— Майната ти, Джак — отвърна Клио, но се прехвърли през ръба, пое си дъх и се плъзна във въздуха.
Очите й се ококориха, а въздухът излезе със свистене от гърдите й, но успя да закрепи чантата му, докато се люлееха над улицата. Следвайки указанията на Джак, тя опря крака в стената на сградата и отпусна колене.
Часовникът на Джак изсвири и гласът на Ребека каза в слушалките:
— Секторът е изключен. Пет минути. Отбележи.
По улицата долу мина такси, зави на ъгъла и се отправи нагоре по „Медисън“.
Джак закрепи миниатюрно устройство към прозореца, набра някакъв код и изчака номерата да се превъртят. Когато екранчето заблестя в зелено, той го откачи и го подаде на Клио.
— Системата на прозореца е обезвредена, алармата изключена — каза той, като залепи две вакуумни чаши към стъклото и протегна ръка като хирург.
Клио сложи резачката за стъкло в ръката му. Въпреки студа, по гърба й потече струйка пот.
— Четири минути и тридесет — съобщи тя, докато Джак внимателно режеше подсиленото стъкло.
Воят на сирена я стресна и тя едва не извика.
— Уплаши се — промърмори Джак и я накара да забрави за напрежението.
— Ха-ха. Четири минути.
— Стабилна ли си?
— Като Гибралтарската скала.
— Хвани твоя край.
Клио стисна дръжката на вакуумната чаша с облечените си в ръкавици ръце и Джак повтори жеста й с втората. Той кимна, заспускаха бавно стъклото надолу и го положиха на пода.
— Влизаме — тихо съобщи той и се прехвърли през прозореца.
— Три минути и тридесет — предупреди го Ребека. Той откачи ремъците си, заобиколи стъклото внимателно и тръгна бързо към кабинета. Клио се търколи пред него и спринтира в другата посока. Джак коленичи пред вратата на кабинета на Анита и извади шперц. Отне му повече време да нагласи нещата така, че да изглеждат като провален опит за отключване.
На върха на стълбите, Клио огледа внимателно чиния „Вакара“ и ваза на Рене Лалик. Избра вазата, събори я на пода и се отдръпна настрани.
— Клио, Джак. Две минути. Излизайте.
— Ясно.
Срещнаха се пред прозореца, но този път Джак стовари силно крак върху стъклото, за да го счупи. Нагласи ремъците си и излезе след Клио.
— Давай надолу — нареди й той. — Използвай краката си. Колената да са отпуснати. Всички обратно в базата — Каза той в микрофона.
По време на спускането, Джак пусна на земята стар шперц, закрепен към скъсана гайка от колан.
— Улика! — каза Клио задъхано, когато стъпи на земята. — Имаме една минута.
— Тръгвай натам.
— Не. Ще си тръгна само с човека, с когото дойдох.
Тя свали ремъците си и ги пъхна в чантата си. Джак направи същото. После Клио погледна висящото въже.
— Обзалагам се, че това е скъпо.
— Но може да се намери навсякъде.
Той отново я прегърна и тръгнаха бързо към буса.
— Така ще изглежда, че крадците са имали неприятности с охраната и се е наложило бързо да изчезнат.
— Край на петте минути — съобщи Ребека. — Системата се включва. Имате тридесет секунди. Какво счупихте?
— Някаква ваза. Разпилях и няколко дреболии за всеки случай.
— Крадецът бърза и изпуска плячката. Не е лошо.
— Един въпрос — обърна се Клио към Джак. — Нямаше нужда от помощник тази вечер. Защо ме взе?
— Важното беше да представим нещата така, сякаш са замесени двама души. Не можех да отида до двата края на четвъртия етаж в определеното време. Анита ще се стресне повече, когато разбере, че участват двама.
— И един би я изнервил.
— Да. Но са нужни двама, за да проникнат в къщата, в сейфа и да изчезнат с плячката. Искам да видя какви ще са последствията.
— Ясно. Значи това беше нещо като прослушване.
— Точно така. И получаваш ролята.
— Чакай само да съобщя на агента ми.
Бяха на една пресечка разстояние от „Морнингсайд“ и вървяха бавно, когато алармите полудяха.
Минаваше два часа, когато Джак отвори бутилка шампанско.
— Не мога да повярвам, че цялата работа отне по-малко от час — каза Тия и се отпусна на един стол. — Изтощена съм, а не правих абсолютно нищо.
— Ние сме техническия екип — напомни й Ребека. — Това е важна работа. И бяхме превъзходни.
— Малко е рано да се тупаме по гърба и да празнуваме — каза Мълаки и вдигна чашата си. — Но какво пък, по дяволите! Само мисълта, че Анита ще бъде събудена от полицията е достатъчно основателна причина за празненство. Чака ни още доста работа.
— Не ми разваляй настроението — каза Клио и изпи на екс шампанското си. — Още летя. Мислиш ли, че Анита ще си завлече задника до магазина?
— Можеш да разчиташ на това. Ченгетата ще я уведомят и тя ще се втурне натам светкавично. И първо ще провери сейфа в кабинета си. Или поне ще го направи, ако държи орисницата там. След като се увери, че статуетката е на мястото си, ще си поговори с ченгетата, а после ще започне да ми звъни. Ще бъде ужасно ядосана на компания „Бърдит“.
— Но ти ще се справиш с това — каза Мълаки.
— Да. Системата е заработила. Това е номер едно. Влезли са вътре, но не са имали време да си свършат работата, тъй като помощната система се е включила. Точно както е по рекламите. А после ще й предам доклада си за Клио.
— Обзалагам се, че по това време на годината в Атина е доста горещо — каза Тия. — Мислите ли, че Анита ще тръгне скоро?
— Ако имаме два дни да сглобим цялата история, ще бъда доволен — отговори Джак и намигна на Клио. — Партньорката ми е страхотна.
— Мисля, че трябваше да стигнем до края още тази вечер — каза Клио и протегна чашата си към Джак. — В кабинета й, в сейфа и вън от сградата заедно със статуетката.
— Може и така да е — съгласи се Джак. — Но щеше да е жалко, ако си бяхме направили целия този труд, а статуетката я нямаше в сейфа.
— Да, да. Практични разсъждения — ухили се Клио. — Но все пак знаеш как да забавляваш едно момиче.
— Всички така казват. Би трябвало да поспите малко. Всички. Аз ще се погрижа за записите. И бездруго Анита ще ми звънне след час-два.
— Мога да ти направя кафе и сандвичи — предложи Тия.
— Ти си истинско бижу, скъпа.
Два часа по-късно, докато Джак довършваше сандвич с шунка и сирене, домашният му телефон звънна. Той се усмихна и го остави да звънне три пъти. Вече беше чул как Анита го проклина от кабинета си.
Също така я беше чул да отваря сейфа и да въздъхва облекчено.
— Бърдит.
— Джак. По дяволите, Джак! В „Морнингсайд“ съм. Имаше обир.
— Анита? Кога?
