— Разбрах го.
Гидиън притисна устни в нейните в дълга целувка.
— Ще трябва да си поговорим по-сериозно по въпроса.
— Нямаш проблеми — отвърна тя и впи устни в неговите.
— Искам да кажа на останалите, че трябва да измислим друг начин.
— Не — освободи се от ръцете му Клио. — Не, Гидиън. Ще си изпълня ролята също като Тия тази сутрин. Точно както ще постъпят и останалите. Дължа го на Мики. А има и още нещо — продължи тя, без да му даде възможност да отговори. — Ще бъда откровена с теб. Аз съм свършена.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Като балерина съм свършена.
— Не е вярно. Виждал съм те как танцуваш.
— Видя ме да правя стриптийз — поправи го тя. — Три минути, в които се друсаш, събличаш и продаваш на тълпата. Голяма работа!
Тя отметна коса назад и въздъхна.
— Аз съм добра танцьорка, но такава е всяка втора хлапачка, която някога е взимала уроци по танци. Не съм велика и никога няма да бъда. Харесваше ми да съм част от компанията, когато успявах да си намеря работа. Харесваше ми да съм част от нещо. Никога не бях имала подобно усещане в семейството си.
— Клио…
— Това не е някакво задълбочено философско признание за нещастното ми детство. Просто казвам, че обичам да танцувам. Обичах да бъда сред останалите балетисти, тъй като правехме нещо заедно. Нещо като онова платно, за което говореше Тия. Нали разбираш?
— Да — отговори Гидиън и си помисли за света си в Коув — семейството, работата и необходимостта да задържиш и двете. — Разбирам.
— Прекарах почти десет години като странстваща с катун циганка и единственият ми истински приятел беше Мики. Вероятно една от причините за това бе, че не влагах сърце в работата си. Отегчавах се. Същото шоу. Същата рутина. Същите лица. Вечер след вечер и два пъти в сряда.
Гидиън прокара нежно пръст по челото й и малката бенка под веждата й.
— Нуждаела си се от нещо повече.
Клио сви рамене.
— Не знам. Знам само, че когато си добра балерина със скромен глас за певица, трябва да си безумно амбициозна, ако искаш да си изкарваш хляба на сцената. Аз не бях такава. И когато онова копеле ми подхвърли идеята за театъра в Прага и шанса да стана хореограф, подскочих от радост. И виж къде се приземих. Имах доста време за мислене, докато бях на дъното в Прага. Мисълта ми беше съсредоточена върху връщането ми в Ню Йорк, макар да нямах представа какво ще правя, когато пристигна тук. Но мисля, че сега вече знам.
Тя вдигна баретата и я завъртя в ръка.
— Сега съм част от нещо. Имам приятели. Особено Тия. Предполагам, че имам нещо като семейство и няма да го напусна.
Клио въздъхна тежко.
— Това е краят на изповедта ми.
Гидиън не каза нищо за момент, после взе баретата и я наложи на главата й.
— Изглеждаш чудесно с нея.
Очите я смъдяха, но гласът й бе закачлив.
— Грешиш, готин. Тя изглежда чудесно върху мен.
Наблюдаваха „Морнингсайд“ на смени. След седем, когато заключиха магазина, това бе отегчителна и неблагодарна работа. Но щяха да продължат наблюдението и подслушването, докато не свършеха работата.
В три часа, Мълаки чу секретарката на Анита, която бяха нарекли „Изтривалката“, да напомня на шефката и за часа й в козметичния салон и за ангажимента й за вечеря.
Анита излезе от магазина десет минути по-късно, след като наруга адвоката си по телефона, и повече не се върна.
В полунощ Ребека още поддържаше наблюдението от задната част на буса. Когато Джак пристъпи към нея, тя се намръщи.
— Мозъкът ще ми се скапе, ако се наложи да правя това още дълго време.
— Ще тръгнем след час — отвърна той, като се наведе. Приближил глава към нея, за да разгледа разпечатките.
— Защо си сложила парфюм? — попита я той.
— За да те подлудя от желание.
— Върши работа — усмихна се той и я целуна леко по устните. — Определено върши работа. Направи проверката. Сектор по сектор.
Ребека осъзна, че не само Джак изпитваше силно желание.
— Направих я вече петстотин пъти. Знам какво правя, Джак.
— Никога преди не си работила с подобно оборудване — напомни й той, като не успя да се въздържи и погали хванатата й на опашка коса. — Усъвършенстването иска практика, ирландке.
Ребека измърмори някаква ругатня, но се подчини.
— Харесвам начина, по който ме целуваш.
— Това е хубаво, тъй като възнамерявам да прекарам следващите петдесет години в целувки с теб.
— Когато подам пръст на един мъж, това не значи, че трябва да сграбчи цялата ми ръка. Сектор едно. Аларми — беззвучни и шумни — активирани. Детектори за движение — активирани. Инфрачервени лъчи — активирани.
Тя натрака на клавиатурата кодовете, които вече знаеше наизуст, и огледа мониторите.
— Външни и вътрешни врати — обезопасени.
Ребека продължи и изреди останалите шестнадесет сектора, които съставляваха охранителната система, създадена от Джак за „Морнингсайд“.
— Изключи алармите в пети сектор?
— Да ги изключа?
— Практика, скъпа. Изключи пети сектор за десет секунди.
Тя въздъхна и сви рамене.
— Изключвам пети сектор.
Джак се загледа с любов в нея. Пръстите й шареха по клавиатурата, а очите й напрегнато следяха мониторите.
— В сектора има сигнал. Да…
— Това е нормално. Продължавай.
— Секторът е изключен.
Ребека погледна часовника и преброи секундите. На десет включи отново системата.
— Алармите в пети сектор са включени.
— Казах ти десет секунди.
— Десет бяха.
— Не. Нужни са четири, за да може системата да заработи с пълна сила. Така че това прави четиринадесет.
— Тогава трябваше да ми кажеш…
— Казах десет, значи се нуждая от десет — погали и той по главата. — Успехът е закодиран в детайлите.
Ребека се намръщи, а Джак отвори чантата си, за да провери за последен път портативното си оборудване.
— Ако изключим цялото място, как после да върна охраната на линия?
— Това е сериозен въпрос. Стандартните аларми, външните врати и прозорците ще се включат веднага. Детекторите за движение, инфрачервените лъчи и вътрешните врати се включват ниво след ниво. Четири
