— А след като не сме сигурни, поне за момента, трябва да решим как да проникнем и на двете места — отбеляза Гидиън, като присви очи и се приближи до таблото. — Никой от нас няма опит във влизането с взлом.
— Забравяш онзи път, когато проникнахме в мазето на кръчмата на Хърлихи и нападнахме бъчвата — напомни му Мълаки.
— Повече от десет години се мъча да забравя тази история напълно, тъй като излязох оттам с нечовешко главоболие.
— А когато мама разбра — намеси се Ребека, — удари глупавите ви глави една в друга и ви завлече на изповед.
— А после цяло лято слугувахме на Хърлихи — довърши Мълаки. — Платихме си десетократно за бирата — захили се той и се обърна към Джак. — Страхувам се, че май много не ни бива за крадци.
— Няма проблеми. Аз ще ви науча — успокои го Джак, като седна и протегна дългите си крака. — Когато си изкарваш хляба с издигането на различни бариери пред крадците, трябва да вникнеш в престъпния мозък и дори да изпитваш известно уважение към него. Ще трябва да проникнем и на двете места — добави той, като кимна на Гидиън. — За да подготвим пълния провал на Анита, ще се нуждаем и от двете места. И трябва да мислим като Нюман и Редфорд.
— Като каубои?
— Не — усмихна се Клио и погледна Джак с блеснали очи. — „Ужилването“.
— Точно така.
— Да я измамим — промърмори Мълаки. — Да я подведем хитро. Това ми харесва — призна той.
— Звучи доста сложно — обади се Тия.
— Кой иска просто и безцветно платно? — попита Джак. — Ще трябва да планираме грижливо всеки етап — продължи той. — Ето как стоят нещата. В къщата на Анита има четири сейфа. Двойно повече в „Морнингсайд“. Ще са ни нужни време и усилия, за да обезвредим алармите, да влезем, да отворим всеки сейф, ако се наложи, да вземем орисницата, да изчезнем и да настроим алармите отново. Имам някои идеи как да използваме „Морнингсайд“, за да стесним полето на действие. Но когато се заемем сериозно, ще се нуждая от повече време и пространство. Ако можем да я разкараме от пътя си за няколко дни, това ще намали риска.
— Хм. Мисля си, че тя може да отиде до Атина — каза Тия и се изкашля нервно, когато всички погледи отново се насочиха към нея. — Помолих баща ми да спомене небрежно пред нея, че е чул слуха за статуетката в Атина. Той не знае какво става, но е готов да ми помогне. Изглеждаше доста заинтригуван, когато го помолих.
Джак се облегна назад.
— Чудесна идея. А когато й предам доклада си и й съобщя, че Клеопатра Толивър е резервирала полет до Атина, това съвсем ще я убеди. Но се налага да свършим още доста работа преди това. Трябва да сме готови да действаме, когато тя тръгне да пътешества. Чака ни много работа.
— Тя не тръгна към Прага след Клио — напомни му Ребека. — Защо пък да потегля за Атина? Може да изпрати някой от тъпите си помощници.
— Те се провалиха — каза Мълаки и седна на облегалката на креслото на Тия. — А ако Анита е убила онзи в склада, значи смята, че залозите вече са доста високи, няма да изпрати помощник този път. Или поне няма да го направи, ако е убедена, че може да получи и двете орисници с един удар.
— Добре, това е логично — кимна Ребека и замислено загледа таблото. — Да се надяваме, че държи статуетката дома си. В „Морнингсайд“ има прекалено много места, където може да я скрие. А и предполагам, че там охраната е по-сериозна.
— Точно така — усмихна се Джак, доволен, че разсъждават по един и същ начин.
— Тогава няма да е лошо да я накараме да мисли, че в магазина не е достатъчно безопасно — обади се Гидиън. — Дали да не гепим нещо оттам?
— Смятай това за генерална репетиция — каза му Джак.
Последваха дискусии и спорове. Диаграми, схеми и нови разпечатки бяха закачени на таблото. Тия поглъщаше всичко жадно. Планираха да проникнат с взлом в една от културните забележителности на Ню Йорк. И възнамеряваха да направят това само за да заблудят врага.
Беше невероятно вълнуващо.
— Ако влезем в шибаното място, защо просто не потърсим проклетата статуетка? — раздразнено попита Ребека, но Джак не си направи труда да я погледне.
— Не можем да стигнем толкова далеч. Не и без достатъчно време и подготовка. Ако просто проникнем вътре и гепим статуетката, няма да прикачим нищо на Анита — отговори той.
— Перифразирай — обади се Клио с леден глас. — Няма да я окачим нея на въжето.
— Да, можем да успеем и с това, ако свършим работата добре — съгласи се Джак. — Къщата е лесна за проникване. „Морнингсайд“ не е. Не и с аматьори.
— О, значи сега сме аматьори.
— Е, Бека — каза Гидиън, като сложи ръце на раменете й и я разтърси леко. — Ние наистина сме такива.
— Говори само за себе…
— Бих искала да пийна малко чай — обади се Тия. — Може ли да използвам кухнята?
— Разбира се — отговори Джак. — Не е зле да направиш и малко кафе, докато си там.
— Условията горе са по-добри — каза Ребека, след като срещна очите на Тия. — Защо не се качим заедно и аз ще ти помогна.
— Клио?
Клио отвори уста, за да възрази, но видя как Тия повдигна вежди към нея и посочи с глава към вратата.
— Добре, но ще се трудим на смени.
Когато влязоха в асансьора и се понесоха нагоре, Ребека се обърна към Тия.
— Искаше да се измъкнеш от онези типове, нали?
— За няколко минути. Помислих си, че това е нова територия за всички нас. Едва се познаваме.
— Аз пък просто не харесвам демонстрациите им на превъзходство.
— Имаш предвид държанието на Джак — каза Клио, когато Ребека набра кода и влезе от асансьора в апартамента.
— Точно така. Той дори не ми каза за онова място долу.
— Искате да оплюем мъжете и да ги обявим за прасета? — попита Клио, като се отпусна на един стол. — Имам време за това.
— Мълаки не е прасе.
Развеселена, Ребека се обърна към Тия.
— Казваш го, защото си омекнала. Това е хубаво. Наистина. Но мога да ти кажа, че макар да имат някои добри качества, Мъл и Гидиън могат да грухтят заедно с всички останали.
— Аз пък смятам, че ако у един мъж няма нищо прасешко, той не е привлекателен — каза Клио. — Има ли някакво вино тук?
— Има. Ще изчакаме с чая и кафето. Хайде да пийнем по едно и да видим какво ние трите мислим една за друга, преди да продължим с работата.
— Наистина би трябвало да слезем долу — каза Тия и задъвка долната си устна, когато Ребека отново доля трите чаши.
— В момента нямат нужда от нас — отвърна Ребека и хапна една соленка. — Нека повисят известно време над диаграмите и чертежите си. Ние ще ги разгледаме по-късно. Свързани са с технически подробности и не са сложни.
— Не са сложни, ако можеш да различиш един чертеж от друг — каза Тия и отпи от виното. — А аз не мога.
— Не ти и трябва. Ще ти обясним всичко с думи и ще го разбереш много добре. Мълаки смята, че си гениална.
— Е, той е…
