— Ще се кача горе и ще се опитам да се сдобря с мама.
Докато Тия успокояваше майка си, Джак се отби в участъка. Би предпочел да остави Ребека в апартамента си, но тъй като единственият начин да се увери, че тя ще стои там, бе да я заключи, той я взе със себе си. Не искаше да рискува и да се прибере в разрушен апартамент, а не се съмняваше, че тя би изпълнила заплахите си.
Но пък това, че я взе със себе си, му даде възможност да я наблюдава как поглъща всяка подробност в полицейския участък. Едва ли не чуваше как колелцата в главата й се въртят, докато се качваха към стаята на детективите. Също така приятен му бе и начинът, по който ченгетата я оглеждаха с възхищение.
Ребека наистина изглеждаше страхотно. Буйна коса, искрящи очи, кожа като мляко и стегнато сексапилно тяло в тесни джинси.
Джак видя Боб, който седеше зад бюрото си, притиснал телефонната слушалка към ухото си. Боб огледа Ребека, после вдигна очи към Джак и му се усмихна одобрително.
— Изчакай тук една минута — промърмори Джак на Ребека, после тръгна към бюрото на Боб.
Седна на крайчеца му и размени няколко поздрава с другите ченгета, докато Боб довърши разговора си.
— Леле майчице! — каза Боб. — Откъде намери тази сексапилна червенокоса красавица?
— Как е жена ти?
— Достатъчно умна, за да знае, че когато спра да поглеждам сексапилни червенокоски, значи е време да хвърли буца пръст върху студеното ми мъртво тяло. Какво искаш?
— Още информация за студеното мъртво тяло, което обсъждахме вчера.
— Дадох ти всичко, с което разполагам.
— Имам нужда от снимка.
— Защо просто не ми поискаш значката?
— Благодаря, мога да си взема и моя собствена. Вероятно ще мога да ти се отплатя с малко информация, но първо трябва да го идентифицирам.
— Хайде да опитаме така. Ще ми разкажеш каквото знаеш, а аз после може и да ти намеря снимка на трупа.
— Искаш ли да се запознаеш с червенокосата?
Боб сложи пръст на китката си и кимна.
— Да, все още имам пулс. Как мислиш?
Джак се ухили и махна на Ребека да дойде при тях.
— Детектив Боб Робинс, Ребека Съливан, жената, за която ще се оженя.
Долната челюст на Боб увисна, очите му се ококориха и той скочи.
— По дяволите, Джак! Страхотно! Прекрасна работа! Хей, радвам се да се запознаем.
Ребека се усмихна весело.
— Джак храни илюзии. В момента сме само делови партньори.
— Тя е костелив орех, но работя по въпроса — каза Джак. — Ирландке, защо не разкажеш на онемелия ни приятел какво откри за склада в Джърси?
— Разбира се. След като се порових малко снощи, открих, че този имот, където наскоро е било извършено престъплението, бил продаден в деня преди зловещото събитие от „Антики Морнингсайд“.
— И поради каква причина би трябвало да ме заинтересува това?
— Позволи ми да ти покажа снимките на няколко човека — каза Джак. — Ако интуицията не ме лъже, може да имам интересен отговор на въпроса ти.
— Ако имаш следа в открит случай за убийство, не можеш да се ебаваш с нея, Джак.
— Проследи „Морнингсайд“.
— Анита Гай — ясно каза Ребека и двамата мъже се намръщиха. — За щастие, нямам тестостерон, който да ми замъглява мозъка. Анита Гай от „Антики Морнингсайд“. Няма да е лошо да я проверите, детектив Робинс. Няма смисъл да продължаваме нататък, докато не видим снимката и не се уверим, че убитият е онзи, за когото го мислим. — Тя се усмихна широко на Боб и продължи: — В крайна сметка, всички се стремим към едно и също, нали, детектив? Но ако нямате доверие на този тип тук — посочи тя Джак, — сигурно си имате основателни причини за това. Аз самата все още се чудя дали мога да му се доверя или не.
Боб въздъхна тежко.
— Ще ви дам снимката.
— Някога чувала ли си, че трябва да си пазиш един коз? — прошепна Джак, когато Боб се отдалечи.
— Да, чувала съм. Освен това съм чувала, че накрая трябва да сложиш картите си на масата. И моят начин свърши работа — каза тя, като отметна коса назад и се вгледа в лицето му. — Говориш за брак прекалено небрежно, Джак.
— Не е вярно. Но наистина ще се оженя за теб. Свиквай с тази мисъл.
— Господи, толкова си романтичен, че ще припадна.
Той се ухили.
— Ще ти дам романтика, ирландке. Само избери времето и мястото.
Ребека скръсти несигурно ръце пред гърдите си.
— Засега е по-добре да се съсредоточиш върху работата — каза тя.
— Мога да мисля за няколко неща едновременно — отвърна Джак и се смъкна от бюрото, когато Боб се върна с дебела папка.
Тия направи всичко възможно, за да успокои майка си. За да я умилостиви напълно щяха да са й нужни няколко часа, а тя просто не разполагаше с толкова време. Трябваше да се отбие на още едно място. А ако не се върнеше навреме, Мълаки и останалите щяха да се чудят и тревожат. И вероятно никога вече нямаше да я изпуснат от поглед.
Тя осъзна, че имаше нещо странно приятно в това някой да се тревожи за теб. Предполагаше, че точно затова бе имала такива отношения с майка си. Но пък всъщност Алма се тревожеше много повече за самата себе си, отколкото за дъщеря си.
Докато излизаше от таксито на Уолстрийт, Тия си каза, че майка й просто си е такава. Всички сеанси с доктор Лоуенстайн не й бяха помогнали да разбере и приеме този факт.
Бяха нужни един ирландец, три сребърни статуетки и няколко нови приятели, за да се проясни зрението й и да изправи гръбнак.
Или пък, по някакъв странен начин, това се дължеше на Анита Гай. Когато цялата история приключеше и животът й се върнеше в нормалното си русло, трябваше да благодари на Анита, че я бе замесила в положение, където й се наложи да изпробва собствените си способности.
Разбира се, ако историята приключеше според очакванията и надеждите на Тия, Анита надали щеше да се зарадва на благодарността й.
Тя се усмихна и се качи в асансьора на брокерската къща. За първи път в живота си Тия Марш мислеше, планираше и правеше секс редовно. И всичко това без помощта на химията.
Е, почти без помощта на химията.
Чувстваше се умна и уверена в себе си, дори властна.
Още по-приятно й стана, когато застана пред бюрото на помощника на Кари и той не я позна.
— Тия Марш — каза тя и се усмихна доволно, когато го видя да премигва изненадано. — Дали госпожица Уилсън има малко свободно време?
— Доктор Марш! Разбира се — отговори той и се вторачи в нея, докато се протягаше към телефона. — Веднага ще я уведомя, че сте тук. Изглеждате… великолепно днес.
— Благодаря ви.
Тия реши, че при първата удобна възможност ще отиде на пазар и ще си купи нов гардероб, който да отговаря на новата й прическа. И на новия й темперамент.
Щеше да си купи нещо яркочервено.
— Тия? — Кари излезе от кабинета си. Изглеждаше елегантна, делова и много забързана. — Нямахме
