— Идваш ли? — попита той Ребека. — Или предпочиташ да се цупиш в гаража?
— Не се цупя — отвърна тя и мина покрай него със скръстени пред гърдите ръце. — Макар това да е естествената реакция, след като се отнасят с теб като с дете.
— Отношението като към дете определено не е от нещата, които имам наум. Е, добре, избери си. Кое искаш да чуеш? Това или онова, или другото?
Ребека вдигна глава, като внимаваше да не се ухили.
— Ще избера това.
— Добре. Това е тревогата на брат ти, предизвикана от факта, че живееш при мен.
— Не му влиза в проклетата работа, нали? Ама че наглост да говори по мой адрес, при положение че той самият се е приютил при Тия. Надявам се, че си му го казал.
— Не — отговори Джак, като задържа вратата на асансьора отворена, за да й даде възможност да се втурне разгневено в апартамента. — Казах му, че съм влюбен в теб.
Ребека застина на място и се завъртя.
— Какво, какво?
— Това май го успокои повече, отколкото теб. Трябва да свърша малко работа. Ще се върна след един- два часа.
— Ще се върнеш?! — извика тя и протегна ръце напред, сякаш за да запази равновесие. — Не можеш да изчезнеш просто така, след като ми каза подобно нещо.
— Не го казах на теб, а на брат ти. Просни се в леглото, ирландке. Изглеждаш скапана.
С тези думи Джак затвори вратата, заключи Ребека вътре и я остави да ругае ожесточено.
Не отиде далеч. Слезе само до базата, която поддържаше в сградата. Работеше там, когато му беше удобно или се чувстваше неспокоен в апартамента си горе и търсеше усамотение.
А в момента искаше и удобство и спокойствие.
Мястото беше изключително удобно. Джак никога не бе разбирал смисъла на спартанските работни места, ако човек може да си позволи нещо друго. Имаше меки кресла, добро осветление, за да компенсира липсата на прозорци, старинни килими, в които беше влюбен, и чудесно оборудвана кухня.
Първо влезе в нея, включи кафеварката и докато я чакаше, прегледа съобщенията, които бяха пристигнали по различните линии. Включи един от компютрите, пусна електронната си поща и изслуша съобщенията, дока то си приготвяше първата чаша кафе.
Отговори делово на спешните, остави за по-късно другите и се прехвърли на личните си съобщения.
„Извънземните, след като проведоха върху мен и майка ти зловещи медицински експерименти от изключително срамно сексуално естество, ни върнаха на земята. Можеш да чуеш всички подробности в шоуто на Лари Кинг. А сега, след като приковах вниманието ти, може би ще отделиш пет минути от скъпоценното си време, за да ни се обадиш. Майка ти ти изпраща много целувки. Аз не. Харесвам сестра ти повече. Винаги съм я харесвал повече. Познай кой.“
Джак се засмя и седна пред компютъра.
„Съжалявам за преживяването с извънземните. Обикновено те имплантират проследяващи устройства в отвлечените. Разумно ще е да дъвчеш станиол, докато провеждаш лични разговори, тъй като това съсипва честотите им. Само за лична информация. Току-що се върнах в Ню Йорк. Държа красива ирландска червенокоса затворничка в апартамента си. Възможността за екзотични сексуални услуги от страна на същата може да ми осигури солидна заетост през следващите няколко седмици. Прати много целувки на мама. Никакви на теб. Дори не съм сигурен дали ти си ми баща. Познай кой.“
Джак се усмихна доволно при мисълта колко щеше да се зарадва баща му на писмото и го изпрати. После се захвана за работа.
Приготви фалшив файл за Клио, който щеше да успокои Анита, а на друг компютър започна да я проверява за себе си.
Вече бе стигнал до същия извод като Тия и Мълаки. Шестимата трябваше да работят заедно. Той нямаше проблеми да работи в екип, но искаше да узнае всичко възможно за този екип.
Докато изчакваше информацията, той се завъртя към мониторите. Каза си, че все пак е разумно да държи Ребека под око и включи камерите, които бе инсталирал в собствения си апартамент.
Ребека седеше в кабинета пред компютъра му с напрегнато лице и си говореше нещо. Обзет от любопитство, той включи аудиосистемата.
— Дяволите те взели, Джак, не мисли, че не мога да проникна през дяволските ти пароли.
— Ако успееш, ирландке — промърмори той, — ще бъда изключително впечатлен.
Наблюдава я известно време и забеляза бързината, с която пръстите й хвърчаха по клавишите, напрежението в присвитите й очи и извивката на устата й, когато срещнеше ново предизвикателство.
Повечето жени, оставени сами в апартамента на някой мъж, биха се поровили из чекмеджетата и гардеробите, биха проверили съдържанието на шкафчето в банята или кухненските шкафове. Но Ребека се бе насочила направо към информационния поток.
Това му хареса.
Той заглуши аудиото, после започна да пише доклад за Клио, който да убеди Анита, че й правеше услуга, като в същото време не й даваше нищо полезно.
— Това ще те успокои — промърмори си той тихо.
Джак реши да прочете доклада си отново след малко и вдигна телефона.
— Детективски отдел. Детектив Робинс.
— Търся човека със значката — захили се Джак.
— А, значи се обажда човекът с фалшивата самоличност.
— Не и аз, приятелю. Сигурно си мислиш за някой друг. Как са нещата в света на борещите се с престъпността?
— Старата история. А как върви животът в град Параноя?
— Нямам оплаквания. Чудех се дали искаш да вземеш онзи двайсетак, който ти дължа, и да го удвоиш на мача довечера?
— Да не би да намекваш, че аз, слугата на обществото, играя комар?
— Аз ще заложа на „Ангелите“.
— Давай, тъпчо. Е, след като приключихме с любезностите, кажи ми защо се обаждаш.
— Нараняваш чувствата ми. Но след като питаш, искам да провериш две описания. Мускули, вероятно на свободна практика, със сигурност местни. Мислех, че можеш да се поровиш в системата и да видиш какво можеш да откриеш.
— Може и да опитам. Разполагаш ли с имена?
— Не, но работя по въпроса. Ерген номер едно. Бял, четиридесет — четиридесет и пет години, кестенява коса, оредяваща, няма цвят на очите, блед, голям нос. Около метър седемдесет и пет, към осемдесет и пет килограма.
— Много кретени отговарят на това описание, включително и зет ми, който е безполезно говедо.
— Информацията ми е, че обича да използва юмруците си и не страда от излишък на сиво вещество.
— Да, точно зет ми. Искаш ли да го прибера и да го сритам в задника?
— Ти си решавай. Зет ти пътувал ли е наскоро из Източна Европа?
— Той не помръдва белия си скапан задник от креслото, за да отиде до бакалията на ъгъла. Да не търсиш някой известен пътешественик, Бърдит?
— Търся един кретен, който наскоро се е върнал от пътешествие в Чехия.
— Ама че съвпадение. Държим върху лед един труп, който отговаря на описанието ти. В джоба на лъскавия му костюм има паспорт. Единият печат в него е от Прага. А ерудираните ми приятели ми съобщиха, че Прага е в Чехия. Другият печат е от Ню Йорк от преди около десет дни.
Право в целта, помисли си Джак и се завъртя към компютъра.
— Можеш ли да ми кажеш името му?
— Не виждам причини да не го направя. Карл Дубровски. Момче от Бронкс. Има си чудесно досие. Най- вече за нападения и побоища. Какво искаш от нашия мъртвец, Джак?
Джак вкара името в компютъра и започна проучването.
