Да, това наистина е забележителен ден в семейство Марш — усмихна се баща й.
— Става дума за трите орисници.
Лекото нетърпение, което се бе изписало по лицето на Стюарт, изчезна.
— Наскоро май доста се интересуваш от тях.
— Да, така е. Бих искала този интерес да си остане между мен и теб. Анита Гай също проявява засилен интерес. Може отново да те разпита за статуетките, да се опита да научи някоя подробност. Ако и когато го направи, чудя се дали би могъл да си припомниш — небрежно и несигурно, как някой ти е споменал, че едната орисница е била видяна в Атина.
— Атина? — учуди се Стюарт и се облегна на стола си. — Каква е тази игра, Тия?
— Важна.
— Анита не е жена със скрупули, която би се поколебала да наруши правилата, ако има полза.
— Напълно наясно съм с това. Дори повече, отколкото мога да ти кажа.
— Тия, неприятности ли имаш?
За първи път, откакто бе влязла в дома на родителите си, Тия се усмихна.
— Никога не си ме питал такова нещо. Нито веднъж в живота ми. Ако съм се забъркала в неприятности, възнамерявам да се справя с тях, дори да им се порадвам. Можеш ли да намериш начин да споменеш Атина пред нея?
— Лесно.
— И при никакви обстоятелства не й споменавай за дневника на Уайли, нито за връзката ми с човека, когото мама видя в апартамента ми.
— Защо пък да го правя? Тия, имаш ли някаква следа към една от орисниците?
Искаше й се да му каже, за да види гордостта и изненадата в очите му, но поклати глава.
— Много е сложно, но ще ти разкажа всичко веднага щом мога — отговори тя и стана. — Един последен въпрос. Като търговец, какво би платил за тях ти самият?
— Зависи. Може да се каже до десет милиона. Ако имам заинтересован клиент, бих го посъветвал да качи до двадесет. Вероятно и малко повече. В зависимост от проверката и потвърждението, разбира се.
Тия се усмихна.
— Разбира се.
Тя се приближи до баща си и го целуна по бузата.
