— Така ли? Коя?
— Анита Гай.
Името, точно както бе очаквал Джак, накара всички в стаята да занемеят.
— Обади ми се преди час и ме помоли да те намеря.
Клио стисна гърлото на бутилката.
— Е, май ме намери.
— Защо не ми каза? — попита Ребека.
— По-лесно е да разкажа наведнъж на всички. Тя ме остави с впечатлението, че си опасна личност — обърна се той към Клио.
— Можеш да се обзаложиш, че е така.
— Добре. Хайде да ядем и да поговорим за това.
Във всекидневната й цареше пълен хаос. Не. В живота й цареше пълен хаос. Вътрешният й глас я караше да се захване с чистене и разтребване още в същата минута, но тя не го чуваше добре заради останалите гласове, които викаха около нея.
Вече имаше връзки с крадци и убийци. И две ценни произведения на изкуството в апартамента си.
— Кънингам — усмихна се Мълаки и се вгледа в двете статуетки. — Като се замислиш върху начина, по който се върти животът, не е чак толкова странно. Две статуетки — погледна той брат си, — точно това, към което се стремяхме.
— Стремяхме се — съгласи се Гидиън. — В самото начало.
— Но вече не сме в началото — скочи Клио, разтреперана от ярост. — Едната е моя и не го забравяйте. И по-скоро ще я претопя, отколкото да позволя на онази кучка да сложи ръце върху нея.
— Успокой се, Клио — посъветва я Мълаки.
— Да бе! Вие тримата искате да й платите за кражбата и това си е ваша работа. Но след като тя накара да убият Мики, вече не става въпрос само за пари. Мики струваше много повече от пари.
— Разбира се — кимна Гидиън и за пръв път от няколко дни я докосна нежно по крака.
— Съжалявам за приятеля ти — каза Ребека и остави чашата с вино на масата. — Иска ми се да можехме да оправим нещата. Ясно е, че трябва да помислим за нещо друго. Никой от нас не е планирал друго, освен да я одерем за много пари, след като намерим двете статуетки — засмя се тя. — Господ знае защо бяхме убедени, че ще успеем, а и още сме. Това сигурно е нещо.
— Няма да й продам статуетката. За никаква сума.
— А ще я продадеш ли на мен? — попита Джак, като сръчно хвана с клечките парченце свинско.
— За да се обърнеш и после да я продадеш на нея? — извика Клио. — Не мисля така.
Очите на Джак заприличаха на сив лед, а усмивката му се изкриви.
— Няма да продам нищо на Анита.
— Ако мислиш, че тя ще ти продаде своята, значи си луд — каза Клио и отвратено се просна на пода.
— Няма и да купя нищо от нея.
— Статуетките могат да достигнат истинската си стойност само ако са в комплект — напомни им Тия. — Ако не възнамеряваш да преговаряш с Анита за първата, единственият начин е да я откраднем.
Джак кимна и доля две от чашите на масичката.
— Ето, видя ли.
— О, този начин на мислене ми харесва — извика Ребека и скочи, като метна на Джак топъл, одобрителен поглед. — Не трябва да се забравя, че тя все пак бе открадната от нас. Всъщност първо от Тия, а пък после от нас. Сложно е, но май статуетката се оказва обща собственост, нали?
Тия премигна бързо и притисна с пръст мускула под лявото си око.
— Не знам какво да кажа.
— Аз знам — поклати глава Клио. — Не е достатъчно. Дори да успеем с кражбата, Анита ще загуби само един предмет. Нещо, което въобще не е било нейно. Не е достатъчно.
— Не е — съгласи се Гидиън. — Вече не.
— Искате справедливост? — попита Джак, като вдигна чашата си и огледа останалите.
— Точно така — отговори Гидиън, като постави ръка на рамото на Клио, погледна брат си и сестра си, които му кимнаха, и отново насочи очи към Джак. — Точно това искаме.
— Добре. Правосъдието малко ще затрудни нещата, но ще се справим някак си.
Глава 19
Мълаки реши, че нищо няма да бъде решено по време на това първо, неорганизирано събрание. Нуждаеха се от време, за да уточнят всичко. И както Тия посочи, от време да определят посоката и целите си.
Както винаги, умната и прекрасна доктор Марш формулира проблема веднага. Шестте човека, събрани в апартамента й, имаха различен стил на действие, макар и една и съща цел.
А външната сила, Анита Гай, действаше сама в името на една цел.
За да спечелят, трябваше да обединят шестте си личности в едно цяло. А това изискваше нещо повече от сътрудничество. Нужно бе доверие.
След като все пак трябваше да започнат отнякъде, Мълаки реши да проучи новия елемент.
Джак Бърдит.
Не му харесваше много начина, по който този човек гледаше сестра му, затова възнамеряваше да постави на мястото им личните отношения и да ги разграничи от работата.
Освен това Тия изглеждаше доста ентусиазирана. Според него й беше нужно да прекара известно време насаме със себе си. Следователно, първата задача бе да опразни апартамента й и да й осигури малко спокойствие.
— Всички трябва да помислим по въпроса — каза той и макар да не повиши глас, бъбренето замря.
Джак забеляза този факт и го маркира в паметта си.
— От моя страна няма проблеми — отвърна Джак и стана. — А междувременно, имам нещо за теб, Тия.
— Нещо за мен?
— Приеми го като подарък за домакинята. С благодарности за китайската храна.
Той бръкна в чантата си и извади телефон.
— Обезопасен е — каза Джак. — А след като го включа, линията също ще бъде обезопасена. Можеш да я използваш, за да се обаждаш и да приемаш обаждания, които не искаш да бъдат чути от нашите подслушвани. Предполагам, не е нужно да ти казвам да не даваш номера на всекиго.
— Не. Но не трябва ли телефонната компания да… Няма значение.
Той й се ухили.
— Къде искаш да го включа?
— Не знам.
Тя разтърка чело и се опита да мисли. Кабинетът й беше зает, тъй като Клио се нуждаеше от него за спалня. А й се струваше ужасно егоистично да го сложи в собствената си спалня.
— В кухнята — реши накрая тя.
— Добър избор. Ще се погрижа за това. Ето ти номера — добави той, като извади малка картичка от джоба си.
— Трябва да го запаметя, а после да изям хартийката, нали?
— Права сте, докторе — ухили се той, като вдигна чантата си и тръгна към кухнята. — Струва ми се, че тук е доста претъпкано. А у нас има достатъчно място. Ребека е отседнала при мен.
— Наистина ли? — с опасно мек глас попита Мълаки.
— Престани — измърмори Ребека тихо.
— Мога да приема още хора, стига някой да иска да се премести.
— Аз ще дойда — скочи Клио, като внимаваше да не поглежда Гидиън.
Но Джак го погледна и видя изненадата и гнева му.
— Чудесно. Приготви се. Няма да се бавя дълго.
