ако не искаш да излеят врялото кафе в скута ти.
— Разумно — съгласи се Джак и изключи камерите. — Значи ще действаме като мускетарите, а?
— Един за всички… — започна Мълаки.
— … всички за един — довърши Гидиън.
Джак кимна и отключи вратата, за да пусне жените вътре. В същия момент телефонът звънна. Той погледна лампичката на таблото.
— Линията в горния кабинет.
Зад него, Тия едва не разля кафето, когато влезе и чу гласа на Анита.
— Джак, обажда се Анита Гай. Очаквах да ми се обадиш — долетя раздразненият й глас от телефонния секретар. — Спешно е. Онази Толивър ме тормози и искам да спре. Разчитам на теб, Джак.
Последва кратка пауза, после тонът й се промени и стана нежен и женствен.
— Ти си единственият човек, на когото мога да разчитам. Чувствам се ужасно самотна и уязвима. Моля те, звънни ми колкото се може по-скоро. Ще се почувствам много по-добре, ако знам, че се грижиш за мен.
— И „Оскар“-ът отива при-и-и… — просна се Клио в креслото. — Каква мръсница. О, Джак — изви тя с престорено женствен глас, като запърха с мигли. — Чувствам се ужасно самотна и уязвима.
Клио протегна дългите си крака и погледна Джак замислено.
— Чукал ли си я някога?
— Клио! Не можеш…
— Не — намеси се Ребека и заглуши протеста на Тия. — И мен ме интересува отговорът.
Мълаки и Гидиън се заеха с кафето. Джак кисело си помисли, че не постъпваха точно по мускетарски.
— Помислих за това. За около пет секунди. Но си представих една от онези машини за рязане на зеленчуци — отговори той и направи движение във въздуха, сякаш кълцаше нещо. — И как Анита вкарва члена ми в нея. А това не е особено привлекателно — добави той, когато другите двама мъже потръпнаха.
— Защо работиш за нея?
— Първо, не работя за нея. Съпругът й нае компанията ми. Харесвах го. Второ, работата си е работа. Да не би ти да качваш на корабчето си само хора, които одобряваш?
— Звучи основателно — кимна Ребека и му предложи купата с чипса.
— Ще й се обадиш ли? — попита го Тия.
— По-късно. Ще я оставя да се поизпоти малко. Мисля, че моят приятел — Боб — ще я посети утре. Това ще я накара да се изпоти още повече. Няма да й хареса да бъде разпитвана от полицията. А утре през нощта ще я сритаме здраво, като проникнем с взлом в „Морнингсайд“.
— Утре? — извика Тия учудено и тежко се отпусна на стола. — Толкова скоро? Как ще успеем да се подготвим за толкова кратко време?
— Ще се приготвим — увери я Джак. — А и нали целта е на пръв поглед да изглежда, че сме се провалили. Ти ще направиш първата стъпка утре сутрин.
— Аз?
Тия изслуша задачата си зашеметено.
— Защо пък Тия? — попита Ребека. — От нас шестимата, аз съм единствената, която Анита и горилите й не са виждали.
— Не можеш да си сигурна в това — поправи я Джак. — Твърде вероятно е да е виждала твои снимки. Освен това, имаме нужда от теб тук. Ти си най-добрият техник след мен.
— А и Тия мисли бързо — добави Мълаки, като с думите си накара въпросната жена да се вторачи в него.
— Така ли?
— Да. Не само бързо, но и адски продуктивно — отговори той, като я хвана за ръката. — Но дори не знае, че го прави. Тя има начин да се направи на невидима и да се огледа наоколо. И запомня всичко. А ако я видят и познаят, никой няма да си помисли нищо особено. — Той я стисна за ръката и продължи: — Аз те предложих за тази част. Знам, че можеш да се справиш. Но трябва да си съгласна, разбира се. Ако не искаш да се заемеш с това, ще намерим друг начин.
— Мислиш ли, че мога да се справя?
— Скъпа, знам, че можеш. Но и ти трябва да го знаеш.
Тия осъзна, че това бе най-странното нещо. За първи път в живота й някой й се доверяваше безусловно. И това въобще не беше страшно, а прекрасно.
— Да. Да. Мога да го направя.
— Добре — надигна се Джак. — Хайде да преговорим всичко.
Минаваше полунощ, когато Джак и Ребека се върнаха в апартамента. Той знаеше, че тя не е напълно доволна от плана. И щеше да се почувства разочарован от нея, ако не беше така.
— Защо вие с Клио ще бъдете крадците?
Той знаеше, че това е едно от нещата, които я тормозят, а и му бе приятно да долови леката ревност в гласа и. Или пък просто му се искаше да има ревност.
— Първо, за да оставим впечатление за истински опит за влизане с взлом, се нуждая от повече от две ръце. Искаш ли нещо за пиене?
— Не, не искам. Защо ръцете на Клио, а не на Мъл или Гидиън?
— Те ще патрулират из района, ще дебнат за ченгета или любопитни зяпачи. Сигурна ли си, че не искаш малко бренди? — попита той, докато сипваше за себе си.
— Да. Това не обяснява…
— Не съм свършил — прекъсна я той, като завъртя чашата си, отпи и се загледа с обич в блесналите й от гняв очи. — Въпреки еманципацията, много по-вероятно е някой да започне да закача една жена, която се мотае из улиците на Ню Йорк посред нощ, отколкото един мъж. Затова братята ти ще наблюдават улиците, ти ще ръководиш техническата част в микробуса заедно с Тия, а Клио и аз ще свършим работата.
Обяснението звучеше логично и не можеше да се спори, затова Ребека се прехвърли на друга тема.
— Тия е нервна заради утре сутрин.
— Тия е нервна и по отношение на размера на обувките си. Това е част от характера й. Но ще се оправи. Винаги успява, когато се налага. Освен това, тя ще свърши работа, тъй като Мълаки вярва в това, а тя е влюбена в него.
— Мислиш ли, че наистина е влюбена? — размекна се Ребека.
— Да. А това май е нещо заразно.
Ребека прикова очи в неговите, пристъпи напред, взе чашата от ръцете му и отпи малка глътка.
— Е, чака ни тежък ден. Лягам си.
— Добра идея — кимна Джак, като остави чашата и я хвана за ръцете, после бавно я бутна към стената.
— Сама.
— Добре.
Той задържа очите си отворени и приковани в нейните, когато се наведе към устните й и превърна леката закачка в страстна целувка.
Очите на Ребека се замъглиха, а ръцете й го стиснаха за хълбоците. Джак усети как и двамата потреперват. Приглушен стон се изтръгна от гърлото й.
Но Джак усети, че тя все пак се въздържа.
— Защо? — отдръпна се той от нея. — Кажи ми защо.
Желанието й към него бе силно като болка.
— Защото има значение, Джак — отговори Ребека и се облегна на него. — А това ме плаши.
Тя завъртя глава, целуна го по бузата, после се отдръпна и тръгна по коридора към стаята си.
